„Имало едно време“… Изчезналото село Чуката
-
- декември 18, 2024
Имало едно време…. Всяка приказка от детството ни започваше с тези три думи, но всеки от нас с трепет очакваше края, знаейки, че той ще бъде щастлив. За жалост, в историята, която предстои да прочетете, ще отекват единствено началните думи. В следващите редове ще прочетете за една изключително малка част от изчезналите български села и махали, в които навремето е кипял живот, а днес тишината удобно се е настанила.
Отправяме се към живописните Западни Родопи, където някога е било село Чуката, по-късно изменено на махала.
Махала „Чуката“ се намира в най-крайните северозападни части на рид Манастирище в Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. Намира се на около 1100 м. надморска височина.
За махалата не се знае почти нищо, с изключение на спорадични податки в официалните документи. През 1900 г. в махалата има 18 къщи, в които живеят 93 човека. В рамките на десетилетие близо 70 % от населението се изселва. В средата на миналия век жителите отново нарастват до над 60 жители, но след 90-те години махалата е напълно обезлюдена. През 2012 г. махалата е напълно закрита.
До днес няма обяснение защо всички негови жители решават да напуснат домовете си и да оставят цялата си покъщнина. Това е и причината около мястото непрекъснато да витаят различни легенди и предания.
Според регистъра на населението от 1936 г., фамилите, населяващи махалата са: Чукови, Карабелеви (Идризови), Ахмедови (Куцеви) – дошли тук от Джурково, Апталови – изселени в Долни Воден, Саидови (Ангелови), Шабанови (Соколови), Хасанови, Адемови.
Махалата вероятно носи своето име заради отвесите, които я обграждат и скалистия профил на мястото, на което е разположена. От тук има прекрасна гледка към Станчов камък, билата над селата Дряново и Джурково.
До махала чуката може да се стигне само пеш по стръмна пътека от махала Адемовска над Лъки или по билна пътека и горски път от село Лъкавица, преминаващи в подножието на връх „Ушите“. За съжаление, районът няма никаква туристическа маркировка и указателни табели, така че, не се препоръчват преходи сами. Ако сте твърдо решени и авантюристично настроени обаче, с множество упътвания на овчари може и да успеете да достигнете до обгърнатата в мистерия махала.
До момента има около 200 изчезнали села и още толкова махали, и за жалост статистиките показват, че това число ще се увеличава. Това, което ние може да направим, е да си припомняме техните истории, защото неотдавна, само преди 30-40 години, в някои от тях се е развивал бурен живот.
Или ако някога ни се прииска да се откъснем от света, то те биха били идеалните дестинации, защото тишината, спокойствието и полъхът на отминалото време са приласкаващи и несравними.
Be the first to leave a review.
