Смърт зад решетките: Неразрешените случаи в Бобов дол
-
- април 4, 2025
За съжаление, въпроси като дали бият в затвора в Бобов дол до смърт и има ли сградата наказателен коридор без камери, където се раздава правосъдие, остават без отговори.
Затворът в Бобов дол е място, което често попада в центъра на общественото внимание, най-вече поради сигнали за сериозни проблеми, свързани с условията на живот и сигурността. Множество доклади и свидетелства описват картина на пренаселеност, лоша хигиена и недостатъчно медицинско обслужване, които не отговарят на европейските стандарти за третиране на лишени от свобода.
Особено тревожни са твърденията за насилие, които се появяват периодично. Те включват както случаи на насилие между самите затворници, така и твърдения за злоупотреби от страна на надзиратели.
Тези твърдения често са трудни за доказване поради затворената природа на институцията, но създават сериозни опасения за сигурността и благосъстоянието на лишените от свобода. Освен това, има сигнали за корупционни практики, които подкопават доверието в системата на изпълнение на наказанията. Твърди се, че определени затворници получават привилегии срещу подкупи, което създава неравенство и напрежение в затвора.
Затворът в Бобов дол е бил сцена на няколко тежки инцидента, включително убийства.
Тези случаи са разследвани от съдебните органи, но те подчертават сериозните проблеми със сигурността и контрола в институцията. Не на последно място, съществува проблем с липсата на ефективна социална рехабилитация на лишените от свобода. Вместо да се подготвят за връщане в обществото, много затворници излизат от затвора без необходимите умения и подкрепа, което увеличава риска от рецидив. Въпреки че информацията за тези проблеми често е противоречива и не винаги е потвърдена от официални източници, те създават сериозни опасения за състоянието на затвора в Бобов дол и за спазването на човешките права в българската пенитенциарна система.
Някои по-конкретни аспекти, които са били обект на разследвания включват:
Корупционни схеми: Има доказани случаи на корупция, свързани с предоставяне на привилегии на затворници срещу подкупи. Това включва по-добри условия на живот, достъп до забранени предмети и дори манипулиране на процедури за условно предсрочно освобождаване.
Разследвания са разкрили участието на служители на затвора в корупционни схеми, което е довело до съдебни дела и осъдителни присъди.
Трафик на наркотици: Може би, за никой не е изненада, че въпреки строгите мерки за сигурност, в затвора е установен трафик на наркотици и други забранени вещества. Разследвания са показали, че част от надзирателите са замесени в този трафик, като са помагали за внасянето и разпространението на наркотици в затвора.
Доклади на правозащитни организации и на омбудсмана са документирали случаи на нечовешко отношение и унизително третиране на затворници.
Затворът в Бобов дол е известен с пренаселеността си, което води до лоши санитарно-хигиенни условия и недостатъчно медицинско обслужване. Доклади са документирали случаи на затворници, които живеят в тесни и мръсни помещения, без достъп до основни удобства. Важно е да се отбележи, че тези проблеми не са изолирани случаи, а представляват системен проблем, който засяга цялата българска пенитенциарна система.
Най- често под прицела на разследване, затворът попада поради съмнения за насилие и злоупотреби: Има доказателства за случаи на физическо и психическо насилие над затворници, както от страна на други затворници, така и от страна на надзиратели.
За съжаление, въпроси като дали бият в затвора в Бобов дол до смърт и има ли сградата наказателен коридор без камери, където се раздава правосъдие, остават без отговори.
Точно преди година бе последният път в който подобни въпроси са зададени от Добрена Грънчарска, която бе майка на 48-годишния Ивайло Грънчарски, влязъл зад решетките в Бобов дол на 16 март м.г., а на сутринта е открит в локва кръв и след двуседмично лечение в „Пирогов“, издъхва на 3 април 2024г..
Както си е редът, образувани са две дела за нелепата му смърт – в София и в Дупница, които след това са обединени в едно. Накрая обвинителката Анета Стоева от териториалното отделение на прокуратурата в Дупница слага точка на разследването. Затворникът едва ли не бил тежко болен и затова починал, нямало насилие, въпреки че е бил в синини и залян в кръв. Близките на Грънчарски са убедени, че това не е истината за неговия край, най-малкото понеже до онзи момент той е бил здрав и не се е оплаквал от болежки.
А официалната версия за смъртта му, че просто е паднал от леглото, им звучи нахално обидно.
Ивайло Грънчарски, приживе е тираджия, но е изпратен за година в килията, след като е хванат да кара пил. И понеже е имал условно наказание по-рано, пак заради същата причина, накрая отива в затвора в Бобов дол да лежи ефективно.
