„Кофа без дъно“! Какво се случва с водата на България и къде изтича тя
-
- декември 11, 2024
Непрекъснати ВиК аварии, огромни загуби и липса на инвестиции – проблемите в основата си опират до лошото управление на сектора, а сушата и жегата в последните лета влошават рязко нещата.
България преминава през един от най-сухите си периоди в последните години. През това лято беше обявено, че в определени региони и областни центрове се въвежда режим на водата, и такъв действително имаше през лятото в над 300 населени места. Сухото топло лято и режимът на водата извадиха на повърхността за пореден път неефективното управление на водната система.
Но дори и без климатични промени (въпреки, че те от години вече са налице) по огромната мрежа така или иначе се губят над 60% от водата, заради „новият воден цикъл“ (така се наричат цялостните проекти за модернизиране на ВиК инфраструктурата с пари от ЕС). Лобирането за безпроблемната работа на всякакви ВЕЦ-ове пък, също дава своя огромен принос за все по-честата липса на вода. Проблемът на всичко това в голямата си част е чисто управленски, а промените – бавни, скъпи и трудни.
Днес, два месеца и половина по-късно след горещото лято въпреки валежите, ситуацията за много от населените места не се е променила съществено и трайно, дори напротив. Над 160 000 души в цялата страна все още са в режим на водата – частичен или пълен, а ситуацията е най-проблемна в Ловеч, Сливен и Търговище.
Какъв е проблемът?
Последната актуална информация, подадена към регионалното министерство от ВиК операторите в началото на декември показва, че общият брой на хората с нарушено водоподаване е над 160 000 души. С други думи, всеки ден един град, по-голям от Русе, живее или изобщо без, или с вода в определени часове, която често не стига дори за измиването на съдовете.
Все пак има и добри новини – пет общински дружества са заявили, че при тях подобни проблеми няма – освен „Софийска вода“ това са „Инфрастрой“, Брацигово, „ВиК – Кресна“, „Увекс“ ЕООД, Сандански, „ВиК“ – Петрич. Други седем, но с държавно участие към ВиК холдинга, също са информирали, че нямат проблеми с водоснабдяването – това са дружествата във Варна, Видин, Добрич, Исперих, Пазарджик, Русе и Силистра.
Това обаче съвсем не е повод за спокойствие, а, напротив, продължаващите месеци след сухото лято проблеми показват не само, че дъждовете са малко, ами и че язовирите са празни. Това показва и пълната неспособност на държавата да управлява водните ресурси, да пренасочва потоците в правилната посока, да се справя с кражбите и нерегламентираното поливане. И вероятно най-важното – да изгради и да поддържа съвременна и модерна инфраструктура, която веднъж завинаги да позволи драстично намаляване на загубите по мрежата.
80% загуби
По данни на МРРБ ВиК дружествата с най-големи загуби на вода през 2023 г. са Шумен – 83.7%, Перник – 82.7%, Сливен – 82%. Огромни са и загубите по мрежата на Монтана, Добрич, Плевен, София област, Хасково и други, където по мрежата изтича над 70% от водата. Информацията идва от регионалния министър Виолета Коритарова и е в отговор на депутатско питане. Веднага след това обаче тя допълва, че източниците на вода, от които се снабдяват населените места, се делят на повърхностни (язовири и речни водохващания) и подземни (шахтови кладенци, каптирани извори и др.). Всички те се влияят от климатичните условия, особено от настъпилите промени в тях през последните години, а именно продължителни засушавания и високи температури. Това е причината да се нарушава водоснабдяването на голяма част от селищата и да се премине към режим, обяснява в отговора си Коритарова.
В същото време от началото на 2024 г. почти всички дружества отчитат намаление в дебитите на подземните водоизточници в сравнение с предишните години.
Според служебния екоминистър Петър Димитров обаче проблемът се крие и в друго. Според него има „фрапиращи случаи“ на загуби на питейна вода в градовете с нов воден цикъл – така се наричат цялостните проекти за модернизиране на ВиК инфраструктурата с пари от ЕС. Като пример за това посочва два града – Шумен и Сливен, където въпреки полагането на нови тръби за десетки милиони загубите са над 80% и допълни, че не знае дали прокуратурата е сигнализирана за това.
