Шепотът на Туфча: История за любов и скръб край Пирин
-
- април 2, 2025
Река Туфча е много повече от поредната река в българските планини. Тя е символ на природна красота, но и пазител на тъжна, но запомняща се легенда, която е вплетена в нейното име и съществуване.
Река Туфча, скромна по размери, но богата на природна красота и предания, провира своя път през южните склонове на величествената Пирин планина. Нейните кристални води, живописни каньони и легендарни истории я превръщат в забележителност, която пленява сърцата на посетители и местни жители. Това е река, в чието ромолене сякаш се долавят отгласи от миналото, нашепващи за трагична любов и природни чудеса.
Река Туфча води началото си от водите на Горното Брезнишко езеро, разположено високо в Пирин планина. Тя се спуска стръмно през планинските склонове, прорязвайки си път през красиви местности. В средното си течение реката образува впечатляваща поредица от прагове и живописни водопади, които придават особен чар на района.
Най-големият и известен водопад на реката е внушителен 11-метров каскад, обявен за природна забележителност. Неговата мощ и красота привличат множество туристи.
Река Туфча завършва своя 26,6-километров път, вливайки се като десен приток в голямата река Места. Водите на реката са били използвани в миналото за задвижване на дъскорезници (чаркове), а днес са важен източник за напояване и битови нужди.
Районът около реката се развива и като привлекателна вилна зона.
Местността Чарка е разположена при водослива на реките Туфча и Янколица, на югозапад от село Брезница. Представлява долинно разширение (ливади и ниви), оградено от гора. До нея води черен път с дължина от 7 километра, който започва от село Брезница. През последните години се оформя като вилна зона.
В миналото тук е имало дъскорезница (чарк), която е била собственост на човек от Банско, поради което и местността понякога се нарича Бански Чарк. Фамилията на човека била Кадиев и поради това в някои източници местността се среща под името Кадиев Чарк.
Първоначално реката тече на югоизток до вилната зона в местността Чарка, след което поема на североизток до село Брезница и отново на югоизток до село Баничан. Там тя пресича Гоцеделчевската котловина и се влива в река Места. По-големи нейни притоци са Мишови дерета, Глоговица, Речишкото дере – леви, Янколица и Марево – десни.
Според някои предания, името на реката произлиза от туфа – китка, корона на дърво на местен диалект, но според други, самата река и нейното име- Туфча се „раждат“ от тъгата и сълзите на една сестра…
Сълзите на Сестрата: Легендата за река Туфча
Историята разказва за двама млади сираци – брат и сестра, които били принудени да оцеляват грижейки се сами един за друг. Братът станал овчар и се заселил високо в планината, а сестра му го придружавала понякога, грижейки се за него.
Един ден, докато пасял стадото, овчарят видял самодиви, които танцували в гората. Очарован от тяхната красота, той засвирил на своята кавал. Но вечерта стадото се върнало без своя пастир.
Разтревожена, сестрата започнала да го търси и го намерила мъртъв до един студен извор. Пръстите му били окървавени, сякаш са били наранени от остри камъни или нокти. Обзета от безутешна мъка, сестрата плакала неудържимо. Нейните сълзи се стичали и се събирали, образувайки малък поток, който постепенно се разраснал в река.
В памет на мъката и скръбта на сестрата, хората нарекли реката Тъжа, което с времето се трансформирало в Туфча.
Съществуват обаче и други предания и интересни истории:
Местните жители често разказват истории за самодиви, които обитават горите около реката и водопада, свързвайки ги с мистичната атмосфера на мястото. Съществуват и предания за скрити съкровища, заровени някъде по бреговете на реката, които са били оставени от отминали времена.
Легендата за мъжът и жената:
На около пет километра от град Гоце Делчев се намира село Баничан. От там нагоре по пътя за село Брезница, на двата бряга на река Туфча са застанали мъжа и жената.
Легендата разказва, че преди много години, когато селото се намирало от другата страна на реката. Рано на пролет жителите на селото, отивали с воловете да орат нивите около Св. Богородица. Където днес се намира и манастира света Богородица. Един ден, мъжа на една жена отишъл да оре. Оставало му още малко да привърши за да обядва. Жена му останала у дома да сготви и да отнесе ядене на нивата.
Когато пристигнала на отсрещния бряг на реката, тя била много голяма. Придошла от топящите се снегове на Пирин. Носела баница, като с нея вървели и двете и деца. Тя започнала да вика за помощ на своя съпруг, но той така и не откликнал. Бързал да си свърши своята работа. Тогава тя го проклела да се вкамени. Като чул мъжа за клетвата на съпругата си и той я проклел. В този момент Господ разгневен от лекомислието на мъжа и жената, ги вкаменил и двамата и така останала легендата за Мъжа и Жената.
Скалният феномен представлява две скали от двете страни на реката – скалата по дясното течение е известна като Мъжа, а разположената срещу него скала, наподобяваща висок каменен стълб е Жената
Река Туфча днес:
Река Туфча е не само важен воден ресурс, но и привлекателна туристическа дестинация. Районът около реката предлага отлични условия за пешеходен туризъм, пикници и релакс сред красива природа. Леснодостъпният водопад е една от основните атракции в района, привличайки любители на природата и фотографията.
Река Туфча е много повече от поредната река в българските планини. Тя е символ на природна красота, но и пазител на тъжна, но запомняща се легенда, която е вплетена в нейното име и съществуване.
Нейните кристални води, преминаващи през живописни пейзажи и увенчани от величествения водопад, продължават да вдъхновяват и очароват, напомняйки ни за връзката между човешката емоция и вечната природа. Река Туфча е място, където историята и природните чудеса се срещат, оставяйки незабравимо впечатление у всеки, който я посети.
Живописното село Брезница, разположено на двата бряга на реката, е отправна точка за много туристически маршрути и предлага възможност за опознаване на местната култура и традиции.
Be the first to leave a review.
