10-вековен храм край Бобошево стои „опакован“, няма пари за реставрация
-
- януари 29, 2015
С пари от САЩ консервирахме уникална черква край Бобошево, но от половин век държавата все няма пари за реставрацията на десетвековния храм, съобщаваБГНЕС. Храмът „Свети Теодор Тирон“ се намира на 2 км северно от град Бобошево, на 50 метра вляво от пътя за Кюстендил в местността „Селище“. По тип принадлежи към кръстокуполните църкви, дължината й е 7,40 м., а ширината 6,20 м. Датирана е от XI век и е един от малкото останали религиозни паметници от Първото българско царство. Просто поредната рушаща се черква в България.
На 1 август 2012 година тогавашният американският посланик Джеймс Уорлик посети църквата снима я с таблета си, очарован от полуизтритите стенописи. След което обяви дарение на Държавния департамент от 38 хиляди долара за консервирането на храма. Почти две години и половина по-късно храмът е опакован с парите на САЩ. До основите на храма са издигнати метални пилони, върху които е монтиран покрив, а от север и дъсчена стена. Опакован е и куполът, така пазят храма от капризите на времето, за да не го затрият окончателно. Пред вратата му е поставена нова дървена врата с катинар, който не е заключен. Един забит над горния десен ъгъл и изкривен пирон във вид на райбер държи вратата затворена. Вътре в самия малък кръстообразен храм е монтирано скеле. С идеята да предпазва стените от срутване.
Църквата притежава някои редки и красиви стенописи, които изследователите приписват на 14 век. Сред тях библейски сцени сред което „Тайната вечеря“, „Залавянето на Исус Христос“, „Осъждането му от Пилат Понтийски“ и много други. При проучването са установени два пласта стенописи, първият от които е вероятно от XIII -XIV век. Датировката на втория пласт е спорна – традиционно той се счита от XIV век, но Патрик Льокок го отнася към XVII век. „Свети Теодор“ е архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение от 1972 година.
През 1928 г. църквата все още е била с покрива си, макар че вече ремонтът й буквално „чукал“ на вратите. Имало предложения да се направят копия на фреските, но и това не е било направено. През следващите десетилетия сводовете и рухват. За да се предпази полуразрушената сграда, през 1962 г. е издигната временна защитна дървена постройка. Макар и грозна и обект на подигравки, тя съхранявала обекта „до реставрацията му“. Както много временни неща, бараката просъществувала до август 2010 г., когато рухнала.
Въпреки призивите на община Бобошево към Министерството на културата, нищо не беше направено, което принуди пак доброволци да я покрият с полиетилен. Така я завари и посланик Уорлик.
„За мен е удоволствие, че американското правителство има възможност да подпомогне съхранението на тази уникална част от българската история и от културното наследство на България като цяло“, заяви тогава дипломатът, тръгнал си месец по-късно, през септември 2012 година.
Директорът на Дирекция „Културна политика“ към Министерството на културата Деяна Данаилова и кметът на Бобошево Крум Маринов присъстваха на официалното обявяване на субсидията.
Днес, в края на януари, черквата край пътя Бобошево-Кюстендил вече е „опакованата черква“. Община Бобошево ще продължи да кандидатства по програми за реставрирането на храма.
Дали ще доживеем уникалната й архитектура да бъде възстановена, а не да стоят като амбразури, а стенописи да грейнат – само Бог знае.
E79 News
Be the first to leave a review.
