Гавраил Неврокопски- между вярата, разкола и компромиса
-
- март 4, 2025
Човек по природа е християнин, тегли го към Бога, дори никой да не му е говорил…
Роден през 1944г. в неврокопското село Гърмен със светското име Георги Галев. Завършва Софийската духовна семинария и Духовната академия през 1970 година, след което се замонашва в Рилския манастир. Ръкоположен е за дякон и презвитер и заема отговорни постове в Българската православна църква. През 1992 година преминава към Алтернативния синод и е ръкоположен от митрополит Пимен Неврокопски за стобийски епископ.
На Всеправославния събор в София на 1 октомври 1998 година Гавриил се разкайва и хиротонията му е призната „по крайно снизхождение“ и е приет в единството на Българската православна църква със сан епископ и титлата константийски. Гавриил обаче отказва да служи като викарий на наврокопския митрополит и се връща в Алтернативния синод.
(Алтернативният синод е неканонична православна църква, възникнала в 1992 година в резултат на разкол в Българската православна църква (БПЦ). През 1992 година е извършен преврат в църковната организация в нарушение на Устава на БПЦ и с подкрепата и помощта на управляващите политически сили. Новото ръководство на БПЦ е само частично признато в организацията. Разколниците са отстранени от ръководството на БПЦ и създават алтернативна православна църква в Българи.)
След Всеправославния събор през 1998 г. Митрополит Пимен се титулува като „Бивший Неврокопски митрополит”. Митрополит Пимен обаче отхвърля решенията на събора и до своята смърт през 1999 г. нарича себе си „Български патриарх и митрополит Неврокопски”.
Част от неговите свещеници продължават да го подкрепят и да поддържат разкола в епархията. След смъртта на митрополит Пимен за алтернативен неврокопски владика е избран именно Гавриил.
На 26 юни 1999 година Гаврил е избран за неврокопски митрополит от синода на Инокентий след смъртта на митрополит Пимен. Интересна подробност от въдворяването му в митрополитско служение в благоевградския катедрален храм „Свето Въведение Богородично” е, че то не беше извършено от архиереи, а от местното свещенство.
След края на разкола в Благоевград през 2004 година Гавриил не се покайва се оттегля в родното си село Гърмен. След кратко боледуване вследствие на усложнения от дългогодишни болести – епилепсия, диабет и хипертония, той е издъхва сам в родната си къща в село Гърмен, Гоцеделчевско на 17 януари 2008 година.
Предистория
На 7 март 1971 година умира патриарх Кирил Български. За наместник-председател на Светия синод е определен митрополит Максим Ловчански, който по устав трябва да организира избора на новия патриарх и да поиска съгласието на правителството за провеждането на епархийски избори за членове на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор. Митрополит Максим не поисква такова съгласие. Вместо това по негово предложение на 1 април 1971 година Светият синод взима противоречащо на Устава на БПЦ решение да не се провежда избор на членове на Църковно-народния събор, а в събора да участват членовете на Църковно-народния събор от избора на патриарх Кирил, чийто 4-годишен мандат е изтекъл 16 години по-рано. На 8 март 1971 година Политбюро на ЦК на БКП взима решение „А“ № 145 да бъде издигната и поддържана кандидатурата на митрополит Максим за нов патриарх. На председателя на Комитета по църковните въпроси Михаил Кючюков е възложено да осигури избора. На 4 юли 1971 година Патриаршеският църковно-народен избирателен събор избира митрополит Максим за български патриарх и софийски митрополит. Избран е с 98 от 101 гласа.
Развитие на разкола
Във връзка с тези факти на 18 май 1992 година 6 митрополити – Пимен Неврокопски, Стефан Великотърновски, Панкратий Старозагорски, Софроний Доростолски и Червенски, Калиник Врачански, Йоаникий Сливенски, излизат със следното изявление:
„Предвид опорочеността и нищожността на избора на патриарх Максим от 1971 г. трябва да се проведе нов избор на патриарх. С оглед на това и на основание чл. 17 от Устава на БПЦ следва да се избере наместник-председател на Св. Синод, който да поеме председателството на Св. Синод до избирането на патриарх.“ -Йоаникий Сливенски
„Разколът бе по явна политическа поръчка. Там инструкторът бе Филип Димитров – убиецът на нашата Църква, човекът, който обяви война на Църквата и в България.“- Йосиф Босаков, митрополит на епархията на БПЦ в САЩ, Канада и Австралия, в интервю за в. „Монитор“ от 14 декември 2000г.
Край на разкола
През май 2010 година епископ Йоан (Ранков) съобщи чрез масмедиите, че Алтернативният синод е изпратил писмо до архиереите на Светия синод на БПЦ, в което се обявява за помирение и единство с каноничната Църква. Решението е било подкрепено от Инокентий, от епископ Йоан и от о. Николай Николов. Против са били Гервасий (Патъров) и Камен Бараков. Йоан е заявил още, че ще следва тази посока, като се разграничава от действията на Гервасий и Камен Бараков, които все още не искат да се помирят с каноничната Църква.
На 26 ноември 2012 г. главата на „алтернативния синод“ „митрополит“ Инокентий прави изявление, че се връща в лоното на БПЦ като епископ Крупнишки. В началото на декември митрополит Кирил Варненски и Великопреславски казва, че 15 свещеници от Софийска епархия са заявили, че искат да се върнат към БПЦ, има желаещи и от другите епрахии, но техните писма ще бъдат разгледани от съответните епархийски съвети, а не от Св. Синод. Св. Синод в заседанието си на 11 декември 2012 г., след като разглежда покайната молба на Крупнишкия епископ Инокентий и неговата писмена декларация, с която се отрича от титлата „софийски митрополит и наместник-председател на Св. Синод“ и от всички извършени от него хиротонии след 1 октомври 1998 година, решава да го приеме в лоното на БПЦ – БП и по молба на Старозагорския митрополит Галактион му определя църковно послушание да бъде негов викариен епископ.
Be the first to leave a review.
