Ексклузивно! Разследване на toppresa.com!Управлява ли България адекватно Природен парк „Рилски манастир“
-
- февруари 10, 2025
Ето защо, още през далечната 2010г. се създаде и Правителството прие План за управление на природен парк „Рилски манастир“. Като основна цел бе да се осигури опазването и поддържането на разнообразието на екосистемите и на видовете от флората и фауната, създаването на предпоставки за развитието на туризъм и екологосъобразен поминък на местното население, както и осъществяването на научни, образователни и рекреационни дейности.
Планът определи още, главни цели на управление, функционалното зониране на територията и приоритетните дейности (19на бр.) за изпълнение през следващите 10 години, групирани в седем основни теми. Сред които опазване на религиозното и културно-историческото наследство, опазване на природните компоненти; управление на туризма и други.
За изпълнение на дългосрочните цели бяха идентифицирани и описани 30 програми и 81 проекта, в които са взети под внимание различните нива на управление.
Според същият план за управление на Природен парк “Рилски манастир”, той определяше туризма като най-значим потенциален източник на приходи и възможности за икономическо развитие в района.
В Природният парк, както и в Рилския манастир преобладават еднодневните туристи. Като цяло най-често срещаният мотив за пътуване до Природния парк може да се обобщи в съчетанието на посещение на манастир и свещени места и природа – съчетание, което вдъхва у посетителя чувство на преклонение и значимост.
Понастоящем обаче, и след години от приемането на плана, туризмът все още не се управлява най-ефективно и не реализира пълният си потенциал за генериране на приходи. Установено е, че в предпарковата зона съществува все още много слабо развита база за отдих и туризъм, което рефлектира върху приходите на населението. Местното население ползва територията на ППРМ предимно за отдих и почивка, отдава предпочитание и свързва бъдещото й икономическо развитие отново с този вид дейности – туризъм, почивка, рекреация.
За българския народ Рилският манастир е скъпо място за молитва и поклонение. Той е и обект включен в списъка на Конвенцията за световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Седемдесет и седем процента от територията на парка принадлежи на един частен собственик – Българската православна църква, най-голямата религиозна институция в страната.
Създаването на Плана за управление на Природен парк “Рилски манастир” е достижение за българската природозащита и ценна инвестиция за развитието на района и страната. Неговото приемане обаче не бе достатъчно условие за успешното му изпълнение.
Защото, над 15г. от приемането му:
Българското правителство, колко финансира дейности по охраната на територията?
Колко се финансира опазването на биологичното разнообразие, осигуряване безопасността на туристите, информирането на обществеността и др.?
Държавните институции продължат ли да изпълняват функциите си и да следят за спазването на законите?
Какво се случва с програмите и проектите за изследване и мониторинг, за развитието на парка като образователен център, за развитие на туризма, които могат да доведат до издигане ролята и славата на територията? Останаха ли само на хартия? Май в сила е второто…
Формулирани в плана за развитие като основните заплахи – бракониерство, замърсяване, нерегламентирано строителство, прекомерно струпване на хора и МПС в отделни части на парка и други, в резултат на което в плана са определени зони, режими и норми, които целят да ограничат или премахнат въздействието на заплахите, а какво се случва?
Всяка година все повече бракониери, все повече пожари, според някои дори умишлени. Прекрасен пример за това е този от миналата година именно там.
Че България не управлява адекватно националните и природните си паркове и защитените територии, се казва и в специален доклад на ЕК за изпълнението на задълженията на страната ни в областта на екологията и околната среда, още през 2017г. В него страната ни бе критикувана за забавяне на приемането на Плановете за управление на парковете.
„По отношение на Натура 2000 България създаде 3 управляващи органа, които дублират функции с управлението на националните и природните паркове. Разработени са Планове за управление на тези 9 парка, но нито един от тях не е актуален“, пише в доклада. Един от тях е именно природен парк „Рилски манастир“.
Създаване на природен парк „Рилски манастир“
Създаването и обявяването на природен парк „Рилски манастир“ става през юни 2000 година. Целта е да се запази и поддържа биологичното разнообразие на екосистемите, както и обекти от неживата природа със световно значение за науката и културата. Дотогава тази територия е била в границите на Национален парк „Рила“. Природният парк обхваща горното течение на река Рилска и цялата река Илийна, с обща площ 25 253, 2 ха, намиращи се изцяло в землището на Община Рила и е един от най-големите природни паркове в България.
На територията на природния парк се намира резерватът „Риломанастирска гора“ с площ от 3665 ха.
На територията на природния парк „Рилски манастир“ се намират и 28 езера. Най-високо разположено е първото от Дяволските езера (2445м), а най-ниско разположено е Сухото езеро (1892м). Тук е и най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров – Смрадливото, с площ 212 дка и дълбочина 24м. Езерата дават началото на много рекички и долове, които формират оттока на главната река в парка – р. Рилска. Територията на природния парк е една от най-богатите на водни ресурси части на България.
Установени са 1400 вида висши растения, сред които интересни са божествена иглика (Primula deorum), трансилванска камбана (Campanula transsilvanica) и сив див тютюн (Nicotianatabacum); 164 вида мъхове; 203 вида лечебни растения.
В подстъпите на парка се намира гр. Рила. В сърцето на парка се намира най-значимият паметник на българската култура и духовност – Рилският манастир. Той е основан през X век от отшелника св. Йоан от с. Скрино, наречен по-късно Рилски. През 1983г. Рилският манастир е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура.
В близост до манастира се намират два метоха – „Орлица“ и „Пчелино“. Метох „Орлица“ е разположен на 3км от гр. Рила, покрай асфалтовия път за Рилския манастир. Това е един от най-старите метоси на Рилския манастир. В двора на църквата му се намира една от най-старите лози в България, засадена през 20-те години на XIXв. Метох „Пчелино“ е стопанският чифлик на Рилския манастир, където се е извършвала стопанска и горска дейност.
На североизток от манастира, високо в планината се намират още два архитектурно-исторически ансамбъла: постницата „Свети Иван Рилски“, където се е намирал първоначалният гроб на светеца, а вторият е постницата „Св. Евангелист Лука“. Тук се намира първото училище за светско образование, основано през 1843г от Неофит Рилски.
Be the first to leave a review.
