Ексклузивно! Такова интервю не сте чели до сега! Народната любимка Поли Паскова пред Топ Преса: Прошката е забравеното лекарство!

Поли Паскова е българска фолклорна певица и бивша баскетболистка. Индивидуалният й стил и присъствие я правят неповторима и различна. Тя е един от най-добрите примери за възраждането на българския фолклор чрез представянето му в съвременен и атрактивен вид.

Една от малкото певици, която налага авторска музика на фолклорна основа, изпълнява и автентични песни. Певицата разполага с богат жанров репертоар, има завиден контакт с публиката.

Поли Паскова е бивша национална състезателка по баскетбол. Сред множеството награди е и 4-то място в Европа, многократен републикански шампион и вицешампион.

 

– Голямата певица Поли Паскова пред репортерския диктофон на Топ Преса. Добре дошла! Благодаря, че прие нашата покана за разговор! Разбрахме се да бъде разговор, защото интервю е много ангажиращо, а ти си космополитна, пространствена личност, интересна в много сфери на живота!

– Здравейте на всички ваши почитатели, зрители и читатели! Благодаря ви за встъпителните думи! За мен е много важен интелигентният подход към една такава среща, защото, както измежду певците има посредствени, така и измежду журналистите има такива – с посредствени въпроси. Радвам се, че още в предварителния ни разговор усетих една дълбочина и знаех, че ще се получи интересен разговор! С голямо удоволствие давам това интервю!

Не за първи път идвам в този край. Много хора в България ме свързват с този регион и мислят, че живея тук – Разлог, Банско или Гоце Делчев – и с голямо учудване разбират, че аз съм шопкиня и съм родена и живея в Банкя! Когато преди години бях на един международен фестивал в Скопие и взех първа награда, дойде при мен един македонски композитор и ми каза: „Ти наша макèдонка ли си?“ „Не, аз съм шопкиня!“, му отговорих. „Ке питаш майка ти, òти македонец те е правѝл! Не може така убаво да пееш наши песни!“ Дадох му телефонния си номер, искаше песен да ми направи. След време звъни в къщи. Баща ми, шоп, Бог да го прости, вдига телефона и чува: „Поли Паскова къде е?“ „Е, па нема я“, отговорил татко. „А кога ке мое да я побарам?“ Татко така го е псувал, че иска да ме бара някой…, защото не знае македонски и приел думите му буквално.

 

– Какво те доведе в Гоце Делчев?

– Много харесвам музикантите в този край! В новия ми албум за много песни ще разчитам на оркестъра на Панчо Иванов, които са ми много добри приятели и много земни хора! Няколко песни в предния ми албум направих с тях и сега искам да имам песни със звучене от този регион. Оркестърът на Панчо имат почерк и стил, който не можеш да сбъркаш. Те са традиционалисти във фолклора и много исках да направим нещо съвместно с тях! В студиото на Димитър Стефанов вече втори записваме. В предния албум имам песни със Стоян Джамбазов – Джемби и със Здравко Георгиев.

Това са едни емблематични лица във фолклора, не само за вашия град. Те популяризират музиката и много известни певци разчитат на тях за аранжиментите си. Те са много добри професионалисти. Неизчерпаем извор са.

Затова с голяма радост идвам в Гоце Делчев, за да се докосна и аз до този извор, до тяхното творчество – да направим една симбиоза, да обединим енергиите, защото много по-силно ще докоснат хората! Много им благодаря!

 

– Какви песни ще има в новия ти албум? Повече авторски?

– Този път повече ще бъдат фолклор, за сметка на авторските, които пак ще са много силни. Моите авторски песни са за слушане. Когато имам участия, подбирам песни, на които хората могат да танцуват. Когато запея авторска песен, хората притихват и слушат. Те са създадени за душата, силни, изтъргващи, лекуващи, ако мога да кажа. С тях не правя купон. Много е интересна песента ми за ангелите. Дадена ми е от една жена, която чисти къщи в Англия. На тази жена баща й е бил родопски певец, покойник вече, година след смъртта си й се явява на сън и започва да й пее въпросната песен. Казал й: „Стани, дъще, запиши я тази песен! Ангелите ти я дават! Утре, като се събудиш вече няма да си я спомняш! Сега я запиши я подари на народната певица Поли Паскова, моля те!“ Жената става да запише текста, тананика си мелодията. Песента се казва „Изпращам ти ангели!“ На аранжора Светослав Лобошки дадохме интродукцията как да звучи. До такава степен с всички подробности, дума по дума, беше записала жената.

