115 години от рождението на великия Никола Вапцаров
-
- декември 7, 2024
На 7 декември 1909 г. в град Банско, Османска империя, е роден Никола Вапцаров, поетът, който е със своя народ и в живота, и в смъртта.
Родина
Над тебе Пирин
издига гранити,
обвити във сиви мъгли.
Орли над бедни села
размахват крила
и хала в полята пищи.
А бяха години,
когато невинно
люляха ме празни мечти.
Животът бе ведър
и лесен,
животът бе щедър
и песен бе ти.
Но ето –
преминах
през дим,
през масло
и машини,
преминах през
гнет и тегло –
вред, където се борят
за хлеб.
И нещо се счупи
във мене.
Простенах от болка,
но бях без изход.
Погледнах надире
и плюх озлобено
и в теб,
и в самия живот.
Сега си ми близка,
по-близка от майка дори,
но днеска ме плиска
ненужно пролятата кръв,
насън ме души
площадния кървав двубой
на твои герои,
платени със чужди пари…
Тежи ми, Родино,
кошмарно жестоко тежи
димящата кръв
и аз ще те питам –
всичко това
за теб ли бе нужно,
кажи?
Вред мрак.
И в мрака – тегло и робия.
Глад.
Остана стотици години назад.
А нейде живота пулсира,
израства
завод
след завод,
бръмчат пропелери…
А моят народ
работи,
умира,
както в дълбоката
бронзова ера.
Аз пак те обичам,
Родино на Гоце и Даме,
защото израснах,
защото закрепнах във Теб.
И нося в сърцето си младо
тревожното знаме
и вечния устрем
на всички без покрив и хлеб.
Никола Вапцаров е роден и расте в средата на бански родолюбци. Баща му Йонко Вапцаров участва в българското националноосвободително движение в Македония и активно работи за българщината. Майка му Елена Везюва, със съдействието на американската мисионерка мис Стоун, завършва Американския колеж в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка. Фамилията на семейството произлиза от прякора на човека, от когото Йонко купува къща с вапцарница (бояджийница, в която се боядисват платове и аби). Така Йонко променя фамилията си на Вапцаров.
© Wikimedia Commons
© Wikimedia Commons
Като юноша Никола попада под силното влияние на руснака д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като белогвардейски емигрант, оказал се (според по-късни улики) болшевишки агент на НКВД. След провала на Септемврийското въстание през 1923 г. той бяга обратно в СССР. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата вяра се изтъква във всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 г.
Същевременно къщата им в Банско е посещавана от царски особи като Фердинанд, Вилхелм II, Борис III, както и интелектуалци като поетите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др. Самите Вапцарови през 20-те и 30-те години на миналия век има достъп в двореца, запазени са групови снимки на юношата с цар Борис ІІІ.
Никола учи в гимназията в Разлог (1924 – 1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926 – 1932), носещо днес неговото име.
Той е на учебна практика първоначално на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на училището е произведен в звание “Офицерски кандидат” и получава диплом за машинен техник.
След дипломирането си постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново – като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър.
Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда момче, Йонко, което заболява и умира на 8 месеца. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време не успява да си намери работа, но Бойка започва да работи като чиновничка в една банка. В периода 1936 – 1938 Вапцаров работи за кратко като техник във фабриката на братя Бугарчеви, а след това като огняр в Български държавни железници и в Софийски общински екарисаж.
© Wikimedia Commons
През септември 1940 г. Вапцаров напуска екарисажа. Започва работа в една изпитателна станция, но след около месец напуска и остава безработен.
Вапцаров, който е с леви убеждения в началото на Втората световна война се занимава с просъветска дейност.
През ноември 1940 по време на Соболевата акция, той заминава за Банско, където става организатор на събирането на подписи в подкрепа на съюзен договор със СССР. На 12 декември в дома на Вапцарови в град Банско е направен обиск и поетът е арестуван, след като у него са намерени компрометиращи материали.
През втората половина на декември той е освободен под гаранция до разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на месец юни 1941 г. Вапцаров е арестуван отново и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско управление във връзка с образуваното там наказателно дело по участието му в Соболевата акция. Оттам той е интерниран за три месеца в Годеч до произнасянето на съда.
При организирания процес по реда на Закона за защита на държавата (ЗЗД) го намират за невинен и той е оправдан.
