Пандемия, по-опасна и от COVID, при която децата изпадат в абстиненция!
-
- ноември 12, 2024
Деца изпадат в абстиненция, след като им забраняват телефоните в училище.
Нова, изключително голяма и опасна пандемия, се задава – този път с още по-мащабни последствия за обществото и за здравето на хората – пандемията от родители, които безконтролно дават електронни устройства на децата си.
Само два месеца след старта на новата учебна година и на фона на все повече държави, които налагат строги мерки срещу смартфоните в класната стая, темата за смартфоните в България и по-специално българските училища отново събира внимание.
Невиждан шок в училище в Петрич, „изживяха“ неговите ученици, когато става ясно, че от първия учебен ден използването на джиесеми на територията на училището е напълно забранено. Самата идея се зародила през миналата учебна година, когато ограничението било въведено в един от класовете.
„Първите дни беше много трудно, защото имаше ученици, които стояха пред учителската стая и казваха, че не издържат повече и си искат устройствата. За щастие, привикнаха вече“, това разкрила пред медиите Снежана Митова – директорката на Трето ОУ „Гоце Делчев“ в Петрич.
„Идеята ни хрумна вследствие на проблем, с който се сблъскахме миналата година. В една от паралелките децата се караха през телефоните и дисциплината беше доста нарушена. Преподавателският състав постоянно търси варианти да се създаде положителна атмосфера в училище. Заедно с родителите взехме решение и изпълнихме тази идея. В първия учебен час учителят събира телефоните в обособени кутии. След като приключи и последният час, телефоните биват връщани на всеки един ученик”, коментира пред медиите директорката на III ОУ „Гоце Делчев” в Петрич.
По нейни думи някои деца са наистина зависими от своите смартфони. „Все още е рано да правим анализ дали липсата на телефон в час ще повиши успеха на учениците”, посочи още тя.
„Явлението“ се наблюдава и при по малките
Изключително много случаи има вече на деца, които изостават в развитието на речта като цяло – деца на 3, 4 или 5 години не могат да говорят, и проговарят значително по-късно, заради постоянното излагане на електронни устройства.
Да, живеем в свят на високи технологии, и няма как да ги изключим от живота на децата изцяло. Но когато те заемат съзнанието и очите на детето повече от допустимото на ден, тогава вече настъпват увреждания.
За съжаление, „спокойно“ можем да кажем, че рядко деца използват устройства до час на ден, напротив – вече е 80% от ежедневието на малчуганите.
В дългосрочен план щетите от дисплеите могат да се видят в агресията в училище, и по улиците като цяло. Когато детето не спи, то става нервно и раздразнително – това според нас е и една от причините за агресията в българските училища.
Кога мобилният телефон става опасен и вредят ли технологиите на децата? Как смартфонът променят семейство, училище и възпитание?
Той лежи в леглото, присъства на кухненската маса но време на хранене, ходи с децата на училище. Мобилният телефон е буквално навсякъде. Въздействието на дигиталните технологии върху околната среда засяга в най-голяма степен подрастващите. Вече едва ли има семейство, в което мобилният телефон да не се е превърнал в постоянен член, далеч по-значим от домашния любимец. Но как дигиталните технологии могат да съжителстват със здравето? Все повече психолози бият тревога: Децата развиват фатална зависимост към телефоните, разболяват ги, допринасят за спада на интелектуалното ниво и ги правят наивни. За много експерти връзката между дигиталните технологии и здравето може да се сравни с ролята на цигарите през 70-те години на миналия век. Тогава малцина са били наясно, колко вредно всъщност е тютюнопушенето за подрастващите. Трябвало да минат поне 50 години, докато цивилизацията проумее рисковете от зависимостта към пушенето.
Има лекари, които намират тази теория за вредата от технологиите за децата за прекалено радикална. Не техниката е проблем, а погрешната й употреба. Докато експертите спорят за дигиталните технологии и здравето, родителите се чувстват изоставени. Те се чудят какви правила да следват, питат се какво гледат децата им в интернет, задават си въпроса дали смартфона ги разболява или всичко това е безобидно?
