Драмската ракия кризата не я лови „Ако зажалиш някой ден за драмска ракия – дойди на гости с коня Шарколия”

Знаменитото стихотворение на Магда Петканова, увековечено и като песен, със сигурност изниква в съзнанието на всеки българин, решил да отиде до гръцкия град Драма. Е, днес няма нужда нито от Шарколия, нито от какъвто и да било кон. Драма е само на 50 км от границата с България и дотам може да се стигне много бързо с кола.

„Ципуро ли искате? Българи сте, нали?” Така обикновено отговаря всеки кръчмар в града, ако се заинтересувате дали има ракия. На гръцки тя се нарича ципуро.

„Имаме, разбира се. И трябва да знаете, че драмското ципуро е най-доброто в цяла Гърция”, продължава обикновено разговорът. Кръчмарите са доста изненадани, че българите в Драма искат ракия, а не узо. Почти никой от тях не знае за безсмъртната ни песен.

Ракията е от малкото неща, които не са засегнати от тежката икономическа криза, стоварила се с пълна сила върху многострадалната ни южна съседка.

Спиртоварната в Драма произвежда пет вида ракия. И частниците варят индустриални количества. Те имат право да правят това само в продължение на два месеца. Но продукцията им е достатъчна хем да продадат доста алкохол, хем да запазят и за себе си.

Частникът в Гърция може да вари ракия само от 31 октомври до 31 декември. Производството започва след края на гроздобера, обяснява на доста сносен български език Василис Каляс от драмското село Кали Вриси.

Освен със събраната от самия него реколта той може да направи ракия и с грозде на клиента, стига да е в достатъчни количества.

От 1 тон грозде излизат 135 литра, казва Василис. Ракията е двойно препечена. След първото варене в казана тя е 70 градуса. В такова състояние питието може да бъде използвано единствено за разтриване на тялото, което е любимият начин за лекуване на настинка сред старите хора.

След второто преваряване ципурото вече е нормално – до 40 градуса. На 31 декември винаги пристигат данъчните и запечатват казаните за ракия. Изключения се допускат, ако на производителя му е останало още грозде. Но той трябва да подаде специална молба и му се отпускат най-много още две седмици.

Разбира се, ракията далече не е единственото нещо, с което се асоциира Драма. Градът е изключително приятен за разглеждане. И изобщо не трябва да си мислите, че той е някаква глуха провинция.

Всеки българин в Гърция се впечатлява от факта, че дори в големите градове там високите строежи са рядкост за разлика от страната ни. Не е изключение и Драма, чието население е малко над 40 000 души.

Редом с новите сгради човек може да види и стари исторически постройки, които са добре запазени. Поне за съхраняването им не се жалят средства от общинския бюджет.

Трудно ще повярвате, че в една от най-красивите сгради в Драма са се помещавали тютюневите складове. Нищо чудно – тютюнът някога е бил сред главните поминъци на хората в района. Постройката е запазена в автентичния й вид и до днес.

Някогашните складове са до парка „Агия Варвара” („Света Варвара”) , който всеки, посетил града, несъмнено ще обяви за неговото бижу.

Паркът е построен върху естествени минерални извори и е любимото място за разходка и почивка на местните хора. Българинът със сигурност ще се чуди и мае, като види съвсем спокойно сред посетителите без никакъв страх да се разхождат огромни патици и представители на причудливата кръстоска между гъски и лебеди. Явно жителите на Драма не са гледали филма „Мисия Лондон” и съответно не са прихванали от определени нашенски индивиди страстта към безплатните пернати и крякащи деликатеси. Като че ли този почин не се подчинява на глобализацията и не е преминал българо-гръцката граница. Поне местните нямат такава информация, установи „24 часа“.

Водата може би е главният символ на Драма. Оттам иде и името на града. То в никакъв случай не произлиза от драма – един от трите основни литературни рода. Наименованието иде от думата „идрама”. Тя означава „на водата”. И наистина, градът е построен в древността върху място, където е имало много вода.

