В политиката без памет и чест: Случаят Ахмед Вранчев – от ДОСТ срещу Доган, през „Благодаря, господин Пеевски“, до „ДПС без Пеевски“

В българската политика акробатите са много, но малко са като Ахмед Вранчев – човекът-училище по забравяне, преобуване и ровене из политическия плаж за нова вълна, по която да се сърфира. Навремето местен фактор на ДОСТ в Гърменско – не някой случаен, а активен играч срещу Доган, гръмогласен поддръжник на Местан в най-ярките атаки към „сарайските феодали“. Лютви Местан и ДОСТ не си поплюваха – наричаха Доган феодал, предател, агент на руски интереси, човек, който държи ДПС като лична фирма и използва хората единствено като заложници на властта си. Подгряваха темата за евроатлантическото бъдеще срещу „ердоманската“ закостенялост на Доган – и Вранчев беше част от тоя фронт. Как удобно всички забравиха тази част от биографията му точно когато влезе в парламента през ДПС?

Достатъчно беше един подпис на лидера Делян Пеевски за да стане Ахмед Вранчев народен представител на ДПС. Дни преди Доган да хлътне в алкохолни халюцинации и опити да „разцепи“ партията си, Вранчев сияеше и не просто подкрепяше Пеевски, а му благодари публично за проектите в Гърмен – в стил, достоен за златна страница в алманаха „Добрата дума железни врати отваря“. Човек си мисли, че понякога поне гузната съвест спира такива маневри. Не, напротив – дни по-късно, вече със сигурата депутатска заплата и подпис на Пеевски в джоба, Вранчев търчи по радиата и реве, че не бил предател но и че мечтаел за „ДПС без Пеевски“. Първо се кълне във вярност и благодари, после изтипосва драматичния лозунг – ДПС без онзи, който реално го е вкарал там, където е.

Цинично, пошло и жалко, ако питате мен. Преобуването от ДОСТ към ДПС, от анти-Доган към про-Пеевски (и обратно), със сълзи в ефир и с декларации, че не си предател, е прелестен урок по безпринципност. За такива политици всяка партия е просто стъпало – днес достатъчно удобно да проклинаш Доган или Пеевски, утре да им целуваш ръка, а вдругиден да говориш как никога не си ги харесвал. За българската политика – независимо от партийната разцветка – такива гъвкави кариеристи са по-опасни и от най-закоравелия популизъм. Това е истинската хунта: не на идеите, а на гъвкавите, безпаметни, винаги готови за ново разпределение на масите. Пример за това защо хората са уморени, отвратени и не вярват на никой депутат – просто не можеш да разчиташ на човек, за когото миналото се изтрива по-бързо от дъската в класната стая.

Ако политиката беше бар, на този Ахмед Вранчев нямаше да му сипят дори вода: прекалено много чаши е чукал в чест на враговете си.