Второто правителство на Андрей Луканов подава оставка на 29 ноември 1990 г.

На 29 ноември 1990 г. Андрей Луканов подава оставка като министър-председател във второто правителство на България след промените от 10 ноември 1989 г. Причина за това е общата икономическа криза предизвикана от Мораториума върху плащанията по външния дълг (невъзможност за търговски отношения със западните държави и отказани банкови разплащания), както и обявената на 26 ноември 1990 г. обща политическа стачка на КТ „Подкрепа“. На 30 ноември, ден след като Андрей Луканов депозира оставката си, Великото Народно събрание я гласува, което дава начало на преговорите за съставяне на ново правителство. Новият кабинет начело с Димитър Попов полага клетва на 20 декември 1990 г.

За събитията около оставката на Андрей Луканов и националната стачка на КТ „Подкрепа“, в която участие взимат и служители  от националните средства за масова информация, четем в бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА:

София, 26 ноември 1990 г. /БТА/ Журналисти, работници и служители от Българската телеграфна агенция настояват за незабавна оставка на правителството на Андрей Луканов. В декларация, подписана от повече от 260 души, се подчертава, че това правителство е виновно за унизителната безизходица, в която бе захвърлено обществото, за пропиляното време и за измамените надежди на българите. То се опита да сложи намордник на средствата за осведомяване и да попречи на обективното информиране. То продължава да държи в парализа и Националната осведомителна агенция, като пренебрегва вече десет месеца настояването на колектива да бъде назначено титулярно ръководство. Подписалите декларацията заявяват, че няма да се подчинят на натиска на правителството, и подкрепят стачката срещу него, осигурявайки на обществото максимално бърза, точна и обективна информация. Подписката в БТА продължава.

***

Обръщение към всички синдикални членове и граждани

София, 26 ноември 1990 г. /БТА/ Изпълнителният комитет на Конфедерацията на независимите синдикати в България оценява събитията през последните дни като начало на спонтанна революция. Времето днес е историческо в буквалния смисъл на думата. Еднопартийното правителство на БСП не може да управлява, без да прибегне до насилие, за да потуши масовите прояви на недоволство и несъгласие. КНСБ не подкрепи призива за общонационална стачка, защото социално-икономическата цена на тази акция може да се окаже непосилна за съсипаното ни стопанство. Но събитията следват своя естествен ход и не могат да бъдат забранени, каквито и усилия да се полагат, за да им се попречи, включително и чрез опитите за информационни завеси.

Великото Народно събрание не съумя до този момент да докаже, че е способно на реални дела. И едва ли в този си състав може да надмогне своята политическа парализа.

Стачки, митинги, демонстрации, шествия, бдения и дори и опити за разцепване на държавата са достатъчно сериозна причина да се признае, че сегашната система се разпада неудържимо. Усилията за нейното съхраняване или ремонтиране са обречени. (…)

***

В подкрепа на КТ „Подкрепа“

София, 27 ноември 1990 г. /БТА/ Великото Народно събрание не оправда доверието и надеждите и единственият изход е в насрочването и провеждането на нови парламентарни избори не по-късно от 28.02.1991 година, заяви на днешния многохиляден митинг на площад „Св. Александър Невски“ представител на градския координационен съвет на СДС в столицата. Да подкрепят общата стачка, обявена от КТ „Подкрепа“, и да поискат оставката на премиера Андрей Луканов тук се бяха събрали привърженици и симпатизанти на СДС, участници в стачката. В обявеното решение на градската конференция на СДС бе изразена подкрепа на акцията на конфедерацията и бе отправен призив за масово участие в нея. Отправени бяха и апели до председателя на републиката да не допусне гражданска мобилизация, както и до главния прокурор – да предяви обвинение към министър-председателя за намеса в работата на средствата за масова информация. Ораторите поставиха акцент върху необходимостта от нови парламентарни избори и от Велико Народно събрание, което да отговаря на „реалното съотношение на политическите сили в момента“. Като обвини правителството на Луканов за „парламентарната парализа“, депутатът от СДС Георги Марков заяви, че смяната на системата може да се осъществи единствено от парламент с мнозинство на СДС. От името на Българската социалдемократическа партия Ангел Ахрянов изрази категорична подкрепа на исканията на стачкуващите в страната трудещи се и подчерта, че тяхната акция трябва да премине мирно и спокойно. Сините кметове призоваха Столичната община да не пречи на стачката на КТ „Подкрепа“, заяви от трибуната Йордан Тодоров – кмет на община „Средец“, а отец Христофор Събев апелира „да се залеят площадите и да се протестира срещу мръсната система“. Най-често издиганият лозунг от участниците в митинга бе „Всеки ден ще е така до оставката“.

