И в България бучи като в Санторини, а заради трус цунами в Черно море не може да…
-
- февруари 21, 2025
Няма опасност за страната ни от трусовете в гръцкия остров – увери сеизмологът доц. Пламена Райкова
Туристи и жители на гръцкия остров Санторини бягат панически, след като само за 3 седмици бяха регистрирани над 20 000 труса, голяма част от тях – силни.
Земята там продължава да се люлее, земетресения има и в Турция, Хърватска, Румъния.
Доц. Пламена Райкова
„Няма опасност за България от трусовете в Санторини. Огнището там е много далече от нас – над 600 км“ – побърза да поясни експертът и допълни:
„Що се отнася до другото огнище с по-висока активност – районът на остров Халкидики, по-силните трусове – над 4,5, са усещани в Южна България“.
По думите й дали ще се активира вулканът или не, все още не може да се каже с абсолютна точност.
Вранча, България, цунами в Черно море и бученето
„Вече земетресенията във Вранча, които също са чести, могат да бъдат усетени у нас. По-силните земетресения от тази зона са важни за нашата територия, тъй като голяма част от тях, които са с по силен магнитуд, се усещат силно в Северна България“, заяви доц. Райкова.
Във връзка със странните звучи, които чуват хората в Санторини, сеизмологът поясни, че подобни неща са се случвали и в България при земетресения, станали в Ямбол, София, Асеновград и Перник.
Във връзка със сеизмологичните зони в България и има ли опасност от цунами в Черно море доц. Райкова заяви: „Не мисля, че може да стане цунами“.
Ето какво още заяви доц. Райкова в интервю за „Труд„:
– Доц. Райкова, земята около България се тресе вече доста време – Гърция, Турция, Румъния. Ние някакъв оазис на спокойствието ли сме в сеизмично отношение?
– За момента сеизмичната обстановка в страната наистина е спокойна спрямо съседните страни. Наблюдават се основно слаби земетресения, които не са осезаеми за хората.
Все пак обаче не трябва да забравяме, че в нашата страна през годините е имало силни земетресения, които са били разрушителни. Така че за момента у нас се наблюдава относително спокойствие спрямо останалите страни, затова може би ви изглежда като оазис.
– Има ли опасност скоро и у нас да се случи голямо земетресение, след като в съседните страни не е спокойно?
– Във връзка с обстановката, която наблюдаваме в Гърция – имам предвид Санторини, не може да се отрази на нашата територия. Огнището там е много далече от нас – над 600 км., за момента няма осезаемост.
Що се отнася до другото огнище с по-висока активност – районът на остров Халкидики, по-силните трусове – над 4,5, са усещани в Южна България.
Вече земетресенията във Вранча, които също са чести, могат да бъдат усетени у нас. По-силните земетресения от тази зона са важни за нашата територия, тъй като голяма част от тях, които са с по силен магнитуд, се усещат силно в Северна България. В граничните райони в зависимост от силата на трусовете, може да има влияние и у нас.
– Вулканът на Санторини ли клати земята или това е раздвижване на тектонски плочи?
– Има такива хипотези, че в момента се задейства активен вулкан, който е в района. Но, доколкото знам от гръцките колеги, това са все още непотвърдени данни, те все пак са най-близо и трябва да имат много по-добра представа от това, което става там.
Вулканът на Санторини: Учените предупреждават – магмата вече се движи нагоре
За момента няма точни индикации по сеизмологични данни, че реализацията на тези земетресения е следствие от вулканична активност.
И дали ще се активира вулканът или не, все още не може да се каже с абсолютна точност. Това, което засега имаме и ние, и те като данни, е, че това са земетресения изцяло тектоничен тип.
– А обичайно ли е за 3 седмици да станат там над 20 000 труса?
– Като брой земетресенията са много. Необичайно е дори за Гърция, където винаги има повече трусове, отколкото при нас, но сега това е уникално за района.
Досега на територията на Балканите и може би на Европа не е наблюдавана такъв тип поредица.
– А какво означава постоянният звук, който жителите на острова чуват?