Близките му разказват, че той взел такси и потеглил към затвора много притеснен, което е разбираемо. Допълват, че имал и още една лична причина да е толкова изнервен – преди време се окозел в любовен триъгълник с бившата съпруга на надзирател.
Последвали закани за разправа. И въпреки че от тази история минало доста време, Грънчарски бил смутен, че с някогашния си съперник може да се окаже лице в лице.
„Успокои се малко, защото този надзирател не работи в Бобов дол, а в новия затвор в село Самораново“, обясняват родствениците му. Те обаче веднага уточняват, че за служителите не е никакъв проблем да влизат във всички сгради на затвора.
„Звънят на портала и веднага ги пускат”, забелязали те, след като месеци наред им се наложило доста да висят пред заключените порти в Бобов дол. Ивайло Грънчарски изкарва само една нощ в килията. На сутринта е намерен облян в кръв, понеже бил „паднал от леглото”.
Това казали на майка му. „Как може здрав, прав мъж да падне от нищо и никакво легло, което едва ли е на повече от 70 см. от пода и да е целият в кръв“, гневи се Добрена. По нейни думи съкилийникът му чак призори, един вид, когато се събудил, потърсил медицинска помощ.
В документите, с които Грънчарски е приет в реанимацията на „Пирогов“, е отбелязано, че е закаран със синини по лицето и тялото, с рана на челото, контузия и хематом на дясното и лявото око. Не може да каже какво се е случило, объркан за време и място”. Лекари с различни специалности, които го преглеждат неизменно отбелязват: „Съмнения за нанесен побой”.
На 19 март състоянието му е вече критично с дихателна, сърдечна и бъбречна недостатъчност. „Интубиран по спешност и поставен на изкуствена белодробна вентилация“, пише в документите. Състоянието му не се подобрява и на 3 април Ивайло Грънчарски умира.
Майката Добрена няколко дни напразно се опитва да разбере какво се случва със сина й. „След като отиде в затвора, исках да чуя как е, къде е настанен, такива битови неща“, разказва тя.
„Нямах обаче никаква връзка с него и много се притесних. Поисках да се срещна с директора на затвора Крум Петров, но бях отрязана, отказаха ми всякаква среща с него“.
Майката не се среща с недостъпния директор, успява да го види чак след три месеца, когато той най-после благоволява да я приеме.
„Опита се да ме убеди, че Иво сам се е наранил, че е бил с болни бъбреци, въобще, че смъртта му е естествена“, гневи се жената. „Синът ми никога не е боледувал, дори лекарства не е пил. Бях учудена, когато Крум Петров извади някакъв много стар документ, според който Ивайло преди много години имал проблем с бъбреците. Значи вместо да разследват смъртта му, те три месеца са се чудели как да го изкарат много болен и са изровили от архиви този болничен лист. Че ние у дома сме забравили, дори и да е имал такива проблеми, толкова отдавна е било”
В заключението, подписано от д-р Теодора Боянова, която е направила аутопсията, е отбелязано, че „смъртта се дължи на остро некротично възпаление на панкреаса и настъпилите от него усложнения. То се е развило на фона на тежък възпалителен процес в белите дробове. Установените охлузвания и разкъсно-контузни рани се дължат на действието на твърди предмети с незначителна кинетична енергия… не може да се изключи възможността да има мозъчно сътресение, причинено от травматичните увреждания в главата“.
В експертизата е записано още, че „Грънчарски е бил на лечение в болница в Бобов дол, като липсва медицинска документация за причината за това лечение”.
Болницата в Бобов дол е закрита преди много години, уточнява майката и няма обяснение-откъде е дошла тази информация. Тя разказва още, че съкилийникът на сина й сменил версията си за онази нощ, вероятно след заплахи. Той първо споделил – „биха го”, а по-късно заявил – „на сутринта го намерих паднал”.
В крайна сметка дупнишката прокурорка Анета Стоева прекратява разследването за смъртта на Грънчарски. Явно приема безобидната версия, че той е починал от заболяване. Какво от това, че има хематоми и кърви, точно като след зверски побой. Прокурорката странно защо, както и шефът на затвора Крум Петров не си задават въпроса как точно са получени тези хематоми.
Затова пък майката казва, че научила оттук-оттам, че някой е напъхал в устата на сина й антифриз. „Така най-лесно се причинява отравяне и ето ти – бъбречна недостатъчност”, казва тя. Жената уточнява, че въпросният надзирател, с чиято бивша съпруга синът й е живял близо година, в онзи фатален ден не е бил на работа. „Взел си болничен, бил е в отпуск, но пък и никой не е гледал камерите, за да се види кой е влизал и излизал от затвора.
Знам, че няма да върна сина си, но-няма и да се откажа да питам кой и защо го уби“, завършва покрусената майка…..
Be the first to leave a review.