Междувременно СССР е нападнат през юни от Германия и след завръщането му в София (септември 1941 г.) Вапцаров търси контакти за участие в съпротивата. Така се свързва с Цвятко Радойнов, който е влязъл нелегално в страната, начело на група съветски диверсанти през лятото на 1941 г. Радойнов става ръководител на „минноподривната комисия“ към ЦК на БРП, чиято задача е да организира извършването на саботажна дейност срещу държавните институции в България и немските войски, разположени в Царството. В резултат Никола Вапцаров е назначен за касиер на „минноподривната комисия“.
За дейността си безработният Вапцаров получава средства, с които издържа семейството си, тъй като подривната организация е финансирана от СССР.
В края на 1941 г. Бойка отново забременява, но в началото следващата година ражда преждевременно и детенцето живее само половин ден.
През март 1942 г. след продължителни агентурни действия са извършени масови арести на комунистически активисти. Около 60 човека стават подсъдими по делото, станало известно като процес срещу ЦК на БРП.
Повдигнати са им обвинения по реда на ЗЗД – за сътрудничество и помагателство на терористична група финансирана от чужда държава във време на война и за организиране на дейност целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. В дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други уличаващи го в конспиративна дейност доказателства. В затвора Вапцаров е подложен на тежки физически мъчения и признава за нелегалната си дейност.
На 6 юли 1942 г. започва процесът.
Протокол на открито заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията, които е дал при разследването.
Докато текат разпитите, той написва едното от двете си предсмъртни стихотворения:
Прощално
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
На 23 юли е осъден на смърт заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов. Молба на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но е отклонена. Още същата вечер 32-годишният поет е разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София. В последните часове на живота си, когато е знаел, че му остават няколко часа живот, той написва на стената на килията си своето последно стихотворение:
Борбата е безмилостно жестока…
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14 ч. – 23.07.1942 г.
Вапцаров и Македонския въпрос
И в годините на обучението си във Варна, и след това, Никола Вапцаров проявява българското си национално съзнание, но и горещ романтичен патриотизъм. Впоследствие, като прокомунистически ориентиран младеж, той е повлиян силно от тезата на Коминтерна по Македонския въпрос от 1934 г. за създаване на отделна народност на базата на македонската етнографска група от българския народ. Става член на т. нар. Македонски литературен кръжок, инициативата за чието създаване е на Централния комитет на Работническия младежки съюз (РМС).
В доклада му: „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея...“, прочетен пред сбирка на Кръжока през октомври 1938 г., се анализират задачите на „пишущите македонци“ за утвърждаване на „македонската кауза“. Вапцаров констатира, че съществуват благоприятни условия за „вербуване и насаждане“ на „македонско съзнание“, защото в „Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват“. Последните изречения в доклада са: „Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза…“
Вапцаров пише само на книжовен български език
Но Вапцаров пише само на книжовен български език, като не достига до опити за кодификация на отделен македонски език.
Когато по-късно осъзнава, че е станал проводник на политика, която има отрицателни последици, Вапцаров постепенно се завръща към българските си корени. През септември 1940 г. той в унисон с другите български писатели и поети възторжено посреща вестта за връщането на Южна Добруджа към България. През април 1941 г. по-голямата част от Македония е присъединена към Царство България и в еуфорията, обхванала цялата страна, Македонският литературен кръжок се саморазпуска. В броя си от 20 април 1941 г. седмичникът „Литературен критик“, чийто уредник е Вапцаров, приветства разгрома на Югославия от германските войски и честити обединението на целия български народ.
Вапцаров редактира в. „Литературен критик“ (1941). Публикува във вестниците „Кормило“ (1936), „Нова камбана“ (1937), „Светлоструй“ (1939), „София“ (1941), сп. „Занаятчийска беседа“ (1937 – 41) и др. През 1937 г. печели конкурс на сп. „Летец“ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си „Романтика“. Вапцаров издава само една стихосбирка – „Моторни песни“ (1940) – под името Никола Йонков. Пише също пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от материалите са публикувани в периодичния печат, но най-много е издаван след смъртта си.
Днес името на поета носят организации, училища, читалища и много други, сред които булевард „Никола Й. Вапцаров“ в София.
Родният му дом в Банско функционира като музей от 1952 г. Музеят има три функционални части – видеозала в две помещения, където е изложено родословното му дърво, автентична етнографска експозиция за целия му живот от раждането до смъртта и отделна видеозала – поезията на Вапцаров. Тук са изложени и копия от негови ръкописи, първите публикации на неговите стихове, събрани по-късно в отделна стихосбирка. Във витрина се пазят костюмът, ризата и часовникът, носени от поета преди разстрела. Във фонда на музея има около 3000 експоната.
Be the first to leave a review.
