Бизнес, стокообмен, туризъм… Намаля ли общата търговия между България и Северна Македония?
-
- февруари 14, 2025
Блазе ви, сега, като влязохте в Европската уния, много ще дръпнете, казва македонски журналист на свои колеги, посетили страната му. Разговорът е отпреди повече от петнадесет години – време, за което като част от ЕС България наистина се промени значително. И това може да се каже за повечето държави от бившия Източен блок – членството в съюза е нещо като преломна точка и в икономически, и в политически план. И затова не е чудно, че в момента споровете между двете държави, с които България минира старта на преговорите с ЕС на Северна Македония, се наблюдават и от Вашингтон и от Брюксел.
Българската бизнес следа в страните от Западните Балкани
Западни Балкани е политически термин, появил се през сегашния – XXI век. Създаден е за чисто политическа употреба по отношение на държавите на Балканите, които не са членки на Европейския съюз. Това са Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Сърбия и Черна гора. Общата им територия е 208 281 кв. км, а населението е 17.62 млн. жители. По последни данни, икономиките им създават общ БВП за над 302 млрд. щ. долара.
Безспорно, Сърбия е гигантът сред тези страни – и по територия (77 474 кв. км), и по население (6.96 млн. жители), и по обем на БВП – 137.13 млрд. долара. Но през 2022г.
стокообменът ни със Република Северна Македония възлизащ на 727.9 млн. евро по нищо не отстъпи.
Структурата на българския износ за съседната страна е сходна със структурата на общия ни износ – отново доминират стоките с относително ниска степен на преработка и полуфабрикатите.
В стойностно отношение, най-голям е износът на електроенергия, на нефтени масла и масла от битуминозни минерали, а също и на други нефтопродукти, черни метали и чугун, слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции.
Във вноса от Северна Македония в България най-голям е делът на оловните, на медните и цинкови руди, и концентрати – почти 50%, плосковалцувани черни метали, метални и пластмасови тръби, жици и кабели.
В областта на двустранните инвестиции прави впечатление по-голямата активност на българските предприемачи в Северна Македония. Докато сравнително добра е активността на македонския бизнес в секторите селско, ловно и горско стопанство, където те са на второ място (след Австрия – 4%) с дял от 2.1% от общия размер на инвестициите в тези сектори.
Разширяването на деловите контакти между туроператорите от двете страни е друга перспективна възможност за ефективно взаимодействие. Годишно по около 500 000 туристи „кръстосват“ между двете държави, но явно резервите са много повече.
Кратък преглед на македоно-българските отношения и потенциала за развитието им
След дългогодишни опити за установяване на взаимно сътрудничество, първото по-сериозно сближаване на двете страни С. Македония и България с което установиха двустранно сътрудничество и диалог стана през февруари 1999 г. Декларацията от 1999 г. отвори вратите за бъдещо потенциално сътрудничество между Скопие и София в няколко области от взаимен интерес. Тя покриваше широка рамка за бъдещо сътрудничество в няколко области, които бяха пряко или косвено решаващи за развитието на солидно и тясно икономическо сътрудничество. Това първоначално сближаване на взаимните нагласи и частично подобряване на добросъседските отношения беше в няколко релевантни области от взаимен интерес – развитие на инфраструктурата (енергетика, транспорт, телекомуникации); улесняване на процеса на осигуряване на необходимите правни, икономически, финансови или търговски условия за свободното движение на стоки, услуги и капитали и намаляване на митническите и граничните формалности; разширяване и развитие на транспортните връзки по линия на регионалните инфраструктурни проекти; насърчаване на сътрудничеството в областта на културата, образованието, здравеопазването и други сектори и др. Въпреки че първоначално и двете страни имаха силен мотив, че двустранните отношения трябва да се подобрят в бъдеще и това ще повлияе значително на развитието на всяка отделна държава, през следващия период македоно-българските отношения се сблъскаха със специфични проблеми и предизвикателства от не-икономически характер (свързани с миналото и различни интерпретации на историята и културното наследство), който не позволяваше използването на пълният потенциал за взаимно икономическо сътрудничество и развитие.
