Градът: Селата Добротино и Тешево са първите населени места в нашия край със свои истински забавачници! Екзархията и забавачниците в Македония и Одринско

Преди 147 години, още пре­ди учредяването на Българ­ската екзархия, по време на Възраждането, учебното дело в Македония и Одринско е в процес на преминаване от ки­лийно към светско обучение. Като правило е било прието заедно с откриването на бъл­гарско училище, към него да се организира и забавачни­ца. Ето защо с превръщането на елинското училище в с. Гайтаниново, Неврокопско, в българско, още през 1867 г. то е било структурирано по нов образец – забавачница, чети­ри отделения и три класа.

Тази забавачница е първото предучи­лищно заведение, открито на територията на днешна България – цели 15 години преди тази в Свищов, която неправилно се смята за първото детско заве­дение в страната.

Такава забавачница е била открита през 1869 г. и в град Крушево. През 1877 г. българ­ско предучилищно детско за­ведение е имало в с. Тешево, а от 1879 г. и в с. Дакчифлик (дн. Добротино, също Невро­копско).

Голяма е заслугата на Ек­зархията, особено след 1877  г, когато ръководството на църковните дела поема Ек­зарх Йосиф I, който заедно с общините, учи­лищните насто­ятелства, ВМРО и помощта на Княжество Бъл­гария ускорява откриването и развитието на за­бавачниците. Те биват схващани като „основата, върху която ще градим бъдеще­то на народа във възпитателно и образователно отношение“. Те са схващани като средство за затвърждаване на българ­ския дух у подрастващите в борбата срещу гръцкия и сръбския шовинизъм.

За да се централизират и уеднаквят формите на работа в забавачниците, Екзархията в лицето на своя училищен отдел през 1892 г. подготвя и разпространява сред детски­те учители Ръководство за за­бавачниците, което определя техните задачи (подготовка за училище), методи на възпи­тание (предимно предметно онагледяване) и структурите на групите по възрастов прин­цип. Основна грижа на Екзархия­та, училищните настоятелства и общините е била материал­ното обзавеждане на детските заведения, снабдяването им с дидактични пособия и осигу­ряването на детски учителки. За тяхната подготовка в Стара Загора и София били отпусна­ти две стипендии, а в Солунска­та девическа гимназия за цел­та бил открит специален курс.

Към 1899 г. към почти всички български училища в Македония и‘ Одринско били открити забавачници. От ста­тистиката, с която разполага­ме, се вижда, че децата, настане­ни в забавачни­ците в Солунски, Битолски, Скопски и Одрински вилаети, през учебната 1892- 1893 г. възлизат на 2208, а през 1899-1900 г. бро­ят им се увелича­ва до 15 502.

Най-голям ус­пех в развитието на предучилищ­ното възпитание бележи Солун­ският вилает, на второ място се нарежда Битолският, а на трето – Скопският.

По този повод проф. Божи­нов справедливо отбелязва, че бил постигнат „забележите­лен успех в резултат на обеди­нените усилия на българските църковни общини, на училищ­ните настоятелства и на Ек­зархията“.

За същото това време дет­ските училища (т. е. детските градини) – народни и частни, в градовете и селата на свободна България са обхвана­ли значително по-малък брой деца. По данни на официалната статистика през 1893 г. в тях са записани 331 българ­чета, а през 1900 г. броят им достига до 4655.

Патриотичен календар