От Делчево до Берлин

Роден е през 1946 година в село Делчево, Гоцеделчевско. Прабаба му и прадядо му по майчина линия са били куриери на Гоце Делчев и Яне Сандански.

На 3 месеца остава без майка. Отглежда го баба му – майка на неговия баща. До 7. клас учи на газена лампа в родното Делчево. На следващата година вече е гимназист в Гоце Делчев. Отива и се връща по козя пътека. Вместо в чанта, носи учебниците си в торбичка и след дъжд или сняг се налага да ги суши край печката.

Решава да продължи образованието си в Благоевград и се записва в Техникум по икономика и счетоводство. Месечната му стипендия е 7.50 лева, 6 от които отиват за квартира. Така попада в Дом за деца и юноши, където дели една спалня с 25 деца на различна възраст. Докато станало ясно, че има талант на художник. Тогава го настанили в отделна стая, осигурили му бои и всичко необходимо за рисуване. Не след дълго започнал да участва в общи художествени изложби, а преди да отиде войник, подредил свои картини в самостоятелна изложба.

Две години кандидатствал в Художествената академия в София. На третата записал Ветеринарна медицина, но в следобедните часове посещавал занятия и в Художествената академия.

Дарбата му да рисува идва от дядо му по майчина линия. Помни как 4-годишен „се върти“ край него и му подражава. Днес, когато говори за таланта си, категорично заявява : „Дарбата е само 5 процента, останалото е учене и труд!“

Освен талант, той притежава и желязна воля. Като студент не разчита само на дохода от картините, но и от обща работа. Така помага и на себе си, и на по-големия си брат.

Работа като ветеринарен лекар започва най-напред в село Тешово и продължава в кравефермата в Мосомище. През 1976 година се установява в Берлин, тогава в Източна Германия, и там продължава практиката си на ветеринарен лекар в голямо селскостопанско предприятие, подобно на нашите АПК.

На 1 декември 1990 година открива първата частна ветеринарна клиника в Берлин. С умиление си спомня за своя първи пациент – домашно зайче. Довели го със счупено краче и той го шинирал.

Днес от клиниката е запазил само един кабинет, в който хората водят своите домашни любимци. С радост продължава да практикува професията си, като все още преглежда и оперира без очила.

Дългогодишните му наблюдения са го довели до извода, че деца, които растат с животни, имат по-зрял, по-философски поглед към живота. Затова препоръчва семействата да имат домашни любимци.

Макар да е отдаден на професията си, доктор Белчев не изоставя и живописта. Цели 18 години посещава Клуб на художници в Берлин, от които продължава да се учи.

На 60-годишна възраст е нарисувал първата си икона. Тя е на Света Богородица. Днес вече е автор на десетки икони. Изографисал е отвътре и отвън параклиса „Свети Константин и Елена“ в местността „Трите върха“ край родното си село. За храма „Свети Пантелеймон“ край Тешово е нарисувал „Тайната вечеря“, а на параклиса „Свети Петър и Павел“, който се намира на 1 700 метра надморска височина край същото село, е подарил олтар. Негово дело са три икони, които не се срещат никъде другаде – тези на Мария Магдалена, на свети Йоан Кукузел и на свети Яков Ангелогласния. В параклиса „Свети Константин и Елена“ се намира негова икона на дякон Игнатий, бъдещия Васил Левски.

 Най-впечатляващи в портретите, които създава, са очите. Рисува ги така, че те наистина стават прозорец към душата. А иконите според него са прозорец към другия свят, изписването им – висша степен на молитва.

„Когато творя, особено сакрално изкуство, имам чувството, че се потапям във вечността“, казва художникът.

В бащината му къща, която е възстановил, също има икони, както и портрети на Васил Левски и Христо Ботев. Сега работи върху композиция „Българският дух“, нарисувал е гайдар и народни певци. Ще продължи да създава портрети на наши революционери. Всичко това ще остави в къщата си в Делчево, която ще превърне в музей.

Лекарят художник се занимава и с дърворезба. За църквата „Успение Богородично“ в Делчево е изработил врата от орех, който е получил чак от Латинска Америка. Две години е работил върху тази задача в Германия и е изпратил готовия продукт в България със самолет. А разпятието е направил от липа.

Вътрешните икони рисува с темперни бои, а външните – с акрилни, които са устойчиви на атмосферни влияния. Рисува и графика.

Въпреки огромната си заетост, той намира време всеки месец да прочита по около 1 300 страници. Както казва, духовната храна е винаги с него.

Друга страст на този чуден човек са народните танци. Всяка година на Еньовден и Трифон Зарезан той си е в Делчево и неизменно е хороводец. Другите се пускат, почиват си, а той все е „на баша“.

Първата му фолклорна изява е през 1969 година на „Пирин пее“. Там и пее, и танцува, и на дайре свири.

Каква е тайната на неговата жизненост? Без да се замисли, отговаря – спорт всеки ден, независимо от времето. Сутрин става преди всички и започва – бягане, гимнастика, йога. Към спорта се прибавя и работата в градината. Отглежда овошки, зеленчуци, цветя.

Такъв е той – лекарят творец Костадин Белчев. За всичко, което е, благодари единствено на Бога! А съветът му за спокоен живот е човек да се труди и когато остарее. „Да е с намален фитил, но да се труди.

Юлия Баймакова

Топ Преса припомня филмът „Да рисуваш с душа“ с автор Веселин Стаменов посветен на талантливия доктор Белчев: