Невероятната история на едно село което никога не е сменяло името си- село Годешево
-
- декември 6, 2024
Вековно дърво, традиции и обичаи са само малка част от поводите за гордост на селото.
Село Годешево е прекрасно селце, сгушено в най-югозападните части на легендарните Родопи. То се намира в китна седловина с обилна зеленина. Името на селото, откакто се помни, е Годешево. По предания на стари хора съществуват няколко легенди за възникване на селото и произхода на неговото наименование. Наименование според данни за което, никога не е било сменяно.
Едната легенда разказва, че за първи път в с. Годешево се заселват т. нар. юруци, които дошли с големи стада овце и понеже им харесало мястото, тъй като имало всичко необходимо за живота на човека, се заселили тук за постоянно. Наличието на много водоизточници, място за паша на овцете и топлия южен климат ги накарали да построят хубави къщи и да поведат заседнал начин на живот.
Наред с животновъдството, те започнали да отглеждат различни земеделски култури. Именно и от това произлиза името на селото – тъй като е имало всичко необходимо за живота на човека и всичко им било погодено – според преданието – хората се погаждали, а в земята, каквото се посее все се „погажда” (прихваща). От тук погодено, годено – Годешево.
Друго предание говори, че в село Годешево се заселват славяни от Русия, а в село Туховище – прабългари, които доста време враждували помежду си. Заселените прабългари в с. Туховище били много горделиви и се държали високомерно и надменно спрямо славяните в с. Годешево. Докато славяните, верни на своите нрави и обичаи, били много благородни и са искали да се погаждат със своите съседи и да живеят в мир с тях. Поради това, че хората от Годешево много се погаждали помежду си и искали да се погаждат и със своите съседи, нарекли селото си Годешево (погаждане – годене – Годешево).
Известно основание на достоверност на това твърдение ни дава разкритият раннобългарски некропол в с. Туховище, където е видно, че разкритите гробове датират от ІХ в. и, според археолозите и историците през този век, тук се разселват принудително разбунтувалите се боляри срещу налагането на християнството и покръстването на населението от княз Борис.
Но от друга страна, многобройни керамични останки и находки на монети и други предмети от по-ранни епохи показват, че преди разселването на славяните и българите, тук е имало живот. Затова най-вероятно е селото да има тракийски произход.
Друга легенда за наименованието на селото твърди, че по време на големите празненства в чест на бог Дионис (тук е било много развито лозарството и винарството) в селото се извършвали много годежи, сватбени обреди и ритуали. И от тук и името му – годеж – Годешево. Именно тук, в землището на Годешево река Места прави завой и влиза в територията на Гърция.
Радост за Годешево и годешевци е намиращият се в местността „Чучур” (в самото село), огромен чинар (Явор), който е на около 400 години. Висок е 25 метра, а обиколката на дънера е 4.90 метра. Обявен е за природна забележителност и се намира под закрилата на закона за опазване на природната среда. Около самия дънер е разположена живописна чешма.
През 2022г. на излъчена онлайн церемония по обявяване на резултатите и победителите в конкурса „Дърво с корен 2021“ в категория „Вековните дървета говорят“ победител става именно огромният чинар на 400 години , наречен „Чинарът на Чучур“.
Огромното дърво на територията на селото не е единственото с което могат да се похвалят жителите на селото. Не по-малка гордост за хората там е джамията. Всичко започва през 1966 година, когато е построено минарето на джамията, но във времето през социализма-1985 година целият молитвен дом е съборен. През 2000 година джамията е построена и обновена на ново. Средствата за което са дарени от селяните и благотворителността на отделни личности.
За кметството на Годешево пък няма точна информация от кога съществува, но по данни от по-възрастните хора, то е съществувало и преди 1944 година като административен орган. Били са назначавани в селото пълномощници (кметове) предимно от село Сатовча, а след 1970 година и местни.
Към читалището на селото има прекрасен ансамбъл, който редовно изнася музикални програми на празниците, провеждани в село Годешево.
Друга дългогодишна гордост за селото е: Основно училище „Братя Миладинови“, основано през далечната 1926 година. Като там, още през учебната 1926/1927 година в училището са се обучавали 53 ученици.
Фактите и поводите за гордост за китното селце обаче не спират до тук.
През 2005 година самодейците участват в множество записи за различни радиа в Югозападна България. Самодейният ансамбъл има ежегодни участия и в Събора провеждан на Предела, където почти всяка година печелят редица награди: грамоти, златни и сребърни медали.
През 2009 г. наред с останалите сатовчански села – Вълкосел, Слащен и Туховища, в Годешево също се внедрява традиция на отбелязване на общоселски празник – „Предой“. В Годешево се отбелязва в последната събота от месец юни. За празника в селото се стичат гости от близо и далеч, а по традиция на масата се слага агнешко а вратите са отворени през целия ден, за да може стопаните да посрещат гости от близо и далеч. Сами по себе си, празника „Предой“ не е религиозен. Той е свързан основно с отбиването на агнетата сокалчета от майка им, за извърши предоят на овцете, от където идва и самото име- „Предой“ .
В коритото на реката пък се открива минерален извор, през лятото на 2007 година. Което е и предпоставка за развиване на туризма в селото. В южния край на селото има и микроязовир с вместимост около 350 м3, зарибен е и има условия за риболов.
Be the first to leave a review.
