Смъртност и здравни тенденции в България

През 2023 година коронавирусът вече е на девето място сред причините за смърт, като представлява 1.0% от всички случаи. Това е установено в Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите за изминалата година, който бе одобрен от Министерския съвет.

Докладът показва, че през 2023 г. се наблюдава малко увеличение на раждаемостта, като броят на новородените деца достига 57 478, което е с 1% (561) повече в сравнение с предходната година. Коефициентът на раждаемост също е нараснал до 8.9 на 1 000 души, което надвишава средното ниво за ЕС от 8.2 на 1 000 души. Средната продължителност на живота в България започва да се увеличава и вече достига 73.5 години, но все още остава значително по-ниска от средната за Европейския съюз (81.5 години).

Въпреки наблюдаваното намаление на коефициента на смъртност през 2023 г. (15.7 на 1 000 души в сравнение с 18.4 на 1 000 през 2022 г.), България все още има най-високата смъртност в Европейския съюз. Причината за намаляването на смъртността се свързва с намаляването на ефектите от COVID-19. Детската смъртност остава на почти същото ниво като през 2022 г. (4.9 на 1 000 живородени), но продължава да бъде по-висока от средната стойност за ЕС, която е 3.2 на 1 000 деца. Расте тенденцията за намаляване на детската и майчината смъртност.

Що се отнася до заболеваемостта, през 2023 г. тя остава на сравнително стабилни нива в сравнение с предходните години, като най-често диагностицираните злокачествени новообразувания са рак на млечната жлеза при жените, рак на мъжките полови органи и рак на храносмилателните органи. През последните години има и забележително намаление на заболеваемостта от туберкулоза, като през 2023 г. този показател е 13.5 на 100 000 души, в сравнение с 39.1 на 100 000 през 2006 г.

Основните причини за хоспитализация през 2023 г. са болести на сърдечно-съдовата система (10.0%), заболявания на храносмилателната система (7.7%) и травми, отравяния и последствия от външни причини (6.8%), които обединяват около 57.9% от всички хоспитализации.

Докладът също така анализира усилията за защита на общественото здраве, като изпълнението на имунизационния календар, мерките за здравен контрол и различни програми в тази област. Рисковите фактори, свързани със здравословния начин на живот, като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и липса на физическа активност, остават основни фактори за високата заболеваемост и смъртност от хронични незаразни болести.

Въпреки положителните резултати и усилията за подобряване на общественото здраве, общото състояние на здравето на българските граждани все още не достига нивата, наблюдавани в други европейски държави. Хроничните незаразни заболявания остават основен проблем, който води до висока смъртност и намалена работоспособност./Zdrave.to