Само на 25 километра от Драма и също на толкова от България пък се намира пещерата Маара. Тя е на 30 000 години, но е открита чак през 1979-а. Маара е най-дългата и най-широката пещера в цяла Гърция. През нея тече река Ангитис, която в по-голямата си част е подземна. Българското й име е Драматица.

Туристи в Маара обаче се допускат само в първите 500 метра. Оттам нататък пещерата слиза под водата. Любителите на силни усещания могат да се гмурнат и да продължат напред, но само с водолазно оборудване.

Съвсем наблизо е и модерният напоследък гръцки зимен курорт Фалакро. Той се намира в едноименната планина. Името й в превод на български означава „плешива планина”. По време на българското управление на Драма през Втората световна война (1941-1944 г.) тя е прекръстена на Мраморица. Това име обаче така и не се налага. Днес у нас Фалакро е известна повече с турското си название – Боздаг („сива планина”).

Онируполи, или Градът на мечтите, е забавлението, с което Драма се прочу в цяла Гърция.

Той се открива всяка година в началото на декември и работи до средата на януари. Там има място за хора както с пълен, така и с празен джоб. В засегнатата от криза Гърция последното е от особена важност.

Платени са забавления като въртележките, виенското колело, огромната „лодка”, издигаща се на голяма височина, и други съоръжения за силни усещания. Но удоволствията за малките деца, които не са дорасли до такива преживявания, са напълно безплатни. Всеки може да се нареди на опашка при художник, който да му изрисува лицето в какъвто цвят иска и да изобрази на него каквото клиентът си пожелае. Всеки има правото да отиде до специалната уредба и да произнесе пожелание, което да бъде чуто от посетителите. Децата могат да замесят курабийки, които след това да изпекат и да изядат. Отделно две влакчета возят из цяла Драма напълно безплатно желаещите – както деца, така и възрастни.

Градът на мечтите се намира в градинка в центъра на Драма. За първи път той е открит през 2004 г. В началото са били издигнати 4-5 дървени къщички. Днес те са повече от 15. За да бъдат в хармония с околната среда и да не я увреждат, не се слага никакъв цимент.

„Кризата е тежка. И държавата, и общините орязват бюджета. Но ние в Драма никога няма да помислим и насън да закрием Града на мечтите. Просто хората ще ни убият за такова нещо – в кръга на шегата, разбира се. Чак дотам няма да стигнат, но със сигурност много ще ги заболи”, казва Апостолос Теодоридис от местния туристически информационен център.

И всичко това става в Драма, намираща се в по-бедния и по-слабо развит гръцки Север. Поне за такива дребни удоволствия има пари. И, разбира се, желание.

Съвсем естествено днес България е изключително важна дестинация за жителите на Драма.

Причината е най-вече кризата в Гърция. Местните хора редовно предпочитат да пазаруват в Гоце Делчев – най-големия български град, разположен наблизо. Купуват какво ли не – от памперси до дограма. Всичко това в България струва два пъти по-евтино, отколкото в Гърция, обясняват те.

Българи също идват в Драма, най-вече да разгледат забележителностите на града и околностите. „През декември 2012 г. всеки уикенд идваха поне по три автобуса с ваши хора”, споделя Апостолос Теодоридис от градския туристически информационен център. Българите са сред основните посетители на Драма, където заради кризата туристическият поток е спаднал близо наполовина. Градът е удобно място за преспиване на път към особено популярния у нас остров Тасос.

Възрастните хора в Драма си спомнят и за Мистер Сенко. Легендарният български илюзионист е идвал там през 1943 г. Особено паметна е тази визита за 80-годишния днес гръцки илюзионист Параскевас Акривас, или просто Парис. Някога той е гастролирал в софийския хотел „Витоша Ню Отани” (сега „Кемпински Хотел Зографски”). Иска ли питане, че говори отлично български.

За кратко Драма е била връхлетяна от български джебчийки. След откриването на ГКПП Илинден-Ексохи през 2005 г. те пристигали с шофирани от яки мъжаги луксозни коли всеки вторник, когато е пазарният ден. Отивали си с цяла колекция портмонета. Властите обаче бързо се справили с тази напаст. А местните жители като цяло вече са забравили този неприятен, но кратък период.