ШЕНГЕНСКИЯТ ФАРС НА ГКПП „РУДОЗЕМ- КСАНТИ“: 29години подаряваме на Гърция водите на река Места, а в ответ- затворена граница!
-
- април 11, 2025
Подписването на спогодбата за използване на водите на река Места през 1996 година минава без емоции. Вероятно защото никой извън тесния кръг от посветени политици и експерти тогава не разбра за какво става дума. По-късно, внимателният прочит на документа преди ратифицирането му обаче нажежава страстите основателно. Защото, група политици направо харизали Места на южната ни съседка.
Почти три десетилетия! Три десетилетия, откакто идеята за пряка връзка между Родопите на България и Гърция тлее като незагасващ въглен. Три десетилетия, в които обещанията се трупат като прах по изоставените строителни площадки на ГКПП „Рудозем – Ксанти“. Три десетилетия, в които хиляди българи и гърци продължават да заобикалят през заобиколни пътища, губейки време, пари и нерви.
В ерата на Шенген, на свободното движение, ние сме принудени да гледаме как една вътрешна граница остава заключена – символ на гръцка инатливост и българско безсилие!
ХРОНИКА НА ЕДНО БЕЗКРАЙНО ЧАКАНЕ: КОЙ КОГО ЛЪЖЕ?
Първите плахи стъпки за създаване на ГКПП Рудозем – Ксанти датират още от зората на демокрацията у нас. Българската страна отдавна изпълни своята част от сделката. Инвестираха се средства, изградиха се модерни съоръжения, пътят беше прокаран. Ние бяхме готови! А какво направиха нашите „европейски партньори“ от юг? Те ни залъгваха с обещания за скорошно отваряне, които се изпаряваха като дим. Година след година, правителство след правителство в Гърция намираха все нови оправдания – труден терен, липса на финансиране, бюрократични спънки.
Но истината е една – те просто не искат!
ГРЪЦКАТА ИНАЕТНОСТ: СКРИТИТЕ ИГРИ ЗАД ЗАТВОРЕНИТЕ БАРИЕРИ
Официално Атина твърди, че забавянето е заради недовършена инфраструктура. Но нека си зададем неудобния въпрос: наистина ли е толкова трудно да се построят няколко километра път и няколко сгради за толкова години? Или зад тези „технически“ проблеми се крият други, по-мрачни мотиви? Дали гръцкият бизнес не се страхува от конкуренцията? Дали определени политически кръгове не искат да запазят статуквото? Мълчанието от гръцка страна е оглушително, а липсата на конкретни срокове е обидна.
Хората в Родопите се питат – ние втора ръка хора ли сме, че ни се налага да чакаме милостиня от съседите си? БЪЛГАРСКАТА СЛАБОСТ: КОЛКО ОЩЕ ЩЕ НИ УНИЖАВАТ? А къде е българската държава в тази унизителна сага? Защо нашите политици говорят тихо и плахо, вместо да ударят юмрук по масата? Къде са острите демарши, къде е твърдата позиция в Брюксел?
Ние сме пълноправен член на Европейския съюз, вече и в Шенген (макар и половинчато заради тези същите южни съседи!), но продължаваме да бъдем третирани като просяци пред затворени врати.
РЕЗУЛТАТЪТ? Пропуснати икономически ползи, задушен туризъм, отчаяние сред хората, които виждат как мечтите им за по-лесна комуникация се изпаряват.
ШЕНГЕНСКИЯ ФАРС В РОДОПИТЕ: ЕВРОПА СЛЯПА ЛИ Е?
Влизането ни в Шенген трябваше да премахне бариерите, да улесни свободното движение. Но за хората от Родопите тази победа е горчива. Една вътрешна граница остава непреодолима пречка, благодарение на ината на Гърция и мълчанието на българската дипломация. Къде са европейските институции? Защо те не упражнят натиск върху Атина да спазва правилата и да не се подиграва с принципите на Съюза? Или за едни членки правилата важат с пълна сила, а за други – „ще видим“? Това ли е европейската солидарност? Това ли е Шенген, за който толкова дълго чакахме?
