Ракетата на Христос – защо Добърско трябва да влезе в ЮНЕСКО

В сърцето на Разложката котловина, в малкото село Добърско, между каменни зидове и тишината на планината, стои храм, който е по-голям от времето си. Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е издигната през 1614 година, когато строежът на християнски храмове е бил забранен. Местните жители я вкопават в земята, за да не бъде разрушена. Отвън изглежда обикновена, дори скромна. Но вътре, в полумрака, се разгръща вселена от над 460 стенописа, които превръщат този храм в шедьовър на човешкия гений.

Сред тях има едно изображение, което няма аналог в света – Христос, изобразен в елипса, напомняща космическа капсула. Светът го нарича „Исус в ракета“, но всъщност това е символ на духовното възнесение, на стремежа към светлина и свобода. Тази сцена, изрисувана векове преди първия полет в космоса, е не само художествена смелост, а философия – доказателство, че човешкият дух винаги е по-бърз от технологиите.

Храмът в Добърско е не просто старинна църква. Той е жива хроника на българската духовност и интелигентност, родена под натиск, но издигната в достойнство. Стенописите му говорят за изтънчена култура и дълбока символика. Архитектурата му е акт на съпротива, а самото му съществуване – историческо свидетелство за силата на народа, който не се е отказал да вярва.

Днес този храм има статут на недвижима културна ценност с национално значение. Но това не е достатъчно. Добърско притежава качествата, които отговарят на международните критерии на ЮНЕСКО за „изключителна универсална стойност“.

Църквата покрива почти напълно критериите I, II, III, IV и VI – тя е шедьовър на творческия гений, показва културен обмен между византийската и балканската школа, свидетелства за непрекъсната културна традиция, е изключителен архитектурен пример за адаптация при ограничителни условия и носи универсално послание за духовното възнесение.

Автентичността ѝ е напълно запазена. Няма груби реставрации, няма изкривявания на образите. Стенописите са в оригиналния си вид, материалите – традиционни, иконите – неподправени. Църквата е национален обект, но няма създадена буферна зона и международен план за управление. Точно това е следващата логична стъпка – държавата да подготви пълно номинационно досие и да я предложи в индикативния списък на ЮНЕСКО.

Ползите за България от подобна стъпка са ясни и многопластови. Включването на Добърско в списъка на световното наследство ще привлече международно внимание и инвестиции, ще укрепи културния туризъм в Югозапада, ще върне живот в района на Разлог и ще покаже, че страната ни не е само пазител на миналото, а и негов достоен наследник. Обектите на ЮНЕСКО не са само туристически дестинации – те са световни посланици на идентичността на своите народи. Добърско има всичко – уникалност, автентичност, духовна дълбочина и историческа сила. Липсва само едно – волята да бъде показано на света. Министерството на културата, община Разлог и Българската православна църква могат съвместно да изработят управленски план, да оформят защитена зона и да ангажират международни експерти, които да подкрепят кандидатурата. Тази инициатива би обединила държава, общество и медии около обща кауза – нещо рядко и нужно днес.

ЮНЕСКО търси не просто красиви сгради, а духовни свидетелства за човечеството. Църквата в Добърско е именно това. Тя показва, че дори в тъмни времена човек може да изрази идеята за полет, възнесение и надежда. Ако светът трябва да разбере как изглежда оцеляването на вярата под натиск, този храм е най-красноречивият пример.

Ние от „Топ Преса“ заявяваме, че започваме публична и журналистическа кауза – България да предложи Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в Добърско за включване в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това не е кампания за рейтинг, а битка за достойнство. Тази църква е документ на духа, изрисуван върху вар и камък, оставен ни от хора, които са вярвали в бъдещето.

Да я покажем на света не е въпрос на престиж, а на дълг. Защото ако България не защити своите чудеса, няма кой друг да го направи. И когато един ден Христос от Добърско „полетѝ“ не само в иконата, а в съзнанието на човечеството, тогава ще знаем, че сме изпълнили мисията си – да докажем, че малкият народ може да остави голям след себе си.

Включването на църквата в Добърско в Списъка на световното културно наследство ще донесе конкретни, измерими ползи за държавата и региона. На първо място – икономически. Подобен статут превръща обекта в част от глобалния туристически поток, който следва маршрутите на ЮНЕСКО. Това означава устойчив ръст на посетители, нови работни места, инвестиции в инфраструктура и съживяване на цялата Разложка котловина. Малките населени места около Добърско биха получили стимул за развитие на семейни хотели, занаятчийство и културен туризъм. Средствата от международни фондове за опазване на наследството ще осигурят професионална реставрация, консервация и дигитализация на обекта.

На национално ниво ползите са стратегически. България ще затвърди позицията си като държава с висока културна стойност, не само с антични руини, но и със символи на духовна зрялост. Присъствието на Добърско в ЮНЕСКО ще разшири картата на българската идентичност, ще засили културната дипломация и ще даде ново самочувствие на нацията. Това е инвестиция в престиж, образование и национален имидж. В свят, в който културата често е изтласкана от политиката, подобен жест ще покаже, че България не просто пази миналото си, а го превръща в бъдеще.

Топ Преса – медия с кауза, която защитава българското духовно наследство.