Приятелствата умират трудно, любовите – никога

Ние заедно творим картината на живота. Оставяме по някой щрих върху нея с всеки изминал ден, за да може на следващия да се превърне в още по-голям шедьовър. В изкуството често неволна грешка прави творбата още по-оригинална, затова с течение на времето си даваме сметка, че съдбата ни поднася точно това, от което сме имали нужда.

Промените са част от изпитанията. Приятелството и любовта най-добре разбират това. Те са като цветя, за които трябва да полагаме грижи, за да ни радват с красотата си. Случва се да бъдем разочаровани от постъпка или дума, но кой е човек е безгрешен? Дори изправени пред пълен разпад, обикновено приятелствата биват спасени по волята на самата съдба.

В истинското приятелство е заложена връзка, която в повечето случаи изключва разстоянието между двама души. Да, обстоятелствата се променят, понякога пейзажът от картината не е така безоблачен, но връзка остава толкова здрава, че наподобява дърво, което продължава да стои достолепно, докато буреносният вятър фучи в огромните му крони. Ако все пак оцеляването ѝ се окаже невъзможно, по-малките дървета от платното оцеляват, за да могат един ден да се превърнат в гора.

Сложно нещо е любовта. За нея думите никога не стигат, не може да бъде завършена с точка или с последен щрих на четката. Дори когато вече е била, тя остава. Не може да се въздигне от пепелта като птица феникс, но е най-сигурният вдъхновител. Тя завинаги има своето запазено място в картината, защото не напуска сърцата ни. Любовта ни прави уязвими, но е и сила, а колкото по-силни сме, толкова по-живи се чувстваме.

Снимка: iStock

Приятелствата умират трудно, любовите – никога.

Любовта оставя огнена диря след себе си. Дори когато ни е тъмно на душата, тя озарява пътя ни, дава увереност, зарежда с оптимизъм и най-отчайващите мигове. Следваме я като пътеводна светлина, защото знаем, че няма да сгрешим в преценката си – сърцето никога не лъже. То помни всяка ласка, нежна дума, прегръдка и целувка. Щом веднъж сме ги преживели, стига ни за още сто живота.

Рисувайки картината, за която стана дума в началото, трябва да помним, че нашата идентичност се определя от приятелствата, които имаме. Те са важен актив, тъй като формират ценности като подкрепа, доверие и взаимопомощ. Любовта, обаче, е пътят. Благодарение на нея магичното пътуване през живота става възможно, независимо от това колко време е благоволила да бъде наша спътница. И ако понякога за малко се почувстваме безсилни, нека погледнем отдалеч картината, която не спираме да творим. Там малки зелени дървета напомнят за хубавите дни, които сме имали, а любовта е лекият полъх на вятъра, който никога няма да спре да си играе с листата по младите им клони.

Добромир Банев

edna.bg