Спечелилата първа награда в конкурса„Аз обичам България“ Венета Караманова: Проблемът на обществото е,че позволява да се дави все повече и повече във водите на ограничението…
-
- декември 9, 2016
Стоян ЦВЕТКОВ
– Вени, представи се за нашите читатели…
– Здравейте! Казвам се Венета Караманова на 15 години от град Гоце Делчев. Ученичка съм в ПМГ „Яне Сандански“, 9в- профил химия и биология, но въпреки амбицията ми да следвам медицина, литературата и писането са в кръвта ми.
– Разкажи ни какво обичаш да правиш през свободното си време?
– През свободното си време обичам да правя неща, от части нетипични за по-голямата част от обществото в наши дни. Обичам да чета, обичам книгите. Винаги луксът за мен е представлявал хубавата книга в ръка, шумящият дъжд навън, чаша горещ чай и топло одеяло. Книгите са една незаменима част от мен, която всъщност ме допълва. Обичам и да пиша. Да изреждам мислите, чувствата, емоциите си. Да изобличавам истинската си същност, да показвам света на хората от по-добрата страна. Тази страна, която е непозната за човека и тази страна, която може да бъде показана само от вълнуващите редове на стиховете на един творец. Пишейки разгръщам самата себе си по начин, по който не мога да се разгърна дори пред близките си. Това е моето призвание, спокойствие, удовлетворение, моето щастие. Обичам да снимам. Обичам да запечатвам всичката тази красота на нашия свят в рамките само на една снимка. Красотата, изобличена във всичките малки детайли по всички ъгли на нашия голям свят. Най-вече обичам да прекарвам времето си с любимите хора. Да изживявам всеки един щастлив миг, както и тъжен. Заедно да се радваме на живота, да се усмихваме, да бъдем щастливи, да обичаме. А аз съм щастлива, когато съм с тях.
– Кой е любимият ти предмет в училище и с какво те заинтригува?
– Определено за любим предмет бих посочила литературата, но в същото време и химията. Два предмета в пълно противоположни сфери, но с голямо значение за мен.Предметът литература даде тласък на моето израстване като един млад писател и даде основите на моето развитие в тази област. От друга страна, предметът химия постави началото на една моя мечта, а именно да следвам медицина и да имам възможността да бъда добър лекар, помагащ на хора в нужда.
– Ти спечели първо място в конкурса „Аз обичам България“. Какво бе нещото, което те накара да участваш в конкурса?
– Това, че спечелих първо място в конкурса „Аз обичам България“, е едно изключително голямо постижение за мен, както като писател, така и като родолюбец. Силната обич, която изпитвам към родината ни, ме накара да участвам в този конкурс. Тази обич, която не би могло да се опише с думи, а единствено с помощта на лист и химикал. Исках да покажа на обществото, че родолюбци винаги е имало, има и ще има и в бъдеще. Надявам се, че в рамките на своите думи, написани върху белия лист, успях да припомня на сънародниците си върху каква величествена страна днес крачим. Надявам се, че въздействах на хората по някакъв начин чрез написаното от мен есе по темата.
– Разбрахме, че литературата е твое призвание. Виждаш ли чрез нея света по различен начин?
– Без съмнение литературата е мое призвание. Пишейки и четейки преоткривам, както себе си, така и света около мен. Откривам красотата, радостта, цветността на живота, но в същото време и недостатъците, които животът носи със себе си, защото невинаги животът е „розов“, както казват хората. Литературата ми помага да гледам на света от страна, от която един непишещ и нечетящ човек не би могъл, тъй като оковите на човека в днешно време не му позволяват да си отправи път към различното, новото. Докато аз смело и устремено вървя по този път, ръководена от литературата и писането и четенето, които я съпътстват.
– Изпълняваш ли някоя от мечтите си чрез литературата?
– Литературата въздейства върху моите мечти и в същото време осъществява някои от тях. За момента литературата е моят сътрудник в осъществяването на една моя мечта, а именно някой ден да се превърна в съвременен български автор.
– Какъв е проблемът на младото общество? Като че ли четенето на книги не е нещото, което интригува учениците..
– Проблемът на общество е, че позволява да се дави все повече и повече във водите на ограничението, еднообразието и сивотата. Голяма част от младите хора в днешно време се оставят на полъха на вятъра и му позволяват да ги отнесе в различни посоки, а най-често тези посоки водят до тълпата от хора, давеща се от ограничеността. Тъжното е, че младите не полагат усилия да се измъкнат от тази тълпа, а напротив.. дори с желание се присъединяват. У хората липсва идеята за промяна, идеята за различното, за интелигентността, дори за добротата. Доволни са от еднообразния си начин на живот и дори не искат да го променят.
Младият човек в днешно време не чете. Книгите за него са нещо маловажно, нещо, което няма никаква ценност, в някои случаи дори досадно. Четенето в наши дни не заинтригува, както ученика, така и по-зрелите от него. Хората предпочитат филма пред книгата. Не дават шанс за развитие на въображението си, интелигентността и като цяло човешките ценности. Дори има хора, които не са прочели нито една книга през живота си. Нима това не е тъжно? За мен се определя като трагично. Радвам се, че аз се отличавам от тълпата с това, че чета, че съм открита към новото, различното, нетипичното. А към тези, които четат интервюто сега: Моля ви не бъдете част от хората, които не четат, не бъдете част от процента хора, които дори не са прочели нито една книга през живота си.
– Благодаря за отделеното време!
– Аз също Ви благодаря!
Be the first to leave a review.
