Разследване на Топ Преса! Защо неолибералната политика и неолибералните общества са вредни за света?!
-
- декември 23, 2024
Трудно е да се сетим за друга утопия, която да е реализирана в пълния си блясък като неолиберализма – идеологията, която е в дъното на всичките ни проблеми
Когато Маргарет Тачър представя вълна от неолиберални “реформи”, които ще трансформират британската държава за десетилетия напред, тя пословично заявява: “Икономиката е методът. Целта е да променим душата”. Докато мнозина са запознати с макроикономическите политики, въведени от последователни неолиберални правителства през годините – от орязване на публичните разходи до приватизация и независимост на централните банки – начинът, по който тези промени в управлението са повлияли на отношението ни към света, вероятно не е толкова очевиден.
Представете си, ако хората в Съветския съюз никога не бяха чували за комунизъм. Идеологията, която доминира нашия живот, за повечето от нас няма име. Споменете я в разговор и ще ви отговорят със свиване на рамене. Дори ако слушателите ви са чували термина преди, те ще имат затруднения да го дефинират. Неолиберализъм: знаете ли какво е?
Неговата анонимност е едновременно симптом и причина за мощта му. Той играе основна роля в забележително разнообразни кризи: финансовият крах през 2007-2008 г.; изнасянето в офшорки на богатството и властта, процес към който Панамските документи ни дават само бегъл поглед; бавният колапс на общественото здравеопазване и образование; увеличаващата се отново детска бедност; епидемията от самота; колапсът на екосистемите и възходът на Доналд Тръмп. Но ние отговаряме на тези кризи сякаш всяка от тях е изолиран случай. Изглежда не разбираме, че всички те са катализирани или изострени от една и съща последователна философия; философия, която има – или имаше – име. Каква по-голяма сила може да има от това да действаш без име?
Неолиберализмът е проникнал до такава степен в живота ни, че рядко го разпознаваме като идеология. Изглежда приемаме твърдението, че тази утопична, очакваща пришествие вяра описва някаква неутрална сила; някакъв вид биологически закон, като теорията на еволюцията на Дарвин. Но тази философия се поражда като съзнателен опит да се премоделира човешкия живот и да измести позицията на властта.
Неравенството е превърнато в добродетел.
Пазарът гарантира, че всеки получава това, което заслужава.
Неолиберализмът вижда конкуренцията като дефиниращата характеристика на човешките взаимоотношения. Той редефинира гражданите като консуматори, чийто демократичен избор се упражнява най-добре чрез купуване и продаване, процес, който възнаграждава качеството и наказва неефективността. Според него „пазарът“ предоставя ползи, които никога не биха били постигнати чрез планиране.
Опитите да се ограничи конкуренцията се разглеждат като заплаха за свободата. Данъците и регулациите трябва да бъдат минимизирани, обществените услуги трябва да бъдат приватизирани. Организирането на трудещите се и колективните трудови договори от страна на синдикатите се представят като изкривявания на пазара, които не позволяват създаването на естествена йерархия на победители и губещи. Неравенството се преоткрива като добродетелно: награда за полезността и генератор на богатство, което се просмуква надолу, така че да обогати всички. Усилията да се създаде по-изравнено общество са едновременно контрапродуктивни и подкопаващи морала. Пазарът гарантира, че всеки получава това, което заслужава.
Ние възприемаме и възпроизвеждаме неговите постулати. Богатите се убеждават, че са получили богатството си по заслуги, игнорирайки предимствата – като образование, наследство, класа – които може да са им помогнали да се сдобият с него. Бедните започват да обвиняват себе си за неуспехите си, макар и да не могат да направят много, за да променят собственото си положение.
Няма значение структурната безработица: ако нямате работа, то е защото не сте предприемчив. Нямат значение непосилните разходи за жилище: ако кредитната ви карта е на лимита си, вие сте безотговорен и несъобразителен. Няма значение, че децата ви вече нямат игрище в училището си: ако станат дебели, вината е ваша. В свят, управляван от конкуренцията, тези, които не могат да поддържат темпото биват дефинирани и сами дефинират себе си като губещи.
„Неолиберализмът извади на показ
най-лошото от нас.“ Пол Верхаге
Последиците включват, както документира Пол Верхаге в своята книга „А аз?“, епидемия от самонаранявания, хранителни разстройства, депресия, самота, страх от провал и социална фобия. Може би не е изненада, че Великобритания, в която неолибералната идеология се прилага много стриктно, е столицата на самотата в Европа. Там всички са неолиберали.
В политическо отношение наблюдаваме експанзивна външна политика, финансирана с новонапечатани пари; регулиране и управляване на икономиката с фиска (неокейнсианци) и/или с паричната политика (монетаристи); повсеместна „борба“ с монополите — изразена в пречки пред нови играчи на пазара и помощ за големите или стари играчи; социални функции на държавата.
Днес в Западните общества вече почти педтесетина процента средно 50% от БВП за годината се харчи от правителството. И то при положение, че дори левият икономически идеолог, лорд Кейнс, счита, че правителствени разходи от над 20–25% на сто от икономическия продукт са немислими и вредни. И още: в наши дни дълговете на Западните правителства и развитите икономики са средно около стотина процента от БВП, като има и рекордьори като Португалия и Италия (130%), Гърция (180%), Япония — 240%…
Неолиберализмът категорично е виновен и за кризата 2007–2009 г. След гърмежа на дотком балона от 2001 г. отговорът на председателя на ФЕД Алан Грийнспан е типично монетаристки, а самият Фридман е във възторг от мерките на централната банка. Федералният резерв в САЩ смъква основната лихва от 6,5% на 1% и залива финансовата система с кредит, като създава чудовищния имотен балон, предизвикал Голямата рецесия от 2007–2009 г.
Напомпване на новия балон се случва под аплаузите на Пол Кругман — друг виден иначе „критик“ на „неолиберализма“. Изобилният кредит и държавната политика на Конгреса — “за всекиго дом“, както и данъчни стимули за купуващите жилище, изкривяват каквито и да било останки от т.нар. пазар. Спасяването на големите финансови акули впоследствие с пари на данъкоплатците е тоталният антипод на концепцията „свободен пазар” и е еманацията на смесената икономика.
У нас в пряка зависимост от държавата са правоохраняване, правораздаване, отбрана, военно-промишлен комплекс, енергетика, образование, железопътен транспорт, пътна инфраструктура, фондова борса, историческо наследство, национални паркове, стотици държавни и общински фирми и земи, финансов чадър за банковата система с парите на данъкоплатците, тотална пристрастеност към европарите и едни 40% от БВП, харчени от правителството. Онова, което не е държавно управлявано, е отстъпено на близки „частни” играчи и е тотално зависимо от политически силните на деня. Със сигурност това е точно „неолиберализъм”, но не и „пазар”.
Неолиберализмът е най-коментираното понятие в икономическия и политическия дискурс на нашето време, но и най-мъгляво дефинираното. Това е строй, при който под дегизировката на „свободен пазар” се промъква смесената икономика, или сливането на бизнеса с държавата. Или икономически фашизъм. Тази дума се е превърнала в реторическо оръжие, но правилно определя властващата идеология на нашата ера – идеология, почитаща логиката на пазара и отричаща нещата, които ни правят човеци.
Be the first to leave a review.