В Перник ситуацията е сходна – само преди няколко години градът бе на тежък воден режим, а загубите и сега продължават да са огромни – около 83%. Според министър Димитров причината е, че проблемът просто е неглижиран и не са предприети нужните мерки. „Ако ситуацията не се промени, ще се стигне и до момент, в който и язовир „Студена“ няма да е достатъчен“, изтъкна той и обобщи ситуацията в страната като „кофа без дъно“ – колкото и алтернативни източници за вода да бъдат изградени, това няма да е достатъчно.
От МОСВ пък апелират да се предприемат спешни действия заради ограничените водни обеми в язовирите, като изнесените данни са потресаващи.
Това става ясно от публикация на официалната страница на Министерството на околната среда и водите от 05.11.2024г. В нея е посочено следното:
„-Девет от язовирите за питейно-битово водоснабдяване са с ниски нива в сравнение с предходни години.
-Обезпокоително е обезпечаването за напояване за сезон 2025 г. за шест от язовирите.
-За ноември 2024 г. се налага да бъдат намалени разрешените водни обеми.
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) управлява водите на 52 комплексни и значими язовира, като ежедневно следи състоянието им. Сумата от наличните в тях завирени обеми към 25.10.2024 г. е 3255 млн. м3, което представлява 49,8% от сумата на общите им обеми. Според основното им предназначение наличните в тях завирени обеми са както следва:
питейно-битово водоснабдяване – 62,9% от общия им обем;
напояване – 30,9% от общия им обем;
енергетика – 58,5% от общия им обем.
Наличният полезен обем на комплексните и значими язовири към 25.10.2024 г. е 2370 млн. м3, което е с 88 млн. м3 по-малко от този в предходния месец.
За месец ноември 2024 г. се налага да бъдат намалени разрешените водни обеми – предвижда се да се ползват 442,200 млн. м3, което е с 29,552 млн. м3 по-малко от разрешените за месец октомври 2024 г. водни обеми.
След извършен анализ на количествата в комплексните язовири за периода 2010-2024 г., е видно задържане на ниски обеми през последните няколко години, като притокът до момента е относим до или по-нисък от този, характерен за много суха година.
Към настоящия момент с ниски нива в сравнение с предходни години, предвид липсата на пролетно пълноводие и постъпил приток за условията на много суха година (т.е. година с констатиран приток с обезпеченост за 95%), са язовирите „Тича“, „Камчия“, „Ястребино“, „Ясна поляна“ „Асеновец“, „Среченска бара“, „Йовковци“, „Калин“ и „Карагьол“, използвани за питейно-битово водоснабдяване, и „Домлян“, „Пясъчник“, „Тополница“, „Копринка“ и „Жребчево“, от които се използват значителни водни обеми за напояване.
По отношение на напояването при запазване на тенденцията за малък приток е обезпокоително обезпечаването на напояването за напоителен сезон 2025 г. за язовирите: „Тича“, „Копринка“, „Жребчево“, „Домлян“, „Тополница“ и „Пясъчник“.
Само за сведения именно язовир „Копринка“ е пълен около 20%, а това е критичен минимум! Общият обем на водоема е 142,214 млн. м3, а наличният към момента – малко под 30 млн. м3. Санитарният минимум на водоема, който се използва за напояване и производство на електричество, е 5,410 млн. кубически метра.
Четете, нали?! Колко от водоема се използва за електричество. Ще ви върнем малко по-горе в статията, където МОСВ „апелира“ да се предприемат спешни действия заради ограничените водни обеми в язовирите. В изнесените данни за експлоатацията на язовирите например се посочва,че: питейно-битово водоснабдяване – 62,9% от общия им обем;
напояване – 30,9% от общия им обем;
енергетика – 58,5% от общия им обем
Според Топ Преса, случващото се е недопустимо! А според Закона за водите приоритетно водата първо се използва за питейно-битови нужди, след това за напояване и накрая за производство на енергия. Така че ВЕЦ-овете трябва да се съобразяват именно с нуждите на населението и след това с цел облаги, пардон зелени енергии.
По време на днешното (11.12.2024г.) заседание на парламента депутатите създадоха комисия за безводието в страната. Какви действия ще бъдат предприети, предстои тепърва да разберем.
Be the first to leave a review.
