МЕГА СКАНДАЛ!Как един паметник в Клепач стана символ на културно присвояване: Откровена подмяна на историята в сърцето на Македония
-
- април 19, 2025
Как един паметник в Клепач стана символ на културна подмяна
Преписана памет, “македонизъм” и фалшифицирани герои – разследване на един скандал
Автор: „Разследващ екип“ ТОП ПРЕСА
Въведение
В сърцето на Северна Македония, в селцето Клепач край Прилеп, един мемориал разказва история – и тя днес буди ярост и тъга. Защото историята на героите вече не е тяхната собствена, а политически “редактирана” за нова идентичност. Случаят с паметника на войводата Велко Скочивирчето и неговата чета отразява модерната битка за миналото и механизмите на културна подмяна: едно журналистическо разследване, което проследява фактите, споровете и опасността от фалшификацията на паметта.
Фактите: Два паметника, две истини
През 1915 г. местните родолюбци вдигат паметник на загиналите борци срещу османската власт. Текстът е категоричен:
“…те паднаха убити от вероломски турски куршуми през 1904 г…. за свободата на Македония и обединението й с България…”
В основата на надгробния камък има ясно спомената България, а накрая стои стих от Христо Ботев:
“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.”
През 2021 г., “поради лошо състояние”, паметникът е заменен с нов. Вече пише:
„…загинаа за слобода на Македонија…“
…няма и дума за България. Стихът на Ботев стои преведен, но без източник.
Исторически контекст: Кои са тези хора?
Велко Скочивирчето – войвода на революционната организация ВМОРО – загива с цялата си чета през 1904 г.
Националната му принадлежност не подлежи на съмнение – всичките му съратници го наричат български революционер, стотици документи го удостоверяват. Османските архиви говорят за “български комити” от Битолско.
“Велко Скочивирчето е част от борбата за българската идея в Македония. Това е потвърдено от източници на ВМОРО, народни песни и съдебни документи.”
— проф. Христо Матанов, историк
Механизмът на подмяна: Как става пренаписването
Новата македонска власт избира “удобното” минало
- Старият паметник е премахнат без обществено обсъждане.
- Надписите са редактирани – изчезва България, четниците стават “македонци”.
- Стихът на Ботев остава анонимен, за да подкрепи “новата” национална памет.
Мълчание и тормоз
Местни разказват, че са били обезкуражени да настояват за българската идентичност.
“Идваха хора да питат защо, но ни казаа да не се караме с властта. Не можем да върнем стария надпис.”
— жителка на Клепач, пожелала анонимност
Кой печели от фалшификацията?
Опитите да се пренапише паметта създават поколения без исторически корен. Те затварят мостовете към автентичната история.
Вместо да обединява, миналото се използва като оръжие за нова идентичност.
“Това е класически пример за културна асимилация. Липсата на самочувствие, страхът от истината и политическият интерес диктуват кое се признава и кое се заличава.”
— д-р Стеван Павлов, експерт по балканска история
Епилог
Паметникът в Клепач не е просто изгладен камък – той е бойно поле за паметта, историите и достойнството на предците. Докато историите се пренаписват, истинските герои остават в забрава.
Битката за истината продължава – защото, както е написал Ботев, “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.” А истината е онази светлина, от която всеки народ се нуждае, за да не остане завинаги в сянката на фалшифицираното минало.
Be the first to leave a review.
