Държавата погва останали живи агенти от т.нар. “Възродителен процес“ ! Военна прокуратура привиква Ахмед Башев! СКАНДАЛНИ ДОКУМЕНТИ
-
- октомври 4, 2024
Военни следователи ще трябва да установят агентите, работили за Държавна сигурност (ДС) по линия на „Възродителния процес“ по региони. Те трябва да бъдат разпитани в качеството на свидетели какви задачи са им поставяли водещите офицери и тяхното изпълнение. Също така да се установи къде се съхраняват агентурните дела на агентите, да се изискат и приложат оперативните дела.
Това е постановил майор Кирил Пейчинов от Военно-окръжна прокуратура София по повод сигнала от председателя на ДПС и ПГ на ДПС Делян Пеевски, разказват репресирани от тоталитарния режим, които бивши лагерници от Белене вече са получили документа от държавното обвинение.
Припомняме, че лидерът на Движението, заедно с депутати, призова за провеждането на справедлив съдебен процес и ефективни присъди за виновниците за т.нар. “Възродителен процес”, както и лицата, участвали в изпълнението му.
Военно-окръжната прокуратура възлага да се установят и разпитат, респективно да се проведе допълнителен разпит, на пострадалите, спрямо които е била упражнена репресия от служители на държавния апарат на НРБ – в какво се е изразявала същата, къде, кога, как и от кого са се осъществявали инкриминираните действия.
Досъдебното производство е образувано на 31 януари 1991 година и водено срещу Тодор Христов Живков, о.з генерал-полковник Димитър Иванов Стоянов-бивш министър на вътрешните работи. На 20 юли 1993 година делото е било с обвинителен акт във Върховния съд спрямо Тодор Живков, Георги Иванов Атанасов и генерал-полковник Димитър Стоянов. На следващата година делото е върнато за допълнително разследване поради допуснати съществени нарушения. На 19 декември 1997-ма делото е отново внесено, а на 28 април 1998-ма повторно върнато за дораследване. Досъдебното производство е било многократно спирано и възобновявано, припомнят от Военно-окръжна прокуратура.
Към настоящия момент Тодор Живков, Георги Атанасов и генерал-полковник Димитър Стоянов са покойници.
„С постановлението за образуване на досъдебното производство на 31 януари 1991 година е била поставена рамката на делото в досъдебната му фаза. Съобразно теорията и наложилата се практика, не е налице пречка наказателното производство да започне по един текст от Наказателния закон, а да приключи с предявяване на обвинения на конкретни лица по друг, с оглед събраните доказателства“, се посочва още в постановлението на Военно-окръжната прокуратура в София по повод сигнала от страна на председателя на ДПС Делян Пеевски, в който се излагат данни, че „лица от агентурата на Държавна сигурност са били инфилтрирани сред българските мюсюлмани и с действията си са били съпричастни при извършените престъпления при осъществяването на т.нар.“Възродителен процес“.
Останали ли са агенти, сред българските мюсюлмани, които са били съпричастни в т.нар. „Възродителен процес“?
Ахмед Башев..
Израства в родното си село Рибново, в което през рождената му 1964 година, жителите се вдигат на бунт срещу насилственото им преименуване, предприето от управлението на БКП. Баща му е член на БКП, отговорник на лавката за детски закуски в селото, а майка му работи в АПК.
През 1981 г. става студент в Висш физико-математически институт в Пловдив
Именно когато е студент 3-ти курс във Висш физико-математически институт в Пловдив през декември 1983 г. Държавна сигурност проявява интерес към него. По това време името му е Албен Бюлюкбашиев. Контакт с него осъществява оперативен работник от Районното управление на МВР-ДС в Гоце Делчев. В архивните документи за този първи контакт офицерът, подчертава, че 19-годишният младеж ще бъде вторият човек от с. Рибново, който ще завърши висше и органите разчитат на него да променят бита и културата на родното му село.