***

На страната на истината

София, 28 ноември 1990 г. /БТА/ В декларация на секретариата на съюза на българските журналисти, получена в БТА, се казва: Министър-председателят направи опит за намеса в работата на националните средства за масова информация – радиото, телевизията и телеграфната агенция. Това е първият случай на ограничаване на свободата на словото и правото на достъп до информация през последната година. Той трябва да бъде и последен! Секретариатът на СБЖ решително осъжда подобен недемократичен натиск. В същото време секретариатът се обръща към работещите в националните информационни средства с призив в тези трудни за страната времена да поднасят пълна, правдива и обективна информация. Като синдикална организация СБЖ е и ще бъде винаги на страната на колегите, които се борят за свобода на словото. Правителствата идват и си отиват, нашият политически и обществен живот е труден, но журналистът трябва винаги да е на страната на истината.

***

За оставката на Андрей Луканов Иво Инджев, генерален директор на БТА (1990 – 1993), пише:

Що е блъф и има ли почва той в БТА?

София, 29 ноември 1990 г. /наблюдател на БТА Ив. Инджев/ Блъф, според „Дума“, е цитирането на неназовани източници от една агенция. И това го казва всекидневникът, който и тази седмица изопачи информация на БТА, вестникът, който смята за свое право да измисля списък с въображаемо правителство. Той не се впечатлява също от опитите на колеги от други информационни средства да изнасят цели страници кулоарни информации. Но когато БТА прибягна до световната практика и цитира свой неназован източник „Дума“ реагира веднага по познатия начин. Вестникът отново използва случая за зле прикрити опити за дискредитиране на президента. Президентът може сам да се защити, ако изобщо прецени да отговаря на такива евтини закачки. Но БТА е принудена да открехне вратата на кухнята за онези консуматори, които са учудени от отказа на националната агенция да бъде единствено трансмисия на постни декларации. Който не може да смели новата храна на информационната трапеза в демократизираща се България, нека пази диета по любимата му тоталитарна рецепта. Ние в БТА не сме такива мазохисти. Що се отнася до твърдението на „Дума“, а и до заблуждението на други хора, че БТА била „опровергала себе си“ по въпроса за оставката на Луканов, то уви, явно трябва да обясняваме очевидни неща. Защото цитираното от „Дума“ допълнение на БТА дава просто още една характеристика на нашия източник, определяйки го като депутат. Направихме го именно за учудените хора. Натъртената от нас фраза „Ясно е, че изказаното от него мнение с нищо не ангажира президента“, бе адресирано до онези, които не се сещат сами, че президентът може да бъде ангажиран само с официална декларация, направена от специално упълномощени лица (например Ивайло Трифонов или Валентин Стоянов). Очевидно авторката на дописката в „Дума“ не е от най-досетливите в това отношение. Затова пък е „открила“ близки до БТА среди, които са я излъгали, че източникът на разпространената от БТА информация за предстоящото подписване на политическо споразумение се бил обадил лично в БТА. Не зная какъв е достъпът на „Дума“ до телефонните разговори на БТА, но ако съответните информатори подвеждат съмишлениците си така ще излезе, че воплите за „син заговор“ в областта на информацията не са само плод на параноя. Впрочем дали цитираното от БТА мнение на осведомен източник за предстоящо сключване на политическо споразумение и оставка на Луканов е блъф – това ще стане ясно съвсем скоро.

