Колоритният фолклор на българите мохамедани
-
- октомври 31, 2024
Чистотата на българския език, народните песни, приказки, пословици, гатанки и прочее у българите мохамедани прави впечатление на всички, които имат допир с тях.
Едни от най-колоритните певци, както и най-колоритния фолклор е този в Родопския край, където традициите са добре запазени. Както фолклора и носиите си, които и до днес жените носят в ежедневието си.
Населението на селищата предимно в Родопите, около Смолян – Мадан, Златоград, Ардино, Девин, Доспат, на юг от Асеновград и в Гоцеделчевско, се явява носител на монолитна народнопесенна култура, в която ярко се откроява неговата етническа обособеност. Тази област е една от най-добре изследваните в музикално-фолклорно отношение.
Родопският музикален фолклор се отличава значително от този на обкръжаващите го области. Редица обстоятелства от георграфско, демографско и историческо естество са спомогнали да се обособи един хомогенен народнопесенен стил, който обхваща целия Среднородопски масив. Налагането на ислямската религия върху значителна част от населението, която ограничава индивидуалните и обществени прояви особено на жените, е способствала духовната култура на родопчанина да остане за дълго неповлияна от странични въздействия.
Благодарение на голямата музикално- поетична надареност на родопчанина, тук, се е родила песента, като главен израз на артистичната им природа. Създадени и запазени до днес са много песни с изключителна поетична и музикална ценност.
За разлика от другите области на България, където носителки на песните са предимно жените, а мъжете по-често свирят на различни инструменти, родопските мъже пеят много. На сватба, на трапеза, на сбор, където жената мохамеданка изобщо няма достъп, пеят мъже. По силата на религиозната забрана мохамеданите не свирят и на гайда – най-характерния за областта инструмент.
Поради липсата на каквито и да било обществени и културни прояви, родопското девойче е получавало песните от майка си и от баба си, точно заради това народнопесенната традиция се е предавала и запазвала непрекъснато. Единственото колективно общуване между жени и девойки е било на седянката, това е и причината да преобладават седенкарски песни.
Сред християнското родопско население функцията на народните песни е по- разнообразна и диференцирана. Сравнително по-свободният начин на живот и общуването чрез някои културни прояви са се отразили неблагоприятно върху количеството и стила на песните: много стари песни са изоставени и забравени или претърпели някакви промени и развитие, докато у мохамеданите песента е съхранила повече старинни черти и изразни средства както по отношение на поетичния, така и на музикалния език.
Родопският песенен фолклор се характеризира с някои особености, които го обособяват в напълно самостоятелен народнопесенен диалект. Преди всичко прави впечатление стиловото единство на песните, основано върху най-съществените музикално-формални белези: метрика и ритмика, ладове и мелодични стереотипи, структура на мелодията и поетичния текст. В кратките текстове (рядко, повече от двадесет стиха) народният творец успява да изрази душевните трепети на една изключително емоционална човешка природа, лишена от обществена изява и затворена във високопланинските села, откъсната от останалия свят. Бивайки ограничавана песента е трябвало да звучи приглушено: родопската певица не отпуска волно гласа си, тя го контролира и пее почти фалцетно във висок регистър. Сравнително тихото пеене създава условия за естествена носова постановка на гласа. Родопските мъже имат свой отличителен стил на пеене и песните им са достигнали до значително развитие в мелодично, ритмично и орнаментално отношение.
Родопските песни се пеят най-много на седянка (на меджо). Седенкарските песни обхващат около две трети от песенния фонд на областта. Трапезните песни в много отношения приличат на седенкарските – често се пеят както на седянка, така и на трапеза.
В родопския народнопесенен материал безмензурните песни преобладават – те са повече от всички мензурни мелодии взети заедно. Ръченичният ритъм е малко познат.
Родопски народни носии
Женската родопска народна носия има доза разлика при християнското и при мохамеданското население. Християнката облича сукманена носия от бяла риза, тъмен вълненик, червен пояс, връхна дреха и типичната, добре позната, престилка на оранжеви, жълти и червени квадрати. Забрадката е винено червена, носи красиви нанизи от пендари и танцува с вълнени шарени чорапи и обувки. Мохамеданката облича носия от бяла бродирана риза, бродирана атлазена (сатенена) дреха, шарен колан с пафти и отново престилка на квадрати и шарена триъгълна кърпа. На главата носи малка шапка (фесче) с наниз от парици, покрита с тестемел (дълга бяла кърпа). Атлазената дреха може да бъде заменена с шалвари и връхно елече.
Мъжката родопска народна носия е от типа чернодрешно облекло. Християнинът облича бяла риза, елек с черни гайтани по краищата и връхна дреха отгоре. Обува потури, червен пояс или бели навои около краката, присвити с черни върви. Носи намотан на врата шал, прехвърлен през рамо и калпак, още наричан гугла. Мохамеданинът облича същата носия. Вместо навои, обува шарени чорапи, а на главата носи фес или чалма.
Стил, форма и характер на родопските народни танци
Родопските танци са бавни и умерени с малко разнообразие на движенията и сравнителна простота. Играят се най-често на песен, като характерно тук е, че мъжете също пеят.
Хора́та се играят в полукръг или кръг и най-често са само мъжки или само женски. Срещат се и разделно-смесени хора, но при тях мъжете и жените не се нареждат един до друг мъж-жена, а в началото на хорото се хващат само мъжете, а след тях – жените.
Мъжете се залавят най-често за длани, което е много характерно за Родопите. В другите области този захват е много рядко срещан. Мъжете играят с широки стъпки, клякат и коленичат бавно и тромаво.
Жените се хващат за длани или под ръка. Характерно за женските танци е, че се стъпва изключително на цяло ходило. В движенията има и подскоци, но те са много ниски и сдържани. Жените са винаги в сгъстена верига, в кръг, близо една до друга, без да се разреждат по време на играта.
Интересни за Родопите са и специалните хора́ и хумористични игри, идващи от подражанието на животни – заешка, мечешка и други подобни игри.
Хармонията на планината се отразява в битовите традиции на българите, живеещи там, независимо от техните религиозни вярвания. В мир и съжителство, с общи запазени народни традиции, обичаи и език, в Родопите живеят две вери – християнство и ислям, а фолклора е неизменна част към тях.
Be the first to leave a review.