Факт е, че младежите изключително трудно контролират и ограничават употребата на своя телефон. Те изгарят от постоянно любопитство и искат винаги да знаят какво правят приятелите им. Който не следи актуалните постове на съучениците в социалните медии, има опасност бързо да бъде обявен от другарчетата за аутсайдер.
На родителите им в същото време им е болно да наблюдават, как малките с часове се взират в ярките екрани. Страх ги е, децата им да не станат зависими от дигиталните технологии, да не си навредят с новата техника на здравето. Не са малко децата, които стават неспокойни или дори агресивни, когато им се ограничи или спре достъпа до дигиталните технологии. Но експертите са категорични, че това съвсем не са прояви на зависимости, сравними с тези към алкохола или никотина. Проблематично става, когато телефонът започне денонощно да задава ритъма на живота на детето.
Необичайното въздействие на дигиталните технологии върху околната среда и децата е нещо ново и непознато, което напълно логично предизвиква страх от неизвестното. През последните години мобилният телефон се превърна в съществена част от нашето ежедневие. За мнозина този еволюционен процес продължава да е странен и непонятен. Подобна ситуация е съществувала през 18 век с рязката поява на масово четенето в следствие на развитието на печатарската техника или през 50-те години със старта на телевизията. Когато на едно дете му прилошава за първи път в следствие на прекомерна употреба на алкохол, родителите не са толкова травмирани, защото повечето от тях са преживявали същото като млади. Друго е обаче, при електронните игри, чатове и забавления на днешните младежи в интернет. Възрастните трябва да приемат, че дигиталните технологии заемат все по-голям дял в ежедневието на детето. Това само по себе се не е лошо, но си остава предизвикателство дали и ако да, колко да бъде ограничавана консумацията на дигиталните технологии от страна на родителите, за да не вредят на здравето на наследниците.
Успешната формула се крие в доброто наблюдение и опознаване на децата, в дозирането на влиянието на дигиталните технологии върху околната среда на подрастващите в съответствие с тяхната възраст. Колкото са по-големи, толкова повече време могат самостоятелно да боравят с дигиталните медии. Вредата от технологиите за децата идва от прекомерната й употреба. Вътрешният натиск да се реагира на момента и да си онлайн по всяко време на денонощието, няма как да не стресира децата. В същото време не малко експерти бият отбой и отбелязват, че младият мозък се адаптира бързо, така че би било прекалено да говорим за вредно въздействие на дигиталните технологии върху околната среда. Университетски преподаватели отбелязват, че днешните студенти може и вече да не четат дебели романи като „Под игото“, но пък много по-бързо и успешно превключват между различни теми, по-ефективно ги свързват логически, което съвсем не е било така при предходното поколение.
Този феномен е част от еволюционното развитие на човешкия мозък. В днешно време повечето младежи са загубили способността и търпението дълго да се концентрират върху конкретна тема, но в днешната ни дигитална среда това вече съвсем не е толкова важно. Много по-съществено е да можеш бързо да пресяваш коя информация е важна за теб и коя не. Родителите трябва да възприемат, че заниманията с дигиталните технологии също създават умения и насърчават градивни процеси. Компютърните занимания могат да предизвикат аналитично мислене, творчески талант и амбиция за професионална реализация.
Но това съвсем не е даденост, а трябва активно да се подкрепя и подтиква от страна на родителите. Особено докато децата са под 12 години психолозите съветват да не бъдат оставяни сами да сърфират в интернет, а по-големите трябва задължително да бъдат предупреждавани за наличните опасности в мрежата. Важно е винаги да знаят, че родителите им ще бъдат на тяхна страна, ако евентуално възникнат някакви проблеми от сърфирането онлай.
И съветва: времето с телефони и таблети да бъде намалено постепенно, но категорично. Детето може да бъде ангажирано с битови задължения, различни творчески дейности, с разходки из природата, или спорт, вместо дисплеите да „изглаждат“ мозъка му.
Be the first to leave a review.