***

На 29 ноември в 18:00 ч. е обявено, че Андрей Луканов подава оставка, а в 20:00 ч. той прави изявление пред камерите на Българската телевизия:

Луканов днес ще подаде оставка

София, 29 ноември 1990 г. /БТА/ Днес в 18 часа премиерът Андрей Луканов ще подаде оставка, каза пред репортер на БТА депутатът от СДС Александър Йорданов след продължилото около 3 часа заседание на политическия консултативен съвет при президента. Г-н Йорданов посочи, че разговорите са преминали в конструктивен дух, но не са били обсъждани имена в бъдещия кабинет. Но ще има ново правителство, допълни той, без да уточнява какво точно ще бъде. Говорителят на президента Валентин Стоянов съобщи, че политическите сили са постигнали общо съгласие за изхода от политическата криза, за което ще бъде подробно съобщено тази вечер. Лидерът на БСП Александър Лилов на въпроса постигнато ли е споразумение, каза само, че изявления ще има довечера. Една от точките на споразумението е засега да мълчим, допълни с усмивка лидерът на БЗНС Виктор Вълков. По-късно г-н Лилов също каза, че разговорите са били конструктивни. В срещата участваха президентът Желю Желев, вицепрезидентът Атанас Семерджиев, министър-председателят Андрей Луканов и лидерите на всички политически сили, представени в парламента.

***

Заявление на председателя на Министерския съвет на Република България

София, 29 ноември 1990 г. /БТА/ На 1 ноември т.г. в изказване пред парламента подчертах във връзка с обсъждането на представената от правителството програма за по-нататъшна демократизация на страната и ускоряване на стопанската реформа, че тази програма може да бъде осъществена само ако получи широка подкрепа от парламента и цялото общество. Изтъкнах, че от бързото и последователно прилагане на радикалните икономически мерки, предложени в програмата, зависят стабилизацията на икономиката и на вътрешния пазар, излизането на България от стопанската криза и възможността да й бъде оказана ефективна международна подкрепа. За съжаление правителството не получи очакваната подкрепа. Нещо повече, действията на някои парламентарни и обществени сили напоследък, в т.ч. на ръководствата на основните синдикални организации, създават обстановка, при която по-нататъшното изпълнение на програмата и на приетия от правителството график за първите сто дни на стопанската реформа е невъзможно. При това положение преценявам, че по нататъшното ми оставане на министър-председателския пост е безпредметно и в съответствие с направеното пред парламента изявление се оттеглям от този пост. Това решение вземам и като отчитам договореностите, постигнати на състоялата се днес при президента на републиката среща на политическия консултативен съвет. (…)

Българската общественост добре знае, че в периода след изборите, въпреки спечеленото от БСП мнозинство в парламента, съм отстоявал необходимостта да бъде формирано национално правителство, което единствено би могло да осигури достатъчна парламентарна и обществена подкрепа за дълбоките политически и икономически реформи, които трябва да извършим. Известно е и моето становище за ограничените възможности на едно еднопартийно правителство в условията на рязка обществено-политическа поляризация и нарастващо социално напрежение. (…)

С оттеглянето си от поста министър-председател бих искал да улесня осъществяването на тази договореност и да съдействам, доколкото мога, за успокояване на обществено-политическото напрежение и за създаването на благоприятни предпоставки за работата на новото правителство. (…)

Фатална грешка би било да спрем или дори да забавим стопанските реформи. Това неминуемо води към парализа на икономиката и към намаляване на шансовете за международна подкрепа, без която преходът към пазарна икономика е невъзможен. (…)

Постигнатата договореност на политическите сили осигурява условия за нормална правителствена промяна. Тази промяна е полезна и необходима за България.

***

София, 29 ноември 1990 г. /БТА/ Започнаха консултации на политическите сили в парламента. На тях ще бъде прието споразумение за формулата на бъдещото правителство. Според Димитър Луджев споразумението в основни линии е готово. По всяка вероятност бъдещият кабинет ще бъде програмен. Ние търсим формула, с която правителството да бъде относително освободено от пряка политическа ангажираност, да бъде подкрепено от парламента, да няма характер на някаква партийна комбинация, която е гибелна за страната. Още не сме обсъждали кабинета по състав и по функции. Трябва да се види как ще изглежда структурно отстрани, каза Димитър Луджев. Засега се оформят два варианта: за едно правителство, което ще бъде твърде ограничено и оттук – доста слабо по своя състав и възможности, силно подчинено на Великото Народно Събрание и на политическите сили. Другото виждане е кабинетът да бъде силен и сравнително хомогенен по състав.

