Луната сближава хората!

Отговорния редактор на Топ Преса, Методи Байрактарски се разхождал в центъра на Благоевград със своя приятел, режисьора Динко Велчев. Байрактарски тъкмо се хвалел колко е добър новият му фотоапарат, когато зад кръста над Благоевград се появила луната. “Видяхме луната и Динко каза да отидем към операта, защото от там се вижда най-добре. Гледката беше перфектна, хората снимаха с телефоните си. Извадих новия апарат с идеята да пробвам как снима на тъмно. Приближих с вариото и направих няколко снимки. И точно тогава към нас се приближи някакъв човек, които аз дори и не погледнах, защото снимах. После си спомних, че това е бившия зам. Директор на 6-то СОУ Иван Вазов, в което съм учил, по мое време беше Основно училище. Стиснахме си ръцете, поздравихме се. Попита ме какво работя 😉 Казах му, че съм Отговорния редактор на Топ Преса, най-голямата печатна и онлайн медия в Югозапада. Въпреки че в училище бях доста слаб ученик… Посмяхме се, разказахме си по някоя история от онова време и разменихме визитки. Г-н Тонев поиска да му пратя снимките, които направих на луната, а той обеща на ми посвети акростих с името ми. (Акростихът е вид поема или друг вид текст в стихова форма, написани така, че първите букви на стиховете, в текста да образуват ново послание.)”
След няколко дни на имейла на Методи Байрактарски бил изпратен обещания акростих.

Йордан Тонев, ще бъде представен в рубриката на Топ Преса “Лица От Югозапада”.

КЪМ СЪВРЕМЕННИКА

ЗА МЕТОДИ БАЙРАКТАРСКИ – отговорен редактор

Макове в съдбата ти цъфтели,
емблемите обличали в червено…
Тържествено от есента летели,
обкичвайки росното зелено…

Дори да греела от страст дъгата,
издигали са горе цвят един..
Без него ти изгубваш се в нещата,
а нямащият става сам – самин…

Йоните обаче дишат всички!…
Растежът в стрес е дивен и велик –
аленото води без кавички
към връх!… Да си на класата войник…

Това сърце е някъде далече…
Агонията е сега на власт –
разумното без мяра се съблече,
скръбта разтвори лудо ледена паст!

Когато се държава сгромолясва,
избираш мъдрост в тебе да пораства!

ЙОРДАН ТОНЕВ
/акростих/

ЧНГ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ ПО ЗЕМЯТА

“Да си храним задружно овцете,
че да си доим райски късмета!”

Чаровница,тя вдига сетивата
Естествена в среднощ нощните зари
Сърдечна и възторжено крилата
Тя блясва в белоснежност призори
Изгрява с вот за обич и за радост
Тържествена и в дивна красота
Амброзия желана с нова младост

Над зима обещава пролетта
От извора си сила ни раздава
В най-българско отрежда чудеса
Авансово с любов ни облажава

Година да е с мирни небеса
Открива ни по-трудови простори
Да стигаме световни висоти
Изкусна и градивна, ще разтвори
Надеждите в добро да приюти
А овцата… С късмет ще ни дари!

ЙОРДАН ТОНЕВ

БЪЛГАРИНО, СТАВАЙ! ЧАКАТ ТЕ ВЕЛИКИ ДЕЛА!

Идва нова година… За нови надежди,нови радости,крепко здраве, късмети, успехи и щастие!…
След толкова страдания, изпитания, катастрофи и какво ли още не, узрял съм отново за велики дела!
Тринадесет века / и тридесет и три години отгоре/ на три морета ме вятърът брули… Като кой ли не поиска земята ми да завладее?… И кой ли не посегна да ме унищожи? Или да ме унижи…
Но аз съм все тук – оцеляващ, смел, кадърен, превръщащ все повече страната си на градина – като картина от земния рай… Винаги приветлив, работлив и гостоприемен – правилният човек на най-
правилното място!
Неправилни са ми били само повечето от управниците,политиците и…дипломатите… Но и на това, аз, суверенът, с продължителен труд,с достатъчно мъдрост и с поне мъничко късмет най-после ще сложа край.
Ще имам обаятелни държавници, ще имам ясна и справедлива национална доктрина, ще имам сияйна българска мечта! Децата ми ще имат преуспяваща родина, а учителите им ще бъдат гарантите на успеха, на радостта и на свободата им !Защото ще имат условията да ги учат и ще ги научат на българщина и човечност, на труд и солидарност,на гордост и милосърдие. Да побеждават със знания,с възможности и предприемчивост, със сила и смелост! Да работят за себе си и за България така,че тя да бъде розата на Балканите, черешката на Европа, спа-центърът на света!… Да пазят българските културни и езикови територии по цялата планета – където и да се намират, да учат децата си, внуците и правнуците си и на българщина – без танкове, пушки и щик, като зеницата на окото си, да пазят и препредават българския език! Да се раждат и да растат – и у нас, и по цялото земно кълбо, все по-много и по-много, стройни и красиви, горди и ученолюбиви, малки и все по-големи, българки и българи. Преди не пропадна България, защото възкръсна отново – със самосъзнанието българско и със славянското олово…Никога не бива да забравяме, че и по език, и по култура ние сме неразделна част
от славянския океан, в спектъра на който българското винаги много ярко е блестяло. Никога не бива да забравяме и това, че ние сме много, много важна, съществена и определяща част от източното православие. Че точно ние сме го препредали, заедно с кирилицата,на по – голямата част от днешния православен свят… Ние, българите, сме били винаги толерантни към другите етноси и народи. Коя страна в Европа е успяла да спаси своите евреи?… Коя, така присърце, е приела своите арменци? Коя така уважава, пази и подпомага своите цигани?…Или своите турци?… А и може да се каже, коя друга държава по земя граничи, почти навсякъде, със свои бивши територии, в които и днес живеят потомствени българи?… Но ние нямаме и не бива да имаме каквито и да било териториални претенции. Ние се борим и ще утвърждаваме мира,сътрудничеството и благоденствието и на Балканите, и в цяла Европа!
След толкова страдания, изпитания, катастрофи, бедствия и кризи вече съм узрял за велики дела! Вече съм готов всяка сутрин да чувам мантрата: ”Българино, ставай! Чакат те!…”
Ти си готов! Ти вече знаеш…Чакат те прекрасни начинания, упорит труд, чакат те победи в културата, в икономиката,в спорта… Навсякъде и във всичко! Чакат те велики дела!