АБСУРДНА ЩЕДРОСТ ИЛИ НАИВНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ?
В същото време, повече от четвърт век, близо 29 години, България безкористно дава от животворните си води от река Места на южната си съседка именно край този пункт. Вода, която напоява земите им, подкрепя живота им. А в замяна? В замяна получаваме студен отказ, затворени бариери и незаинтересованост.
КАКВА Е ПРЕДИСТОРИЯТА НА ТОЗИ БЕЗЦЕНЕН (ЗА ТЯХ) ДАР
Преди 10 месеца изтече един от двата договора, които България има с Гърция за снабдяване на земеделски земи с води от реките Места и Арда. Договорите са част от Споразумението за репарации след Втората световна война, и след изтичането им Гърция отново иска да ползва български води.
Става въпрос за напояване на близо 20 хиляди хектара гръцки земи. Гръцки фермери вече излязоха на протести с обвинения към правителството, че не е подновило споразумението за ползване на Арда. За река Места в сила е споразумение за ползване на водата й до 2031 г. В замяна на договора с за водите на Арда Атина е отворила три гранични пункта на границата с България. Но пътят Рудозем- Ксанти, и до днес продължава да е мечта.
Спогодбата от 1964 г., касаеща водите на р. Арда, са изпълнени от страна на България, дори са и преизпълнени. Притесненията на гръцките фермери са напълно разбираеми, водите на Арда поддържат изключително добре земеделието на Гърция. За толкова години, обаче, гръцката страна можеше да построи язовир на своя територия, който да задържа водите на Арда след преминаването им в гръцка територия.
Преди дни и бившият зам.-министър на околната среда и водите Любка Качакова призова правителството да не преподписва договорите с Гърция за ползване на реките Арда и Места! България има и още един договор с Гърция – за ползването на водите на река Места, при който българската НЕК е поискала възмездно ползване на водите, като страната ни получава допълнителни количества ток през зимата. Този договор изтича през 2031 г.
Именно, река Места е най- голямата болка за много поколения за хидроинженери, защото ние ползваме едва 10% от капацитета й, а с договора от 1996 г. сме се съгласили да даваме на Гърция 29% от нея /фактически тя обаче използва 90% от водите й/. Това на практика блокира напълно развитието на всички проекти по поречието й още от 1970 г.! Няма друг подобен аналог в света – България инвестира в гори, язовири, залесяване, опазване, за сметка на това ползваме 10%, а Гърция – останалите 90% от река Места!
ОЩЕ МАЛКО ОТ ПРЕДИСТОРИЯТА
България започва да планира използването на водите на своите реки през 60-те години. Било е държавен приоритет водите на големите реки да се използват за напояване и енергетика. Страната ни толкова бързо развива хидростроителството, че в края на 70-те години ООН обявява България за страната с най-развити хидромелиорации в света. Паралелно с проектите за напояване, са изграждани и големите ни язовири и ВЕЦове . Всичко, което виждаме сега, е проектирано още тогава, преди 40 години. Язовир Цанков камък, който беше построен преди години, също е проектиран по онова време.
Единствените проекти, които не са реализирани, са тези за регулиране и използване водите на река Места. Идеята е била да има малък язовир на Места, за да може да се задържат водите на наша територия и после те да се прехвърлят към съществуващите ВЕЦове на Белмекен, Доспат и Въча.
Тези проекти обаче отлежават вече 50 години. Защо?
Заради успешната съпротива на гръцката дипломация и нашата пасивност. Предвид, че по времето на комунизма водите са били разменна монета в отношенията ни с Гърция, същото важи и за Турция. Водата, като стратегически ресурс, е била и остава голям инструмент в дипломацията. Въпрос на далновидност е да използваме предимството ни дадено от Бога, че сме донор на вода за южните ни съседки. Но ние не го правим.
Натискът от страна на Гърция да се подпише спогодба, която да й гарантира, че ще може да използва целия хидроенергиен потенциал на Места на своя територия е бил много голям още от 60-те години. Нашите политици успяват да удържат този натиск чак до 1995 г. Било си е направо водна „война” . България се съгласява да подпише Спогодбата едва 1995 г. Подписана е от Георги Пирински в качеството му на външен министър. Тя е ратифицирана на 28 март 1996 г. Това, което се знае тогава е, че това е цената, срещу която Гърция дава подкрепата си България да започне преговори за членството в ЕС и обещава да открие КПП-та в срок, който дори години по-късно не е спазен.
Колко е важна р. Места за Гърция?
За тях река Места е важна е толкова важна, колкото за България е АЕЦ Козлодуй, и това въобще не го преувеличаваме. За да използва водите на река Места, през 1997 г. Гърция построява своя най-голям язовир – Тисаврос, който е и един от най-големите в Европа. Дължината му е 34 километра. За сравнение дължината на Искър е 10 км. Този язовир е непосредствено след границата и се пълни почти изцяло с води, формирани на наша територия. Води от реките Места и Доспат с общ водосборен басейн от 5100 км2 , които са на наша територия. Само за сравнение водосборния басейн на яз. Искър е 1046 km2. . Язовирът е построен с цел генериране на електричество и за напояване. Към него е построена и ПАВЕЦ с 3 турбини, всяка от които генерира по 128 MW.
За да си гарантира водата, с която да се пълни този язовир, гръцката дипломация постига целта си, карайки ни да подпишем спогодбата за 29 % от общия среден отток на река Места.
Дотук проблем няма. Проблемът е в детайлите на Спогодбата и най-вече в това, че базата, за изчисляването на тези 29 %, е оттокът на реката в периода 35-70 г. Забележете , 1996 г. България подписва Спогодба, с която поема задължение, изчислено на база отток през периода 35 -70години ! В чл 1. На Спогодбата е записано, е че наше задължение от 29% към Гърция се изчислява на база един милиард и 500 милиона м3, т.е около 500 млн м3 годишно.
А всъщност оттокът на Места вече, дори и в най-дъждовните години, не надвишава 800-850 млн.куб.м. Истината, е че ние им даваме почти целия отток, тъй като на р. Места нямаме язовир или друго голямо съоръжение!
Т.е да разбираме, че даваме 90 % на Гърция, вместо определените 29 %.
Никоя друга държава не е направила подобен подарък на своя съседка. Дефакто тази вода извира на наша територия, водосборите са тук, всяка държава си строи язовори, за да използва водата или за напояване, или за енергетика. България може да печели стотици милиони, ако оползотворява водите на Места, но ние не го правим.
НОВА СДЕЛКА С ГЪРЦИЯ ЩЕ ИМА НО..
Но е добре да припомним и друго. Български реки текат и към Турция, където също служат за напояване.
Става въпрос за мегапроект в Турция, който ще ползва вода от река Тунджа, за да напоява земеделските производители в Одрин! На турска територия ще се строи мега язовир, който ще се „храни“ с вода от Тунджа.
А у нас…
Държавното предприятие „Напоителни системи“ изнемогва. Напоителните ни системи са в колапс. Това всеки го знае. Но защо не е така в Турция и Гърция…
ВРЕМЕ Е ЗА КРАЙ
Докога ще търпим това безобразие? Докога ще гледаме как една важна връзка между два съседни народа остава прекъсната заради нечия инатливост или користни интереси? Време е българското правителство да покаже зъби, да използва всички възможни дипломатически и политически средства, за да принуди Гърция да изпълни своите ангажименти. Време е Европа да отвори очи и да види този скандален парадокс в сърцето на Шенген.
Време е хората от Родопите да получат това, което им се полага – свободна и безпрепятствена връзка със своите съседи! Най- малкото, защото ние буквално подаряваме най- безценният си ресурс- водата! Стига вече! Долу бариерите на безсилието и ината! Искаме отворен ГКПП „Рудозем – Ксанти“ – СЕГА!
Be the first to leave a review.
