ТОП ПРЕСА сред руините на Родопите- село Старо Дебрен
-
- април 4, 2025
Изчезват горите, реките, животните и хората, изчезват и селата. Там където няма живот – властва пустош. Едно такова обезлюдено и опустяло е старото село Дебрен.
В полите на Западните Родопи, на около 4 километра от днешното село Дебрен, се крие един призрачен свидетел на отминали времена – старото село Дебрен. Място, където времето сякаш е спряло, а ехото на минали животи се носи сред руините на изоставени къщи.
Село Дебрен има своята стара и нова история. Новата история на родопското село започва да се пише след 1969 година, когато жителите му изоставят къщите си и се преместват в равнинната част на Западните Родопи, между селата Гърмен и Дъбница.
Ние сме впечатлени от древната история на Дебрен, тази която е останала там по-високо и далече в планината. Затова подминаваме новоизраслото село Дебрен и търсим онези изоставени преди повече от 40 години селски къщи.
Старият път, който ще ни отведе до тях започва малко след джамията на новия Дебрен. Пътят до изоставените къщи е 4-5 км – черен, на места добре отъпкан горски път, на места чакълест, другаде изграден от едри каменни късове. С високо проходим автомобил, предпазливо по непознатия стръмен терен може да се стигне след около петнайсетина минути до забравеното село. Спираме на обширно място, където в ляво от пътя, сред руините и върху поляните зад дърветата една сграда се откроява като символ на миналото – църквата „Свети Георги“. Построена през 20-те години на миналия век от бежанци, тя е свидетел на превратностите на времето. Днес, въпреки че е в лошо състояние, църквата продължава да привлича посетители, търсещи докосване до историята.
От далече гледката по нищо не подсказва, че тук вече няма живот. Но приближавайки се разкрива жалката картина на останките от съборените къщи. Липсата на живот и топлина ги е унищожила всичките. Под силата на природата са рухнали както по-малките, така и тези, които видимо са били по-масивни.
Онези от къщите, които са били защитени от по-здрав покрив, все още се опитват да се борят, но… времето не прощава. ..
С отдръпването на живота ревниво се е завърнала природата. Ниска, млада зелена тревичка е плъзнала между съборетините и заедно с белия цвят на дръвчетата се открояват на старите камъни и изгнили греди. Красотата на природата ни омагьосва, птичите песни и кукувичия глас галят ушите, гърдите се пълнят жадно с чистия въздух.
А тишината….леле каква тишина!
Задаваш си въпроса кое е накарало хората най-напред да изградят с любов и мерак къщите си толкова нависоко и далече, а след това да зарежат домовете си, в които са отглеждали децата си, да изоставят имотите си. Как са се разделили с приказната гледка към Пирин и към долината на река Места. Но след раздумката ни с възрастен дебренчанин, чийто половин живот е минал тук в стария Дебрен нещата имат своето обяснение….
Добродушният старец, имаше потребност да излее душата си пред непознати, без да поема дъх и да каже за живота си, за децата и внуците, за тогавашните времена, за вярата, за езика, за политиката… за всичко, което го терзаеше.
Тука е най-хубавото място, въздуха е много хубав – един и същи е и зиме и лете, споделя с треперещ от вълнение глас Манчо.
До 1970 година имаше живот, но… без ток и водопровод и заради тютюна хората са се преместили долу. Манчо е направил 43 чешми и говореше за тях с умиление – „чешмички“, както за своите четири деца и сумати внуци. Докато ни разказваше държеше в жилестите, изстрадали и треперещи вече ръце крехки челядинки, а в торбичката си беше набрал прясна иглика. Така ежедневно Манчо и другите стари дебренчани се връщат със спомените си в онези години… Така… старото Дебрен постепенно се превръща в призрачен град, където единствените обитатели са вятърът и спомените.
Исторически факти за селото:
Старото село Дебрен е съществувало от много векове, като през 19 век е било населено предимно от мюсюлмани. През 1968 г. жителите на селото вземат решение да се преместят в по-равнинна местност, където да имат по-лесен достъп до обработваемите си земи. Това довежда до постепенно обезлюдяване на старото село, което днес представлява призрачен град.
Църквата „Свети Георги“: Построена е през 20-те години на 20 век от бежанци, намерили убежище в Дебрен. Въпреки че е в лошо състояние, църквата е символ на християнското присъствие в района. След 1989г. е започнат частичен ремонт, но процеса е затруднен.
Географски особености: Старото село е разположено в планински район, което предлага красиви панорамни гледки. Околностите са богати на природни забележителности, което прави района привлекателен за туристи.
Туристически аспекти: Разходката из старото село е уникално преживяване, което връща посетителите назад във времето. Мястото е подходящо за любителите на историята, фотографията и природата. В близост се намират и други интересни дестинации, като новото село Дебрен и архитектурният резерват Ковачевица. Достъпа до старото село е възможен пеша, или с високо проходим автомобил. Старото Дебрен е място, което носи в себе си духа на миналото и предлага на посетителите възможност да се докоснат до историята и красотата на Родопите.
Старото село Дебрен, районът и историята му са богати на елементи, които пораждат местни предания и легенди:
Ето някои от тях:
Легенди за стари храмове: Съществуват разкази за древен манастир или църква, които са съществували в района преди векове, но са били разрушени. Тези истории се свързват с местността „Свети Георги“, където все още личат останки.
Вярва се, че църквата „Свети Георги“, която е оцеляла до днес, е построена на мястото или в близост до тези древни руини.
Предания за скрити съкровища: Както в много стари и изоставени места, в района на Дебрен се разказват истории за заровени съкровища, оставени от стари жители или скрити по време на исторически събития. Тези предания подхранват интереса на търсачи на съкровища и добавят допълнителен елемент на мистерия към мястото.
Истории за духове и свръхестествени явления: Изоставените къщи и тишината на старото село създават атмосфера, която поражда истории за духове и свръхестествени явления. Местните жители разказват истории за странни звуци или видения, които са били забелязани в района.
Разкази за бежанците: Историята за бежанците които са построили църквата „Свети Георги“ е изпълнена с драматизъм. Историите за техния труд и вяра, са се превърнали в местни разкази. Тези легенди и предания, макар и не винаги подкрепени с исторически факти, допринасят за очарованието и мистерията на старото село Дебрен, превръщайки го в място, което привлича любопитни посетители.
Be the first to leave a review.