Според Димитър Луджев съобщението, което ще бъде излъчено тази вечер в 20 часа за консултациите, ще успокои тази част от народа, която се вълнуваше толкова много. Той изрази надежда, че мнозинството от народа ще бъде доволен от постигнатото споразумение, защото то включва всички основни пунктове на „нашите политически спорове и разногласия“. С решаването на възела около правителството и около дейността на Народното събрание се дава възможност на профсъюзите да променят сегашните си позиции и да прекратят своите действия. В никакъв случай не мога да твърдя, че тази стачка свали правителството на Луканов. Тя има своето място, своето значение, подчерта Димитър Луджев, в общия процес на гражданско недоволство, но е само един от факторите, който доведе до очакваната промяна. В отговор на въпрос за бъдещето на Андрей Луканов, Димитър Луджев посочи, че никой не може да отрече, че става реч за една голяма политическа личност в момента в България. (…)

***

Оставката на правителството е приета

София, 30 ноември 1990 г. /БТА/ Великото Народно Събрание прие днес оставката на министър-председателя Андрей Луканов и на ръководеното от него правителство. Против гласуваха 43 депутати, а 16 се въздържаха при присъстващи 317 души. В  мотивите си за оттеглянето Андрей Луканов наблегна на два съществени момента. Бях заявил, каза той, че ако програмата, която внесох и графиците за стоте дни на реформата не получат широка подкрепа в този парламент и широка обществена поддръжка едва ли ще има смисъл да оставам на поста си. През последните седмици положих значителни усилия да спечеля в тази насока, но за съжаление не успях. Това не ми позволи да продължа с неотслабващи темпове, с пределна решителност реализацията на програмата. Луканов отново подчерта, че тази програма няма алтернатива и нейното забавяне или прекъсване ще постави България пред много по-големи трудности, отколкото тези, които преживяваме днес. Аз не бих могъл да нося отговорност за тези последици при липсата на необходимата подкрепа. В парламента, в обществото, от синдикатите, и от другите обществени сили, заяви премиерът. Като втора основна причина за оттеглянето и то при сегашната конюнктура беше вчерашното заседание на консултативния съвет, състоял се по инициатива на президента, изтъкна Луканов. Едва ли някой от вас може да се съмнява, че цел на всичките ми усилия през последните месеци беше да стигнем най-после до някаква форма на национално правителство. На правителство, което ще може да сплоти и обедини нашия народ в изключително трудния преход, който извършваме сега, към демокрация, към пазарна икономика. (…)

Андрей Луканов използва трибуната, за да се обърне към стотиците хиляди, които подкрепиха правителството. Изключително високо ценя тази подкрепа, заяви той – не като подкрепа на личностите, влизащи в правителството, а като подкрепа към демокрацията в страната, като ясно изразен глас в полза на парламентарната демокрация, на парламентарните методи за разрешаване на политическите въпроси и политическите кризи, когато те възникнат. (…)

Премиерът специално подчерта, че правителството не отстъпва пред натиска. То е смятало и смята за свое задължение да не направи това. Той увери парламента, че без вчерашната среща, без открилия се шанс за национално споразумение Андрей Луканов нямаше да се оттегли от поста си. Той благодари на всички за съвместната работа.

***

На Димитър Попов е възложено да състави новото правителство на България

София, 7 декември 1990 г. /кор. на БТА Г. Котаров и Н. Данаилов/ На 63-годишния юрист Димитър Попов е възложено да състави ново правителство на Република България. Кандидатурата му днес беше представена в парламента от президента на републиката Желю Желев. Обръщайки се към депутатите, той каза: „След продължителни консултации с политическите сили поотделно и заедно, в рамките на

политическия консултативен съвет се стигна до кандидатурата на Димитър Попов за председател на министерския съвет. Димитър Попов е юрист и е работил през целия си живот като такъв. От 1950 г. до 1971 г. е работил като юрисконсулт. От 1971 до 1990 г. е работил като съдия. От март 1990 г. е председател на Градския съд в София. Не е гледал нито едно политическо дело. По неговите уверения, специалист е в областта на наказателното и транспортното право. Автор е на много публикации, между които и книги. На нашата широка общественост той е известен от работата му като секретар на Централната избирателна комисия по времето на изборите за Велико Народно Събрание. Той отговаря на едно от основните изисквания в споразумението на политическите сили – министър-председателят да не принадлежи към никоя политическа партия. Аз предлагам на Великото Народно Събрание да възложи на г-н Димитър Попов в едноседмичен срок да състави правителствен кабинет и да го представи пред парламента за одобрение. (…) Съгласно споразумението правителството ще трябва да работи в най-тясна връзка с парламента както по отношение на законодателната дейност, така и за подготовката на общинските и парламентарните избори.

