Едно украинско девойче в Гоце Делчев със силата на своя характер то побеждава трудностите и върви напред!
Февруари е в правата си. Намръщено, студено време. Гоцеделчевският парк, иначе толкова оживен, сега е почти пуст.
Но на една от централните алеи от дълго време стои момиче, малко девойче. До него, направо върху циментова ограда, са подредени накити – гривнички от мъниста и такива, плетени от разноцветни лъскави въженца, герданчета, обеци… Има и със светещи мъниста и буквички.
Всичко е изработено прецизно и с вкус. Тъй като наближава Баба Марта, преобладават белият и червеният цвят. Редките минувачи се спират, разглеждат, някои си купуват. Прави ми впечатление, че има гривнички с цветовете на българското знаме, други – с тези на украинското. „Аз съм от Украйна, от Харков, казва девойчето, от три години живея тук.“ Така се запознавам с Владислава Кондиус, ученичка в 5. клас на Второ основно училище.
Разбирам, че от съвсем малка прави гривнички. Майка ѝ я е научила. Сега вече сама се справя с всичко. Измисля си нови модели, а и нови начини на изработка. Може да работи и по поръчка, с рождени дати, зодии, имена. С това занимание запълва повечето от свободното си време – след като си научи уроците и помогне на майка си в домакинството.
Опита си предава на свои приятелки, които проявяват интерес. Приятно ѝ е да сподели това, което знае. Слушам я и се радвам на правилния ѝ български език. Сигурно в началото ѝ е било трудно, но е успяла и в това отношение.
Едно украинско девойче учи и се усъвършенства далече от родината си. Със силата на своя характер то побеждава трудностите и върви напред!
Юлия Баймакова
Фондация Гоцеделчевци за Града и Региона
Be the first to leave a review.