С тази песен ще разберете, че нашите близки, които са напуснали този земен свят, всъщност са до нас, душата е вечна. Те ни помагат, дори и в съня, съпътстват ни и ние трябваме да им изпращаме любов. Много е важна връзката между нас.

 

– В тази връзка е и следващия ни въпрос. Кой е най-завладяващия ти контакт с публиката?

– Една жена написа стихосбирка за мен! Като всичките й неща й се диктуват. Така разбрах аз коя съм и защо съм тук.

Тази жена загубва баща си и в рамките на един месец губи и племенника си, който го сгазва кола. Тя изпада в дълбока депресия, не могат да я изкарат от вкъщи, не й се живее. Аз отивам да пея в читалището в нейното село. Мъжът й и дъщеря й я докарват на буксир в залата. Само и само да я изкарат от това й състояние! Тя с огромно нежелание идва. Когато започвам да пея обаче, тя сякаш отива в друго измерение. Някой изтрива болката й. Това тя го споменава в стихосбирката си. „Аз вече бях друга, вече нямах болка на душата си“, казва тя. Когато се прибира вкъщи, твърди, че светлината я събужда и започва да й диктува. Оттогава пише стихове. До този момент никога не е писала. Тя се докосва до тази вселенска любов. Пише и взима от извора такива силни думи. Има около 60 стиха, написани за мен, но не пише, че имам зелени очи и колко съм красива, като моя фенка, а тя пише много по-дълбоко. Аз имам чувството, че тя сякаш има спомен от момент, в който някъде сме били заедно.

Ще ви разкажа и нещо, което не съм разказвала другаде.

В Горна Оряховица имах концерт. Жена ясновидка, която била там, попитала моя близка: „Знаете ли коя е тази жена и колко ангели има там до нея на сцената? Какви невидими същества виждам?“ Беше поискала моя телефон, за да се чуем.

Една сутрин се събуждам и не виждам ясно. Всичко ми се върти, не мога да фокусирам погледа си. Все едно съм гледала срещу слънцето. Изплаших се, че не виждам нормално. Постоях така няколко минути обаче и се оправих. В същото време ми звъни тази жена. Каза, че ме е сънувала. В съня й съм била в Тибет до кристала. „Учителите ти дадоха знания. Ти беше там и аз те видях и ми продиктуваха едно стихотворение за теб!“ Запитах се затова ли беше проблемът ми с очите. „Ти беше до кристала. Те работеха с теб!“, ми каза тя и затова съм се чувствала така. И на нея са й продиктували стихотворение за мен!

Такива неща ми се случват на мен! Много интересни!

 

– Срещите с теб оставят следи, определено! На прага сме на един твой своеобразен юбилей! 20-ият ти албум! Юбилеен!

– Да, юбилеен. Отпразнувах 20 години на сцена! Заради пандемията се наложи да променя датата, иначе през 2020 г. се навършват 20 години, откакто се разделих с голямата си любов спорта и започнах първите си стъпки в музиката, която преди това ми беше по-скоро хоби! Тази година, 2025, през есента подготвям голямо събитие за 25-годишния ми юбилей на сцена, където ще представя 19-ия и 20-ия си албуми, които не можах през 2022 г.

 

 – Ще бъде значително и мащабно събитие!

– Точно така! Дори мисля два концерта да направя. Не обаче в Зала 1 на НДК, защото преценявам, че 28 хил. лева за наем вече е безбожно. Доста разходи има около сцена, звук и бюджетът отива към 100 хил. лева. затова смятам да ги направя в една много хубава зала, която събира хиляда души, може би два концерта ще направим – луксозно изпълнение – като сцена, видео стена, заснемане – но с много по-малък бюджет. За мен е важно после този концерт да се излъчи по националните телевизии, за да имат по-широка аудитория нашите послания и да достигнат до повече хора. Защото моите концерти са с духовна насоченост! Смятам, че колкото и хубаво да пее един изпълнител, той трябва да има какво да даде на публиката! Когато човек излезе от залата, да бъде променен!

 

– Не говорим само за емоция, говорим и за енергия?

