Чудеса и вяра: Сандански манастир „Св. Св. безсребреници Козма и Дамян“
-
- януари 20, 2025
На два километра от центъра на град Сандански в местността „Смилово” е разположено манастирчето „Св. Св. Козма и Дамян” . Според стара легенда на това място Светите братя са помагали на болни хора с чудотворната си сила, без да взимат отплата и затова ги нарекли „Безсребърници”..
Сандански е райско кътче, в което очите и дъхът се наслаждават на чиста природа и лековити вода и въздух. От земите бликат термални извори с различна температура (42-81°С), ниска минерализация и богат химически състав, а съчетанието им с мекия средиземноморски климат, средногодишна температура от 14°С и многото слънчеви дни дават богати възможност за отдих, СПА релакс и лечение на множество заболявания.
Неслучайно се носи славата на Сандански като най-добрата естествена лечебница на дихателни болести в Европа. Местните легенди разказват, че двамата свети братя Козма и Дамян живеели известно време и лекували хората на място, известно днес като манастир „Св.Св.Козма и Дамян“.
За ранната история на обителта се знае съвсем малко, а възникването ѝ се определя далеч назад във времето. Според данни от проведено в миналото бегло археологическо проучване, на това място е имало манастир още през епохата на ранното християнство (IV-VI в.). И днес около църквата все още се личат очертанията на стари зидове, срещат се и архитектурни късноантични детайли – бази от колони, каменни блокове и др. Тук са намирани и глинени тръби, които вероятно са захранвали с вода монашеското учреждение. За това че манастирът е съществувал и през средновековието свидетелства една приписка от XV в., открита в старопечатна книга, съхраняваща се днес в Белградската библиотека. В написаната на старобългарски език бележка е отбелязано: „Мощите на Светите Врачове Козма и Дамян, които са из близко село край град Мелник, се намират във Венеция“.
Този исторически извор дава потвърждение, както за значимостта на святото място, така и за голямата вероятност именно манастирът „Св. Св. Козма и Дамян“ – Св. Врачове (от славянската дума врач – лекар) да е дал името на селището – Свети Врач, възникнало върху руините на раннохристиянски град (Партикополис) и останало с това име чак до 1949 г., когато е преименувано на днешното – Сандански. Според местната легенда тук са живели двамата братя Козма и никакви пари, дарове или каквато и да е отплата за извършваните от тях благодеяния. Не случайно Бог е дарил Сандански с над 80 лековити минерални извори, които превръщат града в място за почивка и лечение.
Съществуването на манастира е прекъснато през османското робство, когато бива разрушен и напълно разорен. Няма сведения по кое точно време е станало това, но народното предание свързва разсипването му с факта, че наблизо се е намирал чифликът на турчина Исмаил ага, който не могъл да търпи това „гяурско“ средище и заповядал да бъде съборено.
Около споменатия чифлик е възникнало малкото селце Смилево, сляло се по-късно със Свети Врач. От него е останало наименованието на местността „Смилово“. Макар манастирът да е бил сринат из основи, местното население не забравило святото място и продължило дълги години след това да го почита. Така и до днес, всяка година на Светли четвъртък (седмицата след Великден) се организира събор, посещаван от много хора.
Възстановяването на сегашния манастир е започнато през 1928 г., когато върху основите на разрушеният манастирски храм е построена нова църква. В това богоугодно дело участвали християни и граждани от Свети Врач, под прякото давление на архиерейския наместник Теофан Христов Кацаров, родом от с. Стояково, Гевгелийско.
Църковната постройка, изградена от каменна зидария с хоросан, е покрита през 1950 г. През следващите години манастирът е допълнително облагородяван и обогатяван. През 1998 г. с дарения на почетния гражданин на гр. Сандански Никола Дамянов е издигната оградата около обителта, прокаран е и път до нея. Впоследствие са изградени и манастирските порти, а параклисите „Св. Димитър“ и „Св. Петка“ са възстановени. Понастоящем манастирът „Св. Св. Козма и Дамян“ е действащ, но без монаси.
Санданският манастир е известен още и със своето аязмото – „Мирото“, вградено днес в параклиса „Св. Петка“. Целебната му вода е излекувала много болни миряни, помага особено на бездетни майки, дошли тук с вяра в Бога.
Водата там е толкова целебна, че местните са нарекли извора Мирото – като онази благоуханна и целебна течност, която често се появява необяснимо по лика на най-чудотворните икони. Миряни споделят, че водата помага безотказно при офталмологични проблеми. Имало свидетелства, че маха перде, регулира дьоптри и какво ли не. Санданчани разказват още, че изворът лекувал мигрена, стрес, както и давал благословия за разрешаване на житейски проблеми. Дори удължавал живота. Хора на по 80-90 години ката сутрин идват да пият и да си налеят от целебната течност в бутилки от минерална вода. Възрастните хора споделят, че именно на това неземно находище дължат дълголетието си.
Местонахождение: Тази свята обител е разположена в Югоизточна България, като от град Сандански я делят само два километра в северна посока, считано от централната зона на котловинния град. Манастирът се намира в живописна местност, която е съчетание от богатата растителност, естествените поляни и ливади покрай десния бряг на река Санданска Бистрица. За съжаление, в манастира не се предлага настаняване за посетителите, но вярващите са винаги добре дошли.
България изобилства от уникални, излъчващи едновременно спокойствие и сила свети места. Някои от тях са световноизвестни, други – познати само на шепа хора. За християните, те се свързани предимно с манастири, храмове и параклиси. И без значение дали си на величествения Рилски манастир или в малка селска църква, те връхлита неописуемо чувство на духовност и магия, до по-силна връзка с Бог.
Be the first to leave a review.