Договорът за приятелство и добросъседство от август 2017 г. беше нова страница в развитието на взаимните отношения, която представляваше и нова основа за развитието на икономическите отношения между двете страни. Двете страни ратифицираха Споразумението през януари 2018 г., поставяйки предишните отношения между Скопие и София на нова основа и сближавайки двете страни чрез партньорство, ориентирано към Европейския съюз (ЕС). Споразумението предвиждаше подкрепа от страна на България за кандидатурата на Македония за членство в НАТО и ЕС, подобряване на търговската и транспортна инфраструктура и улесняване на митническите и гранични формалности. В този момент България е шестият по големина търговски партньор на С. Македония, българските преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) започнаха да се увеличават отново през 2016 г., започнаха дискусии за съвместно подобряване на пътните, железопътните, газовите, електрическите, интернет връзките – и стана ясно, че ако социално-политическите отношения се стабилизират, икономическото сътрудничество и растежа на бизнеса между двете страни, има потенциала да напредне значително и да бъде солидна основа за икономическото развитие на двете страни. Прилагането на същото споразумение от 2017 г. на практика обаче беше слабо, често оспорвано и тълкувано по различен начин от двете страни. През октомври 2019 г. България предупреди, че ще блокира пътя за С. Македония към ЕС, ако не бъдат решени някои исторически и образователни въпроси, докато през 2020 г., страната наложи вето на членството на С. Македония в ЕС. За решаване на проблема се появи “френското предложение”, което беше ожесточено обсъдено от двете страни. В крайна сметка обаче парламентът на С. Македония прие френското предложение и в резултат С. Македония условно (като се има предвид, че съествува протокол по двустранните въпроси, който служи като подробна пътна карта за бъдещи преговори) започна преговори за присъединяване с ЕС. Но, разбира се, процесът не е приключил и има още доста работа и много нови предизвикателства, които могат да окажат сериозно въздействие върху социално-икономическото благосъстояние и на двете страни.
В тази статия, ще се съсредоточим повече върху развитието на икономическото сътрудничество между двете страни, което се определя – както от дълбоките икономически промени, претърпени от двете страни в дългосрочния процес на преход, така и от техния капацитет/способности да насърчават собственото си икономическо развитие. Разбира се, една от основните цели е да установим, дали междусъседските и политически отношения са оказали влияние върху интензивността на икономическото сътрудничество и в коя област. Това е особено важно за по-нататъшното създаване на солидни основи за напредъка на икономическите аспекти на сътрудничеството – и също така за изпращане на послание до политическите елити – че икономическото сътрудничество и благосъстоянието могат да бъдат пример за преодоляване на различията и ръководство за преодоляване на политически/исторически/културни/социални и други предизвикателства, които възпрептястват по-доброто бъдеще.
Имайки предвид предходното, в следващия раздел се фокусираме основно върху анализа на двустранното икономическо сътрудничество между С. Македония и България в дълъг период от време. Първо, представен е сравнителен анализ на двете икономики по няколко икономически показателя, за да се получи първоначална представа за икономическите условия в двете страни. След това преминаваме към анализ на търговското сътрудничество между двете страни, износа/вноса, анализ на търговията според Стандартната международна търговска класификация, тоест колко конкретни групи продукти участват в търговията между двете страни. Освен това се изследва кои групи продукти имат най-голям потенциал за търговия през предстоящия период. Отделен раздел е посветен на анализа на македонските и българските преки чуждестранни инвестиции в двете страни и относителното им участие в общите преки инвестиции на двете страни. След това документът анализира развитието на туризма между двете страни, тоест движението на македонски и български туристи между страните през годините. Това кратко изследване завършва с някои общи и практически препоръки за развитие на икономическото сътрудничество на двете страни – като основа за проспериращо междусъседско бъдеще.
Обикновено влошаването на политическите и съседски отношения между две държави създава чувство на страх в бизнес сектора от възможни смущения в икономическите и търговски отношения, определени административни ограничения/бариери, прекратяване на определени разрешителни, дискриминация срещу определени инвеститорски продукти и др. Следователно нашето начало на анализа се отнася до определяне на тенденциите в търговията – дали блокадата (ветото) от България, която временно попречи на европейската интеграция на Северна Македония, блокада, която имаше потенциала да прерасне в по-голям политически конфликт, също наруши икономическото и търговското сътрудничество между двете страни. Да кажем предварително, че данните не могат да потвърдят по-сериозно нарушение.
През периода 2005-2021 г., с изключение на 2008, 2013, 2017 и 2018 г., С. Македония е изправена пред търговски дефицит с България. Най-голям дефицит в търговията с България е налице през 2015 г. от 186 млн. долара, а най-голям излишък през 2008 г. от 108 млн. долара.
Каква е ролята на България за развитието на македонския туризъм?
От следващата графика се вижда, че участието на българските туристи в общия брой туристи, посетили страната през периода 2008-2019 г. варира от минимум 5% (през 2014 г.) до 9% (2008 г. и 2009 г.). През 2020 г., поради Ковид-19 пандемията, наблюдаваме драстичен спад в абсолютния брой туристи от България, но това съвпада с тенденцията на общия брой туристи и относителният дял на българските туристи остава на най-високото ниво от 9%. Но драстичен спад в относителното участие на български туристи в Северна Македония има през 2021 г. (3%), една година след българското вето върху европейския път на Северна Македония.
Македонските туристи, от друга страна, в България в периода 2008-2021 г. имат стабилно относително участие спрямо общия брой туристи, посетили България. Те винаги варират от 4% (2008 и 2009 г.) до максимум 6% (през 2020 г.). Няма драстичен спад в относителното участие на македонските туристи след политическите събития, въпреки че през последните две години се наблюдава лек спад (в абсолютно изражение) – стойности, сравними с времето на Голямата финансова криза на 2008 г.
Be the first to leave a review.