– Говоря за духовна храна, за осъзнатост, човек да може чрез гласа си да ти въздейства! Говоря, че когато изляза на сцена, излизам с мисия, не просто да си взема двата лева!  Всички работим за хонорара си, да. Когато отидем в магазина за сирене, никой не ти казва: „Изпей ми една песен!“, искат да си платиш, но в крайна сметка това не трябва да бъде водещото! Аз винаги се старая на концертите си да предоставям и духовна храна на публиката си! Някои се насълзяват, други настръхват, но емоциите им винаги са свързани с България, която бих казала, че е моята ахилесова пета! Ясно съм осъзнала, че фолклорът е една от основните брънки за опазване на нашата идентичност – заедно с традициите, заедно с българския език и писменост – и че всъщност това е България! Независимо кой от къде е, от кой отбор е, от коя политическа партия е – трябва да се обединим около тези неща, да си подадем ръце, за да опазим нашата идентичност! Една „къща България“ се разрушава, когато й се бутнат основите, не когато започнеш да сваляш керемидите. В последните десетилетия се наляха доста пари, за да се вмъкнат в България празници, които не са познати на нашите деди, които не са български – като хелуин, свети валентин, пуйки разни, кокошки, сатанински празници…

Аз съм на мнение, че нашите традиции, колкото и елементарно да звучи, било то питка, свещичка, молитва, са заредени със сила, това е родова памет. Тя ни е завещана през вековете и ние сме длъжни да я опазим! В нашите песни, освен исторически моменти, има и много такива традиции, които са съхранени. Има бит, култура. Аз ревностно защитавам автентичния фолклор и в моя репертоар има немалко такива песни, които „съм извадила от нафталина“. Както казва един дядо: „От пеене на песни като „Биляна платно белеше“ скъсахме платното!“, аз затова предпочитам да пея по-непопулярни песни, които, рано или късно, и колегите ги заимстват, но това няма значение. Стремя се да създам и един свой собствен стил. Да надграждам и да усъвършенствам народните песни, но да създавам и свои собствени, авторски песни. Защото в тези теми, актуалните теми, много хора намират себе си. Всичко се развива и усъвършенства – спортът, техниката, автентичната българска музика – също. За да задържим младите хора, да популяризираме народната музика, трябва да вкараме и някакъв по-модерен ритъм. Но фолклорът ни е вълшебен! Ние сме единствените в света, които имаме 40 неравноделни такта! Като тези неравноделни такта, когато набиваме хорàта по земята, ние набиваме кодове, които работят за светлата сила на природата, т.е. ние повдигаме вибрациите, енергията на хората. Не само на българите, ние затова сме разпръснати по света, с тези хорà, които танцуваме, помагаме и на Земята. Идвайки тук, ние сме тясно свързани с природата! Водата, земята, въздухът и огънят – това са свещени елементи от висша божествена йерархия. Те са тук преди нас, хората. При това забързване на времето и енергиите, в което се намираме в момента, за първи път от милиони години Земята има преход към четвърто измерение. И всички тези промени рефлектират върху физическите и биологични системи, каквито сме ние хората. Затова вече времето е по-малко от 16 часа. То минава като миг. Всичко е забързано. Кармичните развръзки също са много бързи и ние трябва да се замислим. Затова има хора, които на физическо ниво претърпяват катаклизми от рода на шум в ушите, болки в главата, защото те вибрационно не са на тази чистота. В момента битката е за душите на хората! Ние живеем в едни разделни, последни времена и е много важно къде ще отидат душите ни!

 

– Защо последни времена? Какво означава това?

– Има послания, ние живеем с послания, някой ни ги диктува. Аз си ги записвам:

Една сълза от мене се отрони,

примесена със болка и тъга.

На бузата застана и после се търкòли

и изчезна някъде в пръстта.

С погледа зареян картина аз видях,

мнозина как погиват, а други тънат в страх.

Земята как се клати и свирят ветрове

и вълни до небесата заливат цели градове.

Дошли са вече времена разделни.

Едните вярват, други се присмиват.

Дошли са вече времена последни,

едни остават, други си отиват.

Смирено коленичих и с приведена глава,

с ръце, повдигнати към небесата

извиках силно: „Боже мили, отмени това!

Да бъде мир и радост по Земята!“

Но да се върнем на значението на нашия фолклор. Преди години в интервю разказах как всяко едно хоро лекува нашите тела. Това се определя по ритъма – 9/8, по една формула се изчислява, вижда се на коя чакра отговаря, например, ако е втора чакра, тук действа полова система, крака, полови органи. Така ние знаем с кое хоро кое заболяване можем да лекуваме.

