Топ Преса представя: село Филипово- малкото селце с огромната история и потенциал за туристически рай
-
- февруари 7, 2025
В последните няколко години се наблюдава устойчиво развитие на селския туризъм в селата, край долината на река Места, и този тренд все повече продължава. Увеличението на туристите е устойчиво, тъй като се наблюдава за четвърта поредна година, а небивалият интерес към малките селца, скрити от суетата на големите градове е огромен. Прекрасен пример за това е село Филипово, който освен потенциала за традиционен селски туризъм, крие и едни от най-митичните места по нашият регион.
Село Филипово се намира в планински район в Югозападна България. Планинското селце е разположено на 1 километър от пътя, свързващ град Добринище с град Гоце Делчев, като отбивката за селото е при с. Места.
Многогодишната история на селото
В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Долне Филиб е посочено като село, в което живеят 24 немюсюлмански семейства, а в село Горне Филип – 36 немюсюлмански домакинства. В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Долне Филип е посочено като село, в което живеят 6 немюсюлмански семейства.
През 19 век Филипово е смесено мюсюлманско и християнско село в Неврокопска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е от 1867 година, която се отслужват служби и днес. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Филипово (Philippovo) е посочено като село с 50 домакинства, 80 жители помаци и 70 жители християни.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Филипову като село с 20 български и 30 турски къщи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:„Илипово, селце в един ъгъл, който се образува от левия бряг на Места и един неин приток, що минува до Осеново. Почва песъчлива и слаба. Поминуват се на гурбетлък със зидарство. Българска църква. Броят на къщите е 40, по половина българе и помаци. Владее крайна сиромашия. От ден на ден жителите се изселят.“
Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Филипово (Илпово) е смесено българо-мохамеданско и християнско селище. В него живеят 280 българи-мохамедани и 120 българи-християни в съответно 35 и 15 къщи.Днес в селото има и джамия.
Целият път между селата Филипово и Осеново е съпроводен от интересни митични скални образувания. Там, е и един от най- ценните храмове е региона.
Храмът „ Успение Богородично“ в село Филипово и ценните му икони от XIX век.
Храмът „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” в с.Филипово е построен в края на шейсетте години на XIX в. след специално писмо на султан Абдул Азис от 1866 г.. В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика. На изток има полуцилиндрична апсида, а на запад – открит трем. Южната стена е вкопана на 3,5 m при олтара.
Иконостасът има два плана, като средната му част има малък отстъп и е триредова – цокълни табла, 7 царски икони, 23 апостолски икони и венчилка, но без лозница.
Над апостолските икони има два реда фризове от профилирани летви. Царските двери са резбовани с плитка резба от началото на втората половина на XIX век. Резбована е и венчилката. В шест медальона са изписани пророците Давид и Соломон, Благовещението и четирма църковни отци. Кръстът е с ажурна резба. Драконите и главата на Адам са рисувани на дъска.
Иконите са на неизвестен зограф и са рисувани в началото на втората половина на XIX век. Важен елемент от екстериора, който оказва силно влияние върху общото възприемане на обекта е църковната камбанария. Тя е долепена до основното тяло на храма от запад и е разположена по неговата надлъжна ос. Със западния си контур излиза на уличната регулационна линия. Камбанарията е ново строителство – изградена през първите години на настоящия век.
В миналото, храмът е бил предназначен е да обслужва духовните нужди на християнското население в селището, населено с българи от двете вероизповедания – християнска и мюсюлманска. Днес, християнското население там е малобройно, но храмът се посещава и поддържа и от българи-мюсюлмани.
Скално образувание – “Сватбата”
Между селата Филипово и Осеново, по посока м. Вищерица, е разположен скалния феномен Сватбата, причудливо скалнообразование, наподобяващо сватбари, е свързано с легендата за зла свекърва която прокълнала сватбарите да се вкаменят.
Според легендата, преди много години двама млади от селата Осеново и близкото до него Гостун, се влюбили и решили да вдигат сватба. В деня на сватбата, сватбарите тръгнали от Осеново към Гостун, за да вземат булката.
По средата на пътя обаче свекървата се сетила, че е забравила да вземе нещо и решила да се върне. Помолила сватбарите да я изчакат и да не тръгват без нея, но те не я послушали и продължили по пътя си. Когато свекървата се върнала и не видяла никой да я чака се разярила ужасно и в яда си проклела всички сватбари. Още щом изрекла лютата си клетва, всички люде, поканени на сватбата се превърнали в скали.
Легендите разказват още
Ако решите да разгледате скалното образувание и попитате местните за него, напълно е възможно да чуете да го наричат “Друманови скали” или “Друманови дупки”. Местните го наричат и по този начин, заради една друга легенда, според която сред скалите живял човек на име Друман. Когато турците дошли, дядо Друман заживял сред скалите, за да не приеме турската вяра.
Модернизация на село Филипово
Вчера се е провела встъпителна пресконференция за представяне на проект BG-RRP-4.028-0015-C01 ,,Рехабилитация и модернизация на общинска инфраструктура – Външни системи за изкуствено осветление в гр. Добринище, с. Места и с. Филипово, в община Банско.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален план за възстановяване и устойчивост, съфинансиран от Европейския съюз чрез Механизма за възстановяване и устойчивост. На пресконференцията са обсъдени предстоящите дейности и предвидените резултати. Предварителна оценка на модернизацията на системата за външно изкуствено осветление, която ще бъде изпълнена в рамките на една година, е изготвено енергийно обследване, което сочи че след прилагане на мерките се предвижда намаление на годишната потребена енергия от невъзобновяеми източници, намаление на годишното потребление на общата първична енергия, както и намаление на емисиите на парникови газове CO².
Be the first to leave a review.