– Като сравнение мога да ви кажа, че дори на нашата територия в района на Ямбол, например, има такъв тип земетресения, които дори и слаби – 2 или 2,5, преди да го усетят хората има звуков ефект – бучене.
Трус часове наред люлее Санторини, чу се загадъчен звук
През 2024 г. такъв имаше в района на София, през 2023 г. край Асеновград. При земетресението в Перник също имаше такова бучене. Така че не е нещо необичайно да има такъв звуков ефект.
– До каква степен могат да бъдат прогнозирани земетресенията?
– За момента не могат да бъдат прогнозирани абсолютна точно кога и къде ще станат земетресения. Колеги разработват най-различни проекти не само в България, а и в световен мащаб с цел прогнозиране, но за момента не може да се каже с точност.
В повечето случаи се правят сценарии за периоди от време и с определен магнитуд и какво ще бъде въздействието му в конкретния район, какви ще бъдат социалните и икономическите загуби. Но точна прогноза няма все още.
– Преди дни и в Неапол е имало 2 земетресения, какво става със Земята в последно време?
– Италия също е сеизмичен район, това не е необичайно за тях. Просто в момента има голям брой земетресения и се обръща повече внимание на това природно явление.
Иначе в Италия също се наблюдава сериозна сеизмична активност не само в Неапол, но и в околностите му. Скоро имаше и в Хърватия, близо до нас. Земята като цяло е сеизмичен район.
– През последните години има ли по-активно раздвижване на плочи, като при земетресението в Турция, което беше много разрушително?
– Да, в Турция земетресението беше катастрофално, с много голям ефект. Тази зона там е на границата на няколко плочи, има голям брой структури, които могат да генерират такива земетресения, просто отдавна не се беше случвало и Земята не беше напомняла за себе си.
– Кои са най-рисковите зони в България?
– Няколко са сеизмичните зони на територията на страната. Например Кресна, в Южна България. Там през 1904 г. е станало едно от най-силните земетресения на континентална Европа с магнитуд 7,8.
Сеизмогенна зона е и София, където също са наблюдавани трусове с магнитуд над 6,5 в исторически план. В Шабла пък може да се даде пример със земетресението през 1901 г. над 7.
В района на Пловдив пък е сеизмогенната зона Марица, където през 1928 г. има два труса през 4 дни с магнитуд над 6,5, които оказват силно влияние върху околната среда – има множество разрушени сгради. Друг район е Горна Оряховица, там през 1913 г. е станало силно земетресение.
Това са основните зони, където в исторически план са станали разрушителни трусове.
– Споменахте Шабла като земетръсна зона, има ли опасност от цунами в Черно море, ако там стане по-силен трус?
– Не мисля, че може да стане цунами, но не се занимавам с това и не мога да предвидя дали може да се случи. В района на Шабла е имало силни земетресения, имаме исторически данни, но не може да се каже, че е абсолютно цунами.
Не мога да се обвързвам с такава хипотеза, че ще има или няма да има.
– Това, че в момента в България има затишие на земетресенията, може ли да се смята, че е пред буря, да очакваме ли някой по-силен трус?
– Не може да се каже, че е опасно. Земетресенията са непредвидими природни явления.
Това, че в момента няма регистрация на силни или умерени трусове, не може да се каже, че е пред буря. Просто в момента се наблюдава спокойствие спрямо останалите държави.
При нас има по-малко разломни структури в сравнение с други страни. Например в района на Турция, там, където беше силното земетресение преди 2 години, става дума за голям брой структури, които са разположени много близо една до друга.
В България няма толкова много структури. Двете територии са несравними.
– А по-слабите земетресения у нас освобождават ли енергия и предпазват ли от по-голям трус?
– За такова нещо не може да се говори, защото всяко едно земетресение по някакъв начин променя средата, в която се реализира. И това, че от една страна се е освободила някаква енергия не значи, че в друг, даже близък район няма да натрупа по-голямо количество и да стане по-голямо земетресение. Големият брой малки събития по никакъв начин не предпазва от по-голямо.
– Какво трябва да правят хората, ако трусът ги завари в сграда?
– У нас засега е спокойно, но хората трябва да знаят как да реагират. Най-важното нещо е да няма паника.