Нашият фолклор е отзвук от божествената музика, която върви във всемира и е предадена на учителя Орфей, който е учител на нашите прадеди траките и е съхранена до днес. Всъщност тя ни е закодирана в ДНК-то. Колкото и да искат да я изкоренят, виждате, че не въртят много нашия фолклор по радиата, но пък хората се амбицират и продължават да я слушат и да играят хора. Не могат да изпепелят това, което ни е заложено. Но много е важно и друго – имайки предвид тези соросоидни програми, които учим, че ние не възпитаваме децата в това да знаят кои сме ние българите и колко сме специални, т.е. че сме се редили на опашка, за да слезем тук, че България е черният дроб на Земята и колко е специален нашият код в тимусната жлеза. Точно затова ми беше дадено едно послание на Коледа, което записах и на което бях направила сценарий на моите концерти – с видеостена, с театър разиграно, много внушаващо. Това послание, ако някой направи подробен разбор на всяко едно изречение, ще разбере наистина кои сме ние. Това послание не ми е дадено случайно и именно това ме задължава да правя тези концерти, за да може това, което получавам като знание, да го давам и да отиде там, където е, защото се прави всичко възможно най-ревностно в световен мащаб се прави истината за българската история. Защото тук е започнал животът, тук са събитията от Библията. Всичко е променено.

Второто ми висше образование е защита на културно-историческото наследство. Успях да науча много неща, които се крият ревностно и от подкупени историци.

Нека да чуете посланието, без да правя някакъв конспиративен анализ. Който има разум и е достатъчно осъзнат, ще вникне в думите и ще може да разбере истината:

Че защо срамуваш се, народе мой, да носиш българското име свято?

Нима не знаеш, че народа си на Ной и семето човешко тука е посято!

Осоговецът /пророк на богомилите/ е казал, че над всякоя държава

свети на небето по една звездица, а над българския род тогава

Бог постави небесната царица – галактиката млечен път.

Земята ни да брани с безброй звезди огряни,

да знаят всички, че от Бога сме избрани и една по една ще гаснат звездите,

ала Божият пояс вечно ще свети и на млечния път ще останат следите като светъл саван за вселената мъртва да огрява с лъчите.

И още е казано – че като птица феникс Бог от пепелта България възкреси я и цена прескъпа ще плати всеки, който нарани я. И няма как да бъде изпепелена, защото от самия Бог е сътворена! И не е важно, че малко сме на брой, а важна е кръвта в нашите вени, важните сме всички ние – и те, и тя, и той – осъзнатите и с вяра окрилени.

Вече знаеш, българино, кой си! Това е истината, скривана през вековете!

Разказвай смело за това, не бой се! Да знаят дъщерите български и синовете!

Затова ходи с вдигната глава, че именно в България роден си!

Където и да ходиш по света, с гордост ти разказвай от къде си!

Не виждате ли?! Изкупуват нашата земя! На безценица се тя продава.

Скоро идват бедствията по света и всички знаят, че България оцелява!

Не остана много. Връщайте се у дома, че не случайно тука сте родени.

Силата за вас е в родната земя и само тук сте защитени, окрилени.

Но наближават писаните времена. Светлината мрака ще разпръсне.

Придобитото ни тук остава, запомни това!

Но важно е избран да си и душата да възкръсне!

 

– Ти организираш не концерти и събития, а едно изживяване! Каква е вибрацията, енергията, какво виждаш срещу теб? Как реагира публиката на това нещо? Има ли някакъв, да го наречем, психологически рестарт, събуждаш ли мислите на хората? Успяваш ли да ги накараш да мислят на тази честота? Защото това не е вид родолюбие, това е специална енергия, вибрации, които ти получаваш и предаваш на публиката чрез творчеството си, чрез присъствието си! Какви са резултатите обаче? Има ли обратна връзка?

– Качването на сцената е енергообмен – даваш и получаваш! Много пъти получаваш повече, отколкото даваш! Повече ми дава публиката – любовта си! Това е повече от всяка награда, която съм получавала!

 

– Обикновено изпълнителите казват, че се раздават на сцената?

– Дава ми публиката! Любовта е нещото, което те крепи на сцената и то е несъизмеримо с другите награди, които могат да се купят и които си ги купуват.

