Бетонът поглъща Мелник
В най-известните български курорти вече не е останало място за строителство. Те приличат на циментови джунгли, а през сезона човек не може да си пробие път през тълпата от пешеходци и продавачи на сувенири.
А в същото време в България има всичко необходимо за туризъм: хубави плажове, ски-писти в планините, културноисторически резервати, природни забележителности, интересна кухня и пейзажи.
Един от големите проблеми обаче са изоставените и недовършени строежи на хотели, тъй като собствениците им са фалирали.
На практика голяма част от зеленината в някои населени места из България бе заменена с бетон и желязо при бума на строителството преди 10-12 години. Някои от тези постройки днес са не само неприветливи и грозни, задето стърчат като призраци, но и с времето стават и опасни за местните хора и туристите.
Факт е, че обикновено навсякъде се строи на принципа „След мен и потоп”, никой не мисли за утрешния ден, за перспективите пред курортите. Изливат се стотици хиляди тонове бетон, но нищо друго не е наред – обикновено не достига вода, токът е слаб, няма улици, зелени площи и гаражи край бетонните постройки. Строи се на парче, без каквито и да е правила.
Всяко удивително красиво кътче у нас вече е безмилостно обезобразено с бетон?
Най-малкият град в България Мелник е един от тъжните примери за липсваща държавна политика към културното и историческото наследство у нас.
Едни от най-красивите сгради в центъра на градчето са пред рухване, чакайки финансиране на проекти за тяхната реставрация.
През лятото обществена поръчка за цялостна реконструкция, консервация и реставрация на сградата на конака в Мелник обяви община Сандански. Целта е емблематичната сграда да се превърне в музей на Мелник и региона. За това обаче ще са нужни над 4 млн. лева. Сградата, която е паметник на културата, спешно се нуждае от ремонт. През годините перманентно се говори за нуждата от обновяване. Преди близо 10 години се въртеше идеята за проект за превръщането й в музей, финансиран от ЕС. Целите на община Сандански и на кмета Атанас Стоянов са свързани с цялостната реконструкция на сградата на Конака и превръщането и в притегателно културно-историческо място в сърцето на град Мелник.
След 2020 г., община Сандански изведе като идея и своя важна цел цялостната реконструкция, консервация и реставрация на сградата на Конака в град Мелник и нейната адаптация и преустройство в Музей за историята на град Мелник и региона.
Тази идея е претворена в цялостен работен проект, за който има издадено разрешение за строеж.
Скътан в югозападните склонове на Пирин, Мелник е най-малкият град в България. Обявен е за културноисторически резерват и за град-музей. Известен с искрящото си червено вино, впечатляващи старинни къщи и природни забележителности.
През XVII-XVIII век производството на тютюн и силното мелнишко вино превръща Мелник в процъфтяващо търговско средище.
Строителството получава сериозен тласък. Повечето от намиращите се все още жилищни руини датират от това време. Според намерените археологически доказателства градът се е простирал не само по билото на Свети Никола, където се намира и съвременния град Мелник, но е продължавал и по северното било. Особено представителна е била болярската къща, останки от която могат да се видят и днес в източната част на града.
Градът е архитектурен резерват. За културни паметници са обявени 96 сгради. Къщите са разположени амфитеатрално, по този начин оформяйки многобройни тесни улички с малки магазини и изби.
Църквата Св. Никола чудодеец (1756 г.) е най-значителна сред петте възрожденски църкви в града.
Великолепни средновековни стенописи излизат при разкопките на храма „Света Богородица Животворен източник“ в историческия квартал „Армения“. Черквите са две – под възрожденската от XIX век има по-стара, от XIII – XIV век. Именно при нейното проучване археолозите са се натъкнали на фрагменти от майсторски изработени стенописи. Под пръстта се показва ликът на Исус Христос със затворени очи, вероятно част от сцена с разпятие, според реставраторката Ренета Караманова.
„Тук сме вече трети пореден сезон, проучването е по проект на Националния археологически институт с музей при БАН в партньорство с Археологически музей – Сандански и РИМ – Благоевград, с финансовата подкрепа на МК. Освен стенописите сме открили над 200 находки от камък, керамика и метал“, коментира ръководителят на разкопките гл. ас. д-р Методи Златков.
Обектът е близо до пешеходната пътека към Роженския манастир, така че този важен и интересен паметник за историята на Мелник със сигурност ще привлича все повече туристи.
На фона на рухналите културни паметници, чакайки финансиране за реставрацията им, само преди дни започна изграждането на ново масивно мостово съоръжение в град Мелник. Новостроящият мост се намира в непосредствена близост до т.нар. Римски мост в град Мелник и ще осигури транспортен достъп за жилищните сгради от десния бряг на река „Мелнишка“.
В момента единствената транспортна връзка е каменният мост, който е в лошо състояние и създава предпоставки за пътнотранспортни произшествия. Общата дължина на съоръжението с подходите към него ще бъде 32 метра, а широчината 4 метра, като е предвидено и изграждането на един тротоар с широчина 75 см и вътрешна защитна мантинела за пешеходците.
Мостът ще бъде двулентов, като са предвидени и два реда предпазни парапети. Изграждането на съоръжението е от изключителна важност, защото в този район на града живеят около 50 жители на Мелник. Същевременно в района се намира и църквата „Св. Йоан Предтеча“, която е паметник на културата с национално значение и е изключително посещавана, както и Гробищния парк на Мелник.
С реализирането на инфраструктурния проект, Мелник, ще подобри значително своите комуникационни връзки и ще осигури сигурен и безопасен достъп до другия бряг на река „Мелнишка“, надяват се местните.
Проблеми с централния водопровод и водопреносната мрежа също мъчи жителите на град Мелник. От години хората там чакат финансиране за започването на ремонтни дейности. Резултат обаче все още няма.
„Много често се случва това нещо. Особено събота и неделя. Идват два дни нощувка, става авария и хората не могат да останат. 21 век сме – да нямаш вода да се измиеш. Това е грехота! А в същото време в Мелник водопроводът, който сме си го правили лично ние преди повече от 60 години. Идват момчетата правят ремонт, пускат водата и веднага гърми на друго място“, разказва Петър Димитров – един от собствениците на хотели в града.
Друг жител на Мелник разказва, че авариите са през седмица. „Тук винаги има някаква авария“, допълва той. „Водопроводната мрежа на Мелник е много остаряла“, обяснява кметът на града Сашо Филипов. „Ако не се вземат мерки нещата ще се задълбочат“, категоричен е той. Обяснява, че общината има готов проект и чака „сериозно финансиране“. „Това, което зависи от нас е готово. Дано да ни чуят управляващите, за да се вземат мерки. Това е поголовен проблем за цяла България. Всички градове са дупка до дупка“, заявява кметът на Мелник.
Be the first to leave a review.