Трябва да се застане до стена, която не е близо до нещо, което може да падне и да ги затисне. След приключване на люлеенето е хубаво да се напусне сградата и да се застане на място, което не е в близост до строежи и кабели.
Не знам дали всички българи имат готовност за това, предполагам, че голяма част от тях могат да реагират правилно. Но не е лошо да се помисли за това дали можем и знаем какво да правим по време на земетресение.
Хубаво е да има обучение от ранна детска възраст как да реагираме.
– А строителството в България отговаря ли на опасността от това, че сме сеизмична зона и колко е защитена атомната централа в Козлодуй?
– Много от строителните норми са съобразени с това. На няколко години се прави сеизмично райониране, след което данните, които ние предоставяме, влизат в тези строителни норми и би трябвало да се спазват.
Що се отнася до атомната централа, то тя се следи, всички норми са спазени, не няма да има някакъв ефект върху нея при силно земетресение. При изграждането на едно такова съоръжение се спазват всякакви норми.
– Каква беше причината да се срутят сгради в България по време на земетресението във Вранча на 4 март 1977 г., когато загинаха 130 души в Свищов?
– Най-вероятно не добре построени сгради, некачествено изпълнение на строителството. След земетресението във Вранча в строителството започва да се обръща повече внимание на сигурността, променят се нормите, за да бъдем по-добре подготвени.
– Вертикалните или хоризонталните земетресения са по-опасни и влияе ли дълбочината на силата им?
– В повечето случаи земетресението съдържа и двата типа движение. В зависимост от това колкото по-близо сте до епицентъра, толкова по-вероятно е да усетите и вертикалните, и хоризонталните движения.
Затова може да се каже, че и двете имат своята значимост.
Що се отнася до дълбочината, то колкото по-дълбоко е едно земетресение, толкова по-силно ще се усети. Тези, които се реализират на територията на сеизмогенна зона Вранча са много дълбоки – над 80 км. и затова имат такова силно въздействие върху цяла Северна България.
– А има ли наблюдения дали през определен период от време стават големи земетресения?
– Имаше вариант за период от повторяемост от 40 г., за Турция – това важеше за Северноанадолския разлом и за Вранча, но и в двата района периодичността не беше спасена. Тоест също не може да се каже, че има точност и периодичност при земетресенията.
– Какво е ситуацията в световен мащаб, земята люлее ли се все повече през последните години?
– Не може да се каже, че земята се тресе все повече, но като цяло имаше доста земетресения през 2023 и 2024 г. След трусовете в Турция, имаше в Япония, в Южна Америка, но и преди е имало такъв брой по-силни събития.
Така че за момента не са необичайни, не са и повече, просто когато са няколко по-силни събития на различни места, се обръща повече внимание. Иначе земята е активна постоянно.
– Къде са българските сеизмолози в световната класация в сравнение с колегите си?
– Стараем се да бъдем на едно ниво с колегите от другите държави. За момента може да се каже, че имаме изключително добра мрежа, имам много станции, добро покритие на територията на страната, вследствие на което се справяме много добре с обработката на данните.
Правим и сценарии за по-големите градове на територията на страната, оценка на сеизмичния риск също.
Така че нивото ни е високо. Имаме връзки с колеги от различни страни.
Става обмен на данни между различните държави – както ние ги споделяме, така и те с нас, за да може да се взимат по-добри решения и да се постигнат по-добри резултати по отношение на сеизмологията.
Нашата мрежа е добре оборудвана, добре подготвена, може да регистрира земетресения от различни точки на света. В зависимост от това, как изглежда сигналът, колегите се ориентират дали е близо до нас или не.
За територията на страната улавяме дори и микроземетресения.
Коя е тя?
Доц. Пламена Райкова е ръководител Департамент „Сеизмология и сеизмично инженерство” към Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.
От 2009 г. ученият има опит в мониторинга на сеизмичност на територията на България и околностите.
Научните интереси и изследователските задачи на учения са фокусирани върху статистическите методи в сеизмологията, спектралния анализ на сеизмични събития, характеристики на фор-афтършокова и роев тип активност, както и оценка на сеизмичната опасност.
Be the first to leave a review.