Второто нещо е събуждането! Да, ние сме будители, но има три категории хора. Едните са дълбоко заспали. Вторите – едното око гледат, с другото спят. И третите са будните, будителите. Когато един будител отиде да бие камбаната да събуди хората, има шанс за тези, които са будни с едното око да отворят и другото, но тия дълбоко заспалите и всички камбани да забият – нямаш шанс вече. Има хора, които са си продали душата на съвсем друга сила.

Ние сме и сеячи. Сеем. Хвърляш семето и там, където има подходяща почва, то пониква. Но това остава на подсъзнателно ниво, вибрационно.

Един глас – ти можеш да научиш техника, може да вдигнеш диапазон с тренировки, може да научиш някаква извивка, но това, което ти е дадено като обертонове… Имам няколко урока при Етиен Леви, с когото сме приятели, защото аз нямам музикално образование и той ми каза, че аз съм целуната, защото това, което ми е дадено като боя, като красота на гласа, това не може да се научи.

Де факто ти можеш да докоснеш душата на човек, настръхне ли, просълзи ли се – ти правиш резонанс на клетката. Това, което ни се случва на физическо ниво, е това, което сме направили с мисли, думи и дела. Нашата клетка е във връзка с Твореца, тя дава информация, защото нашите клетки умират ежесекундно, но те носят цялата информация, както едно листо съдържа цялата информация за дървото. Една клетка е една вселена. Те получават обратна информация от Твореца – т.е. това, което ни се случва и това, което ние сме нарушили. Затова трябва да се чистим духовно. Нашите песни също могат да изчистят душата ти. Могат да направят този баланс на клетката. Един глас може да те погали, един глас може да те натовари и да те накара да се побъркаш. Една и съща песен, изпята от десет души, тя е различна песен.

Затова аз не гледам на никого като на конкуренция. Не мога да взема на някого, това което му е дадено. На мен ми е дадено едно, на друг му е дадено друго. Важно е да го правим осъзнато! И да не си плюем в устите! Този може, онзи не може! Махни я тая!

Възхищавам се на сърбите като кажат: „Ово е велик!“ Какво му е велико, аз го слушам, нищо не му харесвам, но за тях бил „велик“ и никой не съм чула там да оплюе другия. И нас виж ни тук!

Имаше случай с една колежка, вероятно с високо его и самочувствие за себе си, ходила на концерт в една община и седнали на маса. Кметът беше много разочарован, че по време на вечерята излъчвали по телевизията фолклорен канал и тя не е пропуснала да оплюе изпълнител, появил се на екрана. „Никой не пожали и толкова много ми падна в очите!“, каза кмета.

Ето това не е хубаво да се прави. Нека всеки да върви по своя път. Никой не може да вземе на другия това, което му е дадено.

Когато разберем това, че сме част от цялото и можем да променим света около нас, когато променим света около себе си. Не може на изграден характер да му „набиеш шамарите“ и да му кажеш как да мисли. Промени себе си! Бъди личен пример! Тогава вече ти ще привличаш като егрегор хора в обкръжението си с тази честота, светли, а не токсични.

Има много други неща, да не казвам как са ни взети част от буквите, как ни е взета силата, как е работено, за да „пада“ българското общество. Ние сме били много велик народ. Голяма част от историята е скрита. Ние сме държали горе северна Азия. Аз съм ходила в Полтава, където е гроба на хан Кубрат и там е имало християнски символи още в 6 век. Не сме се покръстили в 8 век. По-рано е било. В древните писания в арабските хроники отпреди 5 хил. години преди Христа пише за българските конници. Ние сме имали над 800 хил. конници и сме покорявали не със сила, а със знания.

681 г. хан Аспарух идва при своите роднини. Българи е имало преди това.

Когато отидох в Мадара, там има скална църква, жената вътре, като ме видя, каза: „Аз знам защо си тук, влез вътре и пей!“ и ми разказа един случай. Китайски учен отива в Мадара и я пита дали знае кога е създадена българската държава. Тя отвърнала 681 г. „Вие нищо не знаете, госпожо!“, й казал той. „Вие сте 7 хил. години пр. Хр., а Китай е там 3-4 хил. Вие сте много по-стара нация. Аз съм дошъл тук, в България, да се поклоня на силни и енергийни места, които имате.

