Топ Преса по следите на един изчезнал живот в Родопите: Обезлюденото село Горно Луково и краят на един търговски път
-
- август 13, 2025
Родопите – планината, която шепне истории за магия, история, традиции и любов от пръв поглед. Тя е дом, но дом, който все повече хора изоставят. С всяка изминала година демографските статистики рисуват все по-печална картина на обезлюдяването, а призрачните села се множат. Единственото, което напомня за живота, кипял някога по тези приветливи земи, е мистичният дух на Родопите, който се усеща във въздуха..
Твърде вероятно е никога да не стигнете до тези напълно обезлюдени селца, защото там няма кой да ви посрещне, няма кой да ви поздрави, няма кой да ви нагости… Макар и мъртви, те са по свойски красиви и винаги очакващи. Нов живот.
Такова село е село,
Горно Луково..
Живо, пъстро и уютно е било някога пограничното село Горно Луково, само на километър от границата с Гърция край Ивайловград. Макар и на края на България, в годините назад селото е било богато, а търговията е цъфтяла. Няма точни сведения кога е възникнало Горно Луково, но е било създадено заради близостта на главен търговски път в Османската империя.
Веднъж загинало, се е възродило отново през миналия век, благодарение на отглеждането на копринени буби. Днес обаче изглежда, че връщане назад няма… Красивите къщи, обитавани от 50 фамилии, са напълно празни и приличат на декор от стар филм.
Камбанарията на каменната църква отдавна е замлъкнала, а бръшлянът малко по малко превзема стърчащите постройки и огради. Много от домовете на някогашните обитатели са здрави, но стоят под ключ, а дирите на собствениците са загубени. Надниквайки през прозорците, още се виждат варосаните бели стени и закованите на тях с пирон семейни портрети от един минал и свършил живот.
Това е едно от онези родопски села, които са повече от географски точки на картата – то е свидетелство за време, което е отминало, за труд, който е бил забравен, и за мечти, които са останали неосъществени. Горно Луково и до днес шепти истории за живота, който е кипял, и за тишина, която днес го е погълнала.
Може би, ако някога пътят ви отведе до него, ще усетите тази тъжна, но магнетична красота, и ще си представите как комините отново димят…
Село Горно Луково се намира в Източните Родопи, на 28 км южно от Ивайловград, в близост до Бяла река и границата с Гърция. До селото се стига по асфалтовия път за село Меден бук. След Мандрица, при Долно Луково се пресича Бяла река и с кратко изкачване се се стигат първите къщи на Горно Луково
Be the first to leave a review.
