Побит камък: Един феномен, дело на природата, на нашите прадеди или пък не, историята мълчи
-
- януари 16, 2025
За Побитите камъни край Варна знаят множеството, не са малко и тези, които са ги навестили. Но в страната няма и села и местности, наречени Побит камък – например в Разградско, в Софийско. Друго такова място е в Родопите между Доспат и Велинград.
Родопите са планината, която може да ни покаже много, а още повече и да разкаже. Затова отново ще поемем на пътешествие, но различно от крепостите и музеите. Днес ще разгледаме един феномен , дело на природата, на нашите прадеди или пък не, историята мълчи.
Това е Побит камък, обвит с красота и мистика.
Побит камък представлява огромна скала, която сякаш е забита в земята- т.е насред ливадата. Но дотук очевидното спира и започват различните теории. Скалата е висока около 3.5-4 метра и обиколка 8м, т.е. диаметър към 2,5м. Всъщност камъкът е ронлив, от едната страна покрит с растителност, а горната му част е гладка. Така че ако застанете в подножието му, ще се чувствате малки като мравки.
Теории и легенди за формирането на Побит камък
Според една от теориите, той е съграден от траките и е бил тяхно светилище на Богинята- майка или на бога Слънце. Доказателство за това е, че може да се види, че камъкът е бил обработват, за да добие форма на фалос. Това е един от символите на Бога Слънце.
Според научна теория, тук човешка ръка не е оказала влияние, а е изцяло дело на природата, която не един път ни е доказвала своето могъщество, съградила например Белоградчишките скали.
Третата теория е, че част от скалата се е отчупила и е заела своето място там. Интересно стечение на обстоятелствата нали, а ние печелим от това и различната гледка
Има и една четвърта, почти невероятна теория, че са живели великани, които просто са изпуснали камъка и той се е забил в земята. Тук вече обаче стигаме до теория, която е по-скоро част от филм за деца и дори самите те вероятно не биха повярвали. Но пък ни напомня, нека да не губим детското в себе си и се радваме на всеки ден и всичко около нас.
Друг интересен факт е, че Побит камък е известен още и под името менхир, което значи забит, побит камък, но на високо. Според местните жители камъкът носи силна енергия и сбъдва желания.
около село Побит камък се смята, че са живели 8 поселения траки от племето беси, които са съградили множество светилища в този район, а по-късно там се заселват и славяните.
В миналото в основата на камъка е имало кръг от по-малки побити камъни, но днес могат да се видят само очертанията им.
Феноменът Побит камък се намира край село Побит камък. То е разположено в Западните Родопи, на 30 км южно от град Велинград, в близост до град Сърница и язовир Доспат. Намира се на 1271 метра надморска височина.
Богатата история на селото Побит камък
Побит камък е село в Южна България. То се намира в община Сърница, област Пазарджик. Създадено е с Указ 2294 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978г.
При отделяне от село Сърница в тогавашните община Сърница, Пазарджишки окръг. Село Побит камък е разположено в Западните Родопи в планински район на 30км южно от Велинград. Селото съществува като отделно населено място от декември 1978 година и носи името си от побита скала с височина около 4 метра в ливадите на местността „Азмако“. Разположено в приказната долина на река Доспат, обхващаща го от всички страни, селото е обградено с планински възвишения – на югозапад „Дивите кози“, на юг извисеният на 1938мвръх Беслет, на север от селото е „Дерменка“, на изток се намират местността „Стойчов чарк“ и „Дзюле“ – между които е пътят за близката обитавана местност „Селище“а на запад е местността „Беьовото“. Населението на Побит камък е 650 души. Други близки населени места по течението на река Доспат са село Медени поляни от северозапад и градовете Сърница и Доспат на югоизток. През 1950г. е открито и селско училище до 4 клас, носещо името на Никола Вапцаров, като в сградата се е намирал и магазинът, а през
1999г. училището е преместено в нова сграда, където се обучават около 100 деца от първи до осми клас.
Нещо повече…
Земите в този район са заселени още в дълбока древност, има сведения, че около селото е имало 8 поселения на траките от племето беси. Прочути рудари, воини и жреци на тракийския пантеон главно на Бог Сабазий (Дионис). Те издигнали най-високия менхир на Балканите и редица скални светилища в района на Западните Родопи. През първи век Бесите са покорени от Римската империя и тези земи влизат в територията на провинция Тракия до 4 век когато ставаме част от Източната Римска Империя Византия. По-късно през 6 век по тези места се заселват славяни, които оставят ярка следа в гена, обичаите и фолклора на местното население.
През Средновековието от 4 век до началото на 9 век населението и околните местности са последователно владение на Византия. През 837 г. българският хан Пресиян води войната с Византия, като изпраща българска войска под командването на кавхан Исбул в посока към Солун. Целта е да подкрепи бунта срещу византийската власт на славянското племе смоляни, населяващо Западните Родопи. Край древния град Филипи (837 г.), българите извоюват победа над предвожданите от кесаря Алексий Мозеле византийци. За това събитие свидетелства надписът от Филипи от времето на кан Пресиян (836 – 852).
| „ | Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда. | “ |
В резултат на тези събития България овладява Родопската област за около 100 години.
България владее тези земи до 10 век когато Византия си ги връща и ги владее до 12 век когато Цар Калоян овладява Родопите през 1204 – 07, но след смъртта му, цар Борил губи отново тези земи, по-късно и в Латинската империя на Балдуин Фландърски до 1207 г.
Между 1207 и 1230 г. Западните Родопи и Пиринско :местностите около село Побит камък са във владението на Деспот Слав, чиято резиденция е била крепостта Цепина – тогава целите Западни Родопи биват наричани Славееви гори.
След падането на Българското царство под властта на османците през 1396 г. 14 век и по-късната ислямизация на Родопите, населението от областта приема исляма. Имало е и временни поселения на юруци, които са оставили следа в имената на няколко местности около селото като „Слепите юртове“ и „Юрто“. През 18 и 19 век в долината на река Доспат няма трайно населени места, а само временни колиби на овчари от околностите на Бабяк (Бабек). След руско-турската война(1877 – 1878 г.) тези земи остават като пограничен район между автономната област „Източна Румелия“ и Османската империя според Берлинския договор. След Балканската война 1912 – 1913 г. тези територии влизат в границите на Царство България. В началото на 20 век се заселват вече трайно преселници – помаци, от околностите на село Бабяк и околните махали, търсещи препитание.
Тези преселници полагат основите на село Побит камък. През 40-те години на XX век в селото е имало предприятие за катран, собственост на семейство Матрови от Велинград, което по-късно е изгорено от партизаните.
През лятото на 1943 г. в местността „Дерменка“ се установява взаимодействие между отряд „Антон Иванов“ и отряда на Никола Парапунов, а през лятото на 1944 г. – между отрядите Чепинец и Анещи Узунов.
Родината ни е голяма, колкото една човешка длан, но творенията по нея…няма да ти стигне цял един живот, за да разгледаш и опознаеш, а само тогава и ще ги обикнеш.. Тук природата е дала и творила, покрит с мистика и легенди и сякаш седящ самотно на ливадата, Побит камък чака за да го видиш и ти.
Be the first to leave a review.
