Евтини имоти в Радомир магнит за роми и бежанци
-
- февруари 25, 2025
Още през 2015г. че роми живеят в 90% от 183-те общински жилища в Радомир, съобщаваше екс кметът Пламен Алексиев.
Според общинската управа тогава и в трите квартала, в които те са били настанявани жилищните условия са били добри – в „Бащевица“ и „Гарата“ циганите живели в къщи, а в кв. „Арката“ – в панелни блокове. И в трите квартала е изградена добра инфраструктура – улици, улично осветление, алеи и градинки.
Малка част от ромското население живее в примитивни жилища с лоши материално-битови и санитарно-хигиенни условия, отчитаха тогава от общината. Начинът на живот на циганите – в тясна семейна общност спъва интеграцията, но от друга страна семейната общност подкрепя бедстващите, смятаха от общинската управа.
Но ако до тогава, те са били съсредоточени в три основни квартала – „Бащевица“, „Гарата“ и „Арката“, днес нещата според запознати излизат извън контрол.
При преброяването през 2011г. 893 жители на общината са се определили като цигани. В действителност обаче, наред с бежанската вълна, днес са много, много повече.
Като една от най-важните крачки за интеграцията на циганите се сочи изкарването им от гетата. Как си представяте практически осъществяването на това? Ами с ниски цени на жилища.
Именно, все повече такива евтини имоти, могат да се намерят както около община Радомир, така и в самият град. Имоти, които са като магнит за бежанци и ромското население в общината.
Така например, за апартамент близо 60кв.м. на 7-ми етаж в Радомир срещу 18 918евро ромите вече се сдобиват с него . В обявата, дори е посочено, че цената е по договаряне, тоест може и по евтинко.
Ако пък някой не иска апартамент, може да си закупи къща в кв. Върба за 28 121евро.
Кой ще отговори пред населението обаче, как държавата до сега се справя с ромската и бежанската интеграция и престъпност?
Проблемът с циганската престъпност е особено тежък в по-големите градове, но и малките населени места и селата по нищо не отстъпват, сочи статистика. Все по- упорито обаче, се избягва да се говори за циганската престъпност и интеграцията на ромите в обществото.
Отговорните лица в държавните институции например, през годините постоянно говореха, как правителствените мерки като спиране на социални помощи или налагане на трудови медиатори, ще тласнат циганите и бежанците към интеграция. Към момента подобни мерки дават крайно недостатъчни резултати. Как да обезвредим бомбата със закъснител?
Защото, все повече хора са скептични относно политиката на правителството през годините спрямо циганите и бежаниците и тяхната интеграция. Най-разпространените граждански твърдения са, че в тази посока се работи „на парче“ или че изобщо липсва цялостна социална политика.
По неофициални данни в момента в България живеят над 800 000 цигани, а до 2040 година, с тази неконтролируема раждаемост, прогнозите са, че те ще са близо половината от населението на страната. Циганите се множат бързо, а реформите са мудни. Има опасения, че е по-вероятно намаляващият брой българи у нас да трябва да влезе в ролята на приспособяващо се към „новата среда“ малцинство, отколкото циганите да бъдат интегрирани към цивилизацията. Как ще стане това обаче, при положение, че масово младите хора от малцинствата у нас нямат средно, дори основно образование, което ги прави огромно количество неквалифицирана работна ръка.
Паралелно с това върви и липсата на препитание, следователно и липсата на постоянен доход. Ясни предпоставки за престъпленията като единствен изход за безизходица. Какво алтернативно бъдеще предлага държавата на „изпуснатите“ възрастни (над 18 години) от малцинствата?
Знаете ли, че циганчетата, които никога не са ходили на училище и не могат да четат и пишат, са записвани в класове над първи. Родители обвиняват училищата, че това се прави заради делегираните бюджети и заплащането на брой ученици.
Освен за себе си обаче, неуките и неинтегрирани цигани и бежанци представляват голяма заплаха за цялото българско общество. Взима ли държавната и местна власт насериозно проблема, който отдавна е на дневен ред?
Досега безкрайно лутане е и проблемът с незаконните коптори – десетки хиляди на брой. Вечно ли ще продължи драмата с припадащи циганки с по 12 деца, които все не са предупредени за събарянето и уж изведнъж остават на улицата?
Кой и как би вдъхнал надежда на всички онези граждани, жертви на престъпления, извършени от хора бежанци и от ромски малцинства?
На потърпевшите, чиито потисници са успели да се проврат през пръстите на съдебната система и да останат ненаказани. На изтормозените възрастни хора, чиито тирани се разхождат на свобода с по 200 страници криминални досиета. На майките и бащите, чиито деца са пребити за 10 лева от бежанец, или заклани или убити от неграмотни шофьори, получили книжка някак в гетото?
Be the first to leave a review.
