Схемите на „еко рекетьора“ Тома Белев в най-младият природен парк в България- Природен парк „Беласица”
-
- февруари 15, 2025
Природен парк „Беласица” се намира в най-югозападната част на България, и обхваща северните склонове на планината Беласица. Територията на парка граничи на запад с Република Македония, а на юг – с Република Гърция. Териториалният обхват на Природния парк попада в Област Благоевград, община Петрич, Регионална дирекция по горите (РДГ) – Благоевград, Териториално поделение (ТП) Държавно горско стопанство (ДГС) Петрич, Югозападно държавно предприятие – гр.Благоевград, Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ) – Благоевград и землищата на гр. Петрич и селата Беласица, Коларово, Самуилово, Камена, Яворница, Ключ, Скрът и Габрене.
Природен парк „Беласица“ е обявен със Заповед № РД-925/ 28.12.2007 г. на Министъра на околната среда и водите и е най-младият природен парк в България. Площта на ПП „Беласица” е 11 732.43 ха. Най-високият връх в границите на парка е вр. Радомир с надморска височина 2029 m. На изток от него по билната част на планината са вр. Голям Конгур (1951 m) и вр. Дебело бърдо (1951 m), а на запад вр. Голям Лозен (1901 m) и вр. Тумба (1880 m). Най-ниската част на парка е с надморска височина 148 m.
За съжаление, не липсват скандали и порочни схеми за сравнително малкото време в което природен парк „Беласица“ е обявен за такъв, и то с небезизвестният така наречан зелен октопод Тома Белев.
Още през 2023г. „зеления“ пишман защитник Тома Белев, избухва в социалните мрежи с наглото послание: “Разхождате се в парковете, които съм създал.” Провокирани от тези думи, както и от факта, че той все още участва в управлението на парка, редакцията на Топ Преса реши да провери тяхната достоверност и се оказва, че истината е друга – ето какви ги е вършил пишман екологът през годините.
Кариерата на родения в Кърджали Тома Белев започна през 1999 година, когато със съдействието на покойната вече русенска депутатка от СДС – Свободка Стефанова, е назначен за директор на природен парк Витоша. Целта на парка, създаден през 1934г., е да се съхранят уникалните смърчови гори.
Първото по-важно управленско решение, което Белев се налага да вземе, е когато ветровал поваля на 650 дка смърчови гори в биосферния тогава резерват Бистришко Бранище.
На 21 май 2001г. буря чупи хиляди дървета в резервата. Най-добрите експерти от БАН и Института по гората препоръчват, както изисква 100 годишната лесовъдска практика в България, повалените дървета да се изнесат незабавно или веднага да се обели кората, защото ще се развие неконтролируема популация на корояд-типограф.
Белев обаче, подпомогнат от друг зелен активист, Андрей Ковачев, се противопоставя и не допуска да се приложат мерките, които предлагат уважаваните лесовъди. В следствие на което, резултатът за смърчовите гори на Витоша е катастрофален. Само за няколко години бурното развитие на корояда е толкова голямо, че унищожава над 12 000 дка смърчови гори.
Заразата плъзва из целия парк и дори се прехвърля в Рила. Съхненето продължава и до днес, като вече е засегнат дори Южния парк в столицата.
Създал ли е обаче Тома Белев паркове?
В България има 3 Национални и 11 природни парка.
Националните са:
Национален парк Пирин е създаден на 8 ноември 1962г. като Народен парк Вихрен. В последствие през 1974г. е преименуван на Народен парк Пирин и площта му е увеличена значително. Няма как Белев да е участвал, защото не е бил роден.
Национален парк Централен Балкан e обявен на 21 декември 1991г. Няма каквито и да е данни за участието на 25-годишния тогава Белев.
Същото се отнася и за парк Рила, който е учреден на 24 февруари 1992г.
Природните паркове са следните:
Витоша е създаден на 27 октомври 1934г.
Парк Златни пясъци – 3 февруари 1943 година.
Русенски Лом -1970 година.
Сините камъни – 18 ноември 1980г.
Шуменско плато – 5 февруари 1980г.
Врачански Балкан – 21 декември 1989г.
Рилски манастир – 1992 г.
Странджа – 24 януари 1995г.
Персина – 4 декември 2000 г.
Българка – 9 август 2002 г.
Беласица – 28 декември 2007г.
Тома Белев не е участвал в създаването на нито един от тях.
Асоциация на парковете – схемата на Тома Белев
На 28 януари 2003г. тогавашния директор на парк Витоша Белев става председател на частна неправителствена организация с наименование „Асоциация на парковете в България“.
На това частно сдружение учредители са дирекциите на 7 държавни природна парка. Те влизат в асоциацията без да имат разрешение от принципала – Агенцията по горите, респективно Министерство на земеделието.
Реално това е структура, която дублира държавната дейност, но в интерес на седмината тогавашни директори, които са членове на Управителния съвет -тоест едновременно са държавни директори и членове на частно НПО със същият предмет на дейност.
Целта е, чрез използване на държавните структури, влияние и администрация да се участва в обществени и европейски поръчки. И това се случва.
Получавали са пари от български и европейски фондове. Проверка в Агенция по вписванията показва, че за 20 години от съществуването си Асоциация на парковете е закупила десетки имоти из цялата страна. Има достоверна и проверима информация, че дирекцията на парк Витоша е превеждала суми на Асоциация на парковете. Същото са правили и дирекциите на другите държавни паркове, участвали в Асоциацията.
Пътят на парите
За всичките паркове на всеки десет години се правят планове за управление. За изработването им се отделят милиони левове. Освен това всяка година за дейности в националните и природни паркове се отпускат от бюджета десетки милиони. Само за 2012 година са отделени 141 милиона лева. И това се прави година след година.
Влиянието на Тома Белев, чрез Асоциация на парковете, сред директорите на парковете е сериозно. Обществените поръчките обичайно се печелят от неправителствени зелени екологични организации и лица от коалицията „За да остане природа в България“, на която член е и Асоциация на парковете.
По подобна схема асоциацията е включена в поръчка по швейцарска програма за над 9 милиона лева.
Случаите като този са много.
Плановете на Пирин, Рила, Централен Балкан, Българка, Беласица, Персина, Русенски лом се печелят от фирми, неправителствени организации и лица, както от кръга на Белев, така и от него лично.
Пример е планът на парк Българка, в изготвен от екип с ръководител Белев, а в последствие стана скандал, че планът блокира изграждането на тунела под Шипка, поставяйки го в зона с резерватен режим. Поръчката бе на стойност 2.6 милиона лева.
Нещо повече, комисията в ековедомството, която тогава е избрала Белев, е била сезирана и за това, че изготвените планове за управление на природните паркове „Беласица“ и „Българка“ са отхвърлени от Висшия екологичен експертен съвет, защото са предложени некомпетентни режими. А Белев е бил част от екипа, на който е било възложено и платено за тях.
Така, години наред природен парк „Беласица“ бе без утвърден план на управление и без финансиране.
Природозащитниците обвиняват Белев в екологичен рекет и изтъкват, че до този момент като представител на гражданските сдружения „Асоциация на парковете в България“ е завел общо 414 съдебни дела срещу различни инвестиционни проекти, но част от тях вече е загубил. Хората от асоциацията смятат, че ако Белев остане на този пост, ще стопира и други екологични и инвестиционни планове и проекти, тъй като и досега бил доказал, че е човек, който не признава екологични оценки и чрез съдебни процедури блокира общите устройствени планове от 2008-а насам. А сегашният му пост предполага именно той да дава становища за същите екологични оценки, недоумяват хората от асоциацията.
Всичко това обаче, не пречи рекетьора и представител на гражданските сдружения „Асоциация на парковете в България“ Тома Белев, да продължава участва в управлението на Природен парк „Беласица“.
Be the first to leave a review.
