Най-старата крепост в Европа се намира в България
-
- ноември 2, 2024
Провадия-Солницата
Провадия е един от най-старите градове в Североизточна България. Той има многовековна и интересна история. Преди 7400 години южно от него праисторическите хора произвеждат готварска сол. През III век на платото Калето, което е в непосредствена близост до града, е изградена величествена крепост. Византийците я наричат Проват, българите Овеч, а турците – Таш хисар (Каменна крепост). Градът е стопански, административен и военен център на региона, седалище на митрополия. Внего живеят траки, римляни, византийци, българи, турци, евреи, арменци. Той е свързан с цар Петър II, брат му – цар Калоян, движението начело с цар Ивайло, османското нашествие, въстанието на Константин и Фружин, походът на полско-унгарския крал Владислав III Ягело през 1444 г. През ХVI–ХVII век тук се оформя голяма колония на дубровнишки търговци. Градът се разраства. По време на Руско–турската война (1828–1829) той е напълно разрушен и години наред се възстановява.
Знаете ли, че именно там, е открит най-старият солодобивен и градски център в Европа, наречен Провадия-Солницата. Добивът на сол на това място започва преди изумителните 7600 години. Разказите и фактите за този обект за сега са твърде малко, но там откритията продължават. Сравнително наскоро например бе открит уникален скитски скиптър на 2500 г.
Защо този обект е важен за историята?
Защото в онази епоха солта е била „бялото злато”, т.е. средство за разплащане и размяна. Даже нещо повече, тя е била далеч по-скъпа от самото злато. В „Операция История” ръководителят на изследванията, големият български археолог акад. Васил Николов, казва, че това е и първият „монетен двор” в Европа. Част от солта е изпичана в специални цилиндрични съдове и е представлявала нещо като „солни кюлчета”.
В Провадия-Солницата са живеели най-богатите и технологично развити хора на онези времена. Там солта не се е „копаела”, а се е добивала чрез изпаряване на солена вода или т.нар. „разсол”. Солената вода идвала от извори, тъй като селището се намира върху огромното Мировско солно находище, което представлява пресечен конус от солно-скалиста маса с размери от 4 км дълбочина и 15 км дължина. Една от ямите за добив е с диаметър 15 метра и дълбочина 2 метра. Тя е добивала около 5 тона готварска сол от един производствен цикъл.
До тук добре, но защо се твърди, че това е най-старата крепост в Европа?
Защото, за да се пази селището е изградена сложна защитна система от три отбранителни стени и радиални структури без аналог. Това са най-старите откривани до момента стени от подобен затворен тип в Европа, с други думи – това е най-старата крепост на континента. И нещо още по-важно. Стените са пазели не само солта, но и най-стария праисторически градски център на континента ни. В него са открити останки от двуетажни и триетажни къщи, а хора от околни праисторически селища са идвали твърде вероятно „на работа” в „градския център” и „местата за специализирано производство на сол”.
Защо ви разказваме тази добре известна история?
Добивът, охраната, размяната и продажбата на сол изискват сложна обществена организация и разделение на труда. С други думи, в случая може да говорим за наличието на цивилизация или по-точно за появата на първата европейска цивилизация. „Солта е злато” – така много сполучливо се рекламира Провадия-Солницата. Може да добавим „Наследството на земите ни е злато”, стига да има кой да положи усилия да го разкрива, изучава и показва на света. И стига един ден държавата ни да се пробуди и „да се сети” на какви земи живеем.
Нека помним!
Be the first to leave a review.
