Из историята на изчезнали български села и потопената църква „Св. Иван Рилски“
-
- декември 24, 2024
Из историята на изчезнали български села и потопената църква „Св. Иван Рилски“
Историята на изчезналите села за които, ще ви разкажем днес е малко по-различна от обичайната. История за изселването на хора от три села, не заради война, не заради демографска криза…
Името на едно от селата, което пази историята и до днес е Запалня, в близост до град Николаево. През 1965 година мястото вече било потопено поради изграждането на язовир – язовира Жребчево.
Днес, над повърхността на язовира, може да се види църквата „Св. Иван Рилски”, позната още като „Потопената църква”. На дъното на язовира са останали изоставените къщи, селската кръчма и нежните розови градини, които някога са били гордост на селото.
„Потопената църква Св. Иван Рилски”
Църквата „Свети Иван Рилски“, кръстена на българския Светец Иван Рилски, е построена през 1895 г. от местните жители, в тогавашното село Запалня. Построена е на най-високия хълм в селото от местните жители, като всеки е помагал с каквото може за построяването й. Някои са дарили земите си, други са помагали със самото построяване, а трети дарили икони и потърсили свещеник.
През 1959 г. започнало построяването на язовир Жребчево, той е един от най-големите язовири в България, разположен на 25 000 декара, по поречието на река Тунджа. Решено било да потопят 3 села – Долни Паничарево, Жребчево и Запалня, където се намирала и църквата, за да има вода за плодородните ниви в околността.
Въпреки молбите и протестите на местните трите села биват потопени, а жителите изселени в близките населени места. Разрешават им да разрушат къщите и да пренесат тухлите в съседните села, където се преместват да живеят.
Никой обаче не посмял да разруши църквата.
Успели да вземат иконите, част от олтара й е пренесен в Копринка и Гурково, а камбаната й е пренесена в Твърдица с обещанието, че когато почине жител на потопеното село, камбаната ще бие, за да извести за смъртта му. Това е традиция, която се спазва и до ден днешен.
Днес, Руините на църквата стоят гордо над водата, за да напомнят за изселените села, за изгубените надежди и мечти. Само блеещите стада овце и лекият порив на вятъра смущават покоя на това прекрасно място.
Повече от половин век самотната църква бива потапяна почти наполовина всяка пролет от прииждащите води и може да видите малките вълнички, които се плискат в стените й. На брега има поставено специално място, където може да запалите свещичка. В края на лятото църквата е изцяло над водата и може да се разходите до нея, да влезете и да почувствате духа на едно изселено и потопено село. Може да си представите как тук са се правили венчавки и кръщенета.
В близост до църквата има и изоставено гробище.
Тук може да видите една интересна паметна плоча в близост до селското гробище, но не за един човек, а за цяло село. Надписът върху нея гласи: „Село Запалня, заселено 15-и век, изселено 1962 г.“
Be the first to leave a review.