Това, което съм чула и което не е писано, че когато става тук потопът с Черно море, защото то е било сладководно езеро, което се слива със Средиземно море, тогава нашите племена, те са били 7, се разпръскват. Единствено бесите остават да пазят Мадара, тъй като Мадара е главно светилище на Земята. Тук се крие информацията за РНК-то. Даже то е написано. На самия конник от дясно има формули, писания, които сега са изтрити. Съвсем малко букви са останали.

Така бесите остават да пазят Мадара. Някои от разпръснатите племена отиват в Китай. Знаете, че на китайската стена има символи от нашите прабългари. Други отиват в Египет. Там има Тунджа – български наименования и не напразно, аз в една от песните – за света великомъченица Варвара, която е българка, родена в Елешница, но Елешница се е казвала Илиопол, но Илиопол се казва и в Египет, защото там са били нашите царе. В Египет е царувал император Юлиан, а тук – Максимиан, в западните Балкани. Света Варвара е била дъщеря на Максимиан. Там има башня, където е банята, кулата. Всичко стои там, хората два пъти в годината правят курбан. Там е нейното оброчище. Под самата църква тече гореща вода. Света Варвара пречиства душата. Почитат я и католици, и православни – на 4 декември. Тя е толкова силна светица. Тя пази от холера, от чума, от шарка. Пази децата от скоростна смърт. И ни я взимат. Мощите й са в Украйна.

Аз направих песен за нея – че тя е родена българка, в Елешница! Трябва да си знаем историята, за да не ни я крадат и променят!

За първи път, когато ми дойде послание, сякаш някой ти го диктува, шофирах колата и то не спря, докато не отбих да го запиша. С това послание ще разберете формулата за опазване на българщината! Аз го разиграх на концерта, с артисти, които го начетоха – актриса чете моята душа, а актьора Емил Марков четеше Бог:

Дали се сетихте поне веднъж да попитате душата своя,

защо при толкова земя – на шир и длъж, избрах те тебе за родина моя?!

И ето, че и аз попитах своята душа, събрала мъдростта през вековете

И чуйте какво ми отговори тя и ще се радвам да го разберете:

За да те спасим дойдохме тук, Българийо, и душата своя да спасим!

И духът ни част от твоя дух голям е и сърцето ни със твоето тупти!

Тук дойдохме, защото и преди били сме. И по твоята свещена плът сме стъпвали.

Дали забравихме, че наред с душата ни и за твоята трябва да се грижим?!

Душа, ранявана от думи и делата ни, за което плащаме цената си.

Но волята Божия такава е, че каквото сме посяли, ще пожънем после.

И мъките човешки и страдания от къде дошли са, чудиме се още.

А колко лесно е да ти изпратим любовта си цяла и да те обгърнем мислено със светлината бяла.

И прошка да поискаме, Българийо мила, за да олекне на душата и да олекне на съдбата ни.

На теб се молим, Господи любими, в земята толкоз много мъка има. Що да сторим ти кажи ни! Пътя верен посочи ни!

Мило мое дете, защо поглеждаш към небето, когато аз съм, в душата твоя и сърцето?

Запомнете моите слова – че в тези сложни времена избор има всякоя душа по пътя, който ще поеме – дали ще й се предаде или от нея ще се вземе!

Тайната се крие във това, че кодирани са вашите слова. Всички вие, обединени във едно завихрете енергийно колело.

Към Твореца ваш се обърнете, вярата и любовта си възвърнете!

Минутки време отделете и за добро и мир се помолете!

И много важно е родовата памет да опазите! Българския дух да не погазите!

Български народни песни да се пеят, кръшни български хора да се люлеят, защото с тях лекувате телата и радостно трепти Земята. А с ритмите неравноделни лекувате даже Небесата!

И традициите също запазете, че в тях магична сила скрита е от вековете!

И нека знаят вашите деца, че българинът носи във душата светлина и скоро идват тези времена, че ще знаят всички по света, че народ от Бог избран сте и от тук ще дойде светлината, която се разпръсква по Земята!

Въздъхнах облекчено и очите си отворих: Ха! Та кой ли в мене проговори? Далеч истината търсих, а тя във мен била е!

И ето, отговорих си накрая. И така аз истината вече зная,

Че избрала съм да бъда във частицата от Рая!

 

– Разкажете ни за гълъба с лилавия кръст?

– През 2012 г. отивам на Кръстова гора. Там ме познаха хора, в чието село съм пяла. Точно на кръста бяха дошли. Влизаме със свещеника в параклиса, който е до кръста, от лявата страна, Свети Йоан. Започваме да си пеем една песен за Богородица и в това време едно момче ни казва: „Бързо! Излезте да видите какво има отгоре на покрива!“ Излизам, гледам бял гълъб с нарисувана птица феникс. Първо като кръст ми се стори, лилаво, ярко лилаво, но после, като застана гълъбът мирно, видяхме, че това е птица феникс. Започнахме да снимаме гълъба, докато се разхождаше. Изведнъж литна обаче право над моята глава. Инстинктивно се поклоних, толкова ниско мина над мен, помислих, че ще ми кацне на главата. Той отлетя на друг параклис, после на едно дърво… И аз въодушевена отивам със снимките при игумена на манастира и го питам дали гълъбите не са техни. „Вие ли ги рисувате?“. Той каза: „Не, Поли!? Дори ме заведе да ми покаже малки гълъбчета, които гледат от бебета – кафяви, сиви, бели.

Когато сложихме снимката на гълъба на фотошоп, разбрахме, че това е естествена краска, не е рисунка.

Разбрах, че съм получила благословия от Светия Дух, защото никой не беше виждал този гълъб след това. Това е един от знаците.

Имам и други снимки по време на концерти – на хорото излиза Богородица, с ореол, с крила, Света Петка, в черно облечена,  на хорото.

Именно заради такива знаци започнах да се интересувам какво правим ние с тези хора, защото няма случайни неща. На много хора това ще им звучи езотерично, на други – ще им бъде интересно, трети ще ни определят за луди, но отдавна сме свикнали с тези неща. Важно е да вървим по пътя, който сме си избрали. Да бъде верният път, защото не винаги верният път е и широк, нали?

Има една много интересна сентенция – за враговете. Аз съм зодия рак с асцендент лъв. Моята същност е да бъда амазонка, да бъда войн, отмъстителна, да „хапя“, когато трябва, да се сражавам добре. Научих много уроци, развивайки се духовно. Научих се и да прощавам, да отработвам някои неща. Говорихме за болката на душата. Тогава човек най-много израства – когато боли душата. Тогава човек най-много изчиства това, което е натрупал в осъзнатите и неосъзнатите животи.

Но едно много интересно послание има за враговете, което ме накара да обмисля нещата и да ги благославям и да се моля за тях, защото много лесно звучи в Библията: „Моли се за врага си!“, но от посланието ще разберете колко лесно може да трансформирате нещата, защото тези нисковибрационни емоции, които изпитваме, те са увреждащи, саморазболяват.

 

– В тази връзка в седмицата на прошката сме, Сирни Заговезни?

– Да, именно за прошката ще говорим. Скоро издавам стихосбирка с такива послания.

Дали това е нашето начало или краят вече е дошъл?

Частичка малка от Божественото цяло, ти сам избираш – Светлината или демон зъл!

Разбираме ли, че в живота холограма избрали сме си ролите сами

И много често във житейската измама за спасението забравяме на нашите души.

Това, което виждаме с очите, с ръце не можем после да го вземе.

Душата отлети ли към звездите и виждаме, че тука вече няма време.

Виждаме, че всичко е сега, даже времето е спряло.

Тунел минаваме и после светлина и спомняме си всичко преживяно.

Близки и роднини те посрещат. Водач е твоят ангел – най-добър приятел.

И едва сега се сещаш, че играл си роля в своя собствен театър.

Я виж кой усмихва се насреща! Смъртният ти враг предател, изпратен от съдбата!

Зарад него толкова сълзи горещи проливала ти е душата!

Тогава и ти ще се усмихнеш, защото вече знаеш, че ти помоли го със теб да слезе на земята.

И трябваше тържествено да обещаеш, че когато ти рани душата, да се сетиш и простиш!

И едва сега разбираш, че този враг предател е душа на твоя стар приятел, с който неведнъж заедно били се и че тез, които взимат лоша роля на земята, ти помагат да си пречистиш душата и поредното ниво да изкачиш!

Когато това го разберете и се научите да прощавате, защото прошката е забравеното лекарство, което е в нас, което самоизцелява.

 

– Кой наистина би могъл да прости със сърце?

– Някой път устата прощава, сърцето не забравя!