Лична връзка „АЛБЕН“
ДС го използва като лична връзка (ЛВ) под псевдонима „АЛБЕН“ за обезпечаването на Висшия физико-математически институт в Пловдив, където Башев е студент. Целта е да донася срещу състуденти от българомохамедански произход.
От тези ранни години в досието му фигурират данни, че той донася информация за различни прояви и коментари на свои колеги. Така например, предава информация за студент, който коментира, че живота на Запад и Япония е привлекателен и прави сравнение с ниския стандарт на живот в НРБ.
ЛВ „АЛБЕН“ донася на ДС и за студент, който коментира политиката на съветския лидер Андропов, което тогавашната комунистическа власт и Държавна сигурност приемат за форма на антисъветизъм. Още в тези ранни години на контактите си с ДС Башев има афинитет и към по-тривиални прояви, които прави достояние на оперативните работници от ДС. В случая такъв е донос срещу студент, който продава дънки на черно.
Срещите с ЛВ „АЛБЕН“ са регулярни през два месеца. Поставената му е и по-сериозна задача: да указва влияние върху тогавашния кмет на родното му село Рибново за промяна на облеклото на жителите му. В докладите на ДС е посочено, че Бюлюкбашиев определя съселяните си като „невежи и прости“.
Проучването на Башев за агент на ДС
След „възродителния процес“ той получава името Андрей Малинов Башев. Интересът на ДС към него се възобновява през 1988 г. ДС се спира на него като в търсенето на агент, чрез който може да се оказва положително въздействие на населението в Рибново и да отразява действителното положение в селото.
„Като подходящ се явява лицето Андрей Малинов Башев роден на 22 януари 1964 г. в с. Рибново, имайки възможност да работи сред интелигенцията“, е посочено в един от документите на ДС. Комунистическата власт има отдавнашен проблем в Рибново, чието население ДС определя като „обхванато от религиозен фанатизъм, включително и младежите“. ДС отбелязва, че Андрей Башев (Ахмед Башев) е с завършено висше образование, специалност математика, член на ДКМС и от края на 1987 г. работи като учител в родното си село.
В проучването му от ДС преди вербовката е отбелязано, че още като студент с него е осъществен оперативен контакт. „Определените му срещи приемаше с желание и на същите се стремеше да ни дава вярна и точна информация“, е записано в документа.
Верен на Държавна сигурност и в казармата
От материалите, свързани с проучването на Башев се разбира, че по предложение на ДС в гр. Гоце Делчев в казармата с Башев е установен контакт от Пето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР. В продължение на 2 години той е редовен на срещите и ВКР дава положителна оценка за разговорите с него.
Интересно е, че през ноември 1987 г. Окръжният комитет на БКП в с. Гърмен се насочва към Башев с желанието да го издигне за кмет, но той категорично отказва, тъй като нямал необходимия организационен опит. И този факт ДС не е пропуснала в досието му.
Рецептите на Башев за „възродителния процес“
Още преди да бъде вербуван Башев активно продължава да информира ДС. В края на ноември 1987 г. обаче той вече се е „специализирал“ по проблемите на „възродителния процес“ и предлага на Държавна сигурност „рецепти“ за успеха на насилствената смяна на имената.
Донесенията му са под формата на „заявления“, под които се подписва с името си Андрей Башев. В тях той посочва, че за „неудачите“ с „възродителния процес“ определена вина има партийното ръководство и учителите в селото. Основните фигури, които трябва да ръководят и направляват възродителния процес – учителите не се задържат в селото и не спят там. Прекарват само по 4-5 часа на ден.
Партийното ръководство също е укорено от Андрей, поради липса на личен пример. Освен това той донася и за негови съселяни, които според него играят на комар.
През февруари 1988 г. Андрей Башев донася на ДС, че в Рибново „не се чувства необходимата непримиримост, от страна на партийните членове в селото, не правят забележки на жените и не се налагат никакви глоби“.
Докладва дори за неспазване на новия ритуал при погребенията на починали в селото, както и това, че при гласуването на изборите през февруари 1988 г. повечето от жените не са отишли до урните, а от тяхно име са гласували мъжете им.
В заявление от май 1988 г. Андрей Башев посочва, че „възродителният процес така и не върви. Имайки предвид опита на другите села в нашата система по какъв начин те решиха проблемите. Още дълго време ще тъчем на едно и също място, ако цялото ръководство на селото не се оглави от местни кадри – директор на училище, партиен секретар и другите ръководни длъжности“.
ДС: Андрей Башев няма проблем с възродителния процес
В плана за вербуването на Башев от ДС през пролетта на 1988 г. изрично се посочва, че „по възродителния процес няма проблеми. Убеден е в правотата на същия“. Определен е като подходящ е за агент на ДС, привлечен на патриотична основа.
По времена вербовката му (26 май 1988 г.) присъства и полковник от ДС – началник на Районното управление на МВР-ДС в Гоце Делчев. На Башев е обяснено, че задачите, които му поставят, са задачи на партията и че се опират на честни и верни на партията хора.
Вълнението на Башев да стане агент „МАНОЛ“
„Башев се развълнува и откровено благодари за оказаното му доверие, споделя, че осъзнава отговорността, която е поел и в бъдеще с желание ще продължи с решаването на нашите задачи“, се посочва д доклада за вербовката му. Предложено му е да си избере псевдоним и той избира „МАНОЛ“.
„На ново вербовъчния агент не взехме декларация за сътрудничество, тъй като според нас не се налага, изхождайки от неговата готовност, както преди, така и сега да сътрудничи“, подчертава ДС.
Донос след донос
От 1988 г. доносите на Башев се редят един след друг. Те са насочени срещу различни негови съселяни. Срещу група от 7 работници, които си изкарват хляба в с. Струмяни, но оттам пътували до София, където хората посещават джамията.
Агент „МАНОЛ“ донася за коментарите в Рибново относно решението на ЦК на БКП по селското стопанство през 1988 г. Общото мнение, е че хората не вярват на партийните решения и обещанията за ниски цени.
През септември 1989 г. „МАНОЛ“ коментира, че новият партиен секретар в селото съвсем е объркал „възродителния процес“, защото бил тръгнал да си решава собствените проблеми и да използва положението си. Този секретар, според документите на ДС е Манчо Джуркин, който през февруари 2014 г. обвинява Башев за отстраняването си от поста временно изпълняващ длъжността директор на училището в Рибново. Тогава, през 1988 г., Джуркин е коментирал, че в партията е затъпяла и той като секретар има много свободно време.
В досието на Ахмед Башев съществува и донесение от август 1989 г. по време на т. нар. Голяма екскурзия. Отбелязано е, че „с пристигането на войници от специалните войски и тяхното дежурство в селото не се забелязват коментари дори от страна на възрастните“. Ако някой започвал да говори по темата Турция веднага бил прекъсван от останалите.
Да донасяш на ДС след 10 ноември 1989 г.
Агент „МАНОЛ“ се оказва изключително верен на репресивния апарат на БКП. От досието му е видно, че той продължава да донася и след оттеглянето на Живков от властта и рухването на комунистическия режим.
В сведение от 24 ноември 1989 г. „МАНОЛ“ предава на Държавна сигурност каква е обстановката след Ноемврийския пленум (на който Живков е принуден да се оттегли, бел. ред.) и реакциите след първия митинг (на 18 ноември 1989 г., бел. ред.). Според информацията обстановката се е усложнила, а жителите на селото са издигали вражески лозунги като „Дойде и вашия ред“, „Край на червения терор“ и „Смърт на червените“.
Според агент МАНОЛ“ властта „трябва да предприеме конкретни мерки срещу някои от най-активните лица, защото в противен случай ще се стигне до сблъсък“.
Агентът търси оперативния