Събитията във времето ще се разположат приблизително в такава последователност: провеждане на общински избори до края на м. февруари 1991 г., парламентарни избори – най-късно края на м. май 1991 година. Разбира се, Великото Народно Събрание решава всичко това, без неговото гласуване никой не може да решава. Аз говоря за споразумението на политическите сили, това оповестявам. Великото Народно Събрание се саморазпуска до края на м. март 1991 г., като през това време се ангажира да приеме до 15 януари 1991 г. 8 абсолютно необходими закона – 5 закона, чрез които правителството да пусне в действие икономическата реформа: закона за земята, за приватизацията, за банковото дело и защитата на инвестициите, данъчната система и закон за социалната защита. И закона, въз основа на които ще се правят местните и парламентарните избори: закон за новото териториално устройство на страната, закон за местните избори и нов избирателен закон.

От 15 януари до края на март 1991 година би следвало да се приеме конституцията. По всеобщо убеждение това е напълно възможно. И веднага след приемането на конституция Великото Народно Събрание да обяви за своето саморазпускане и да насрочи новите парламентарни избори за обикновено народно събрание в края на месец май“. (…)

***

Избрано е ново правителство на България

София, 19 декември 1990 г. /БТА/ След продължителни консултации и сложни преговори, лесно обясними като се знае трудността на поставената ми задача, която приех със съзнание за отговорност, преговори, обясними със сложните отношения между политическите сили, представени в Народното събрание, аз съм в състояние да съобщя, че изпълних възложената ми задача, заяви Димитър Попов преди да прочете листата на правителството на Република България.

Новите имена в кабинета са три. Министърът на вътрешните работи Христо Данов – не членува в политически партии, по професия е юрист, един от изтъкнатите адвокати в България, известен със своята активна дейност в законодателните комисии, в министерството на правосъдието и в други ведомства и институти. Димитър Попов поясни, че на него му е била дадена възможност като председател на правителството да направи предложение за министър на вътрешните работи да бъде избрана безпартийна личност, взаимно приемлива и ползваща се с доверие на политическите сили. Според премиера Христо Данов има качества и достойнства, които отговарят на тези изисквания. Другата нова личност в кабинета е проф. Димитър Воденичаров, предложен за министър на околната среда. Той е биолог, живее и работи в Пловдив. По думите на Димитър Попов, човек със солидна научна дейност, авторитетен, уважаван и с висок престиж. Той също е безпартиен. Нова фигура в правителството е и проф. Георги Фотев – социолог в Софийския университет „св. Климент Охридски“, с активна и забележителна научна дейност, много публикации, висок личен авторитет. (…)

След това депутатите гласуваха тайно проекто-състава на новото правителство. В избора участваха 326 народни представители. Министър-председателят Димитър Попов бе избран с 259 гласа „за“ и 67 „против“. В новия кабинет бяха избрани всички министри, предложени от него.

***

Новият кабинет положи клетва

София, 20 декември 1990 г. /БТА/ В началото на днешното пленарно заседание на Великото Народно Събрание избраният преди часове нов правителствен кабинет положи предвидената по конституция клетва. Членовете на Министерския съвет се заклеха пред българския народ да му служат с всички помисли и дела, да спазват свято конституцията и закона, да съдействат за развитие на демокрацията, правата и свободите на гражданите, да отстояват целостта и независимостта на отечеството, добруването на народа. Подписани бяха клетвените листове.

На 7 юли 1992 г. по искане на Главния прокурор Иван Татарчев и с решение на Народното събрание е снет депутатският имунитет на Андрей Луканов, а два дни по-късно е арестуван и подведен под отговорност за отпускане на кредити и за безвъзмездна помощ за някои развиващи се страни и националноосвободителни движения. В края на годината е освободен от затвора.

На 20 март 1997 г. Европейският съд за правата на човека налага на България глоба от 40 000 френски франка за незаконния арест на Андрей Луканов извършен през 1992 г. Така България става първата източноевропейска държава, която е осъдена в Страсбург.

На 2 октомври 1996 г. Андрей Луканов е убит пред дома му в София от преоблечен като скитник мъж.

Денислав Чакъров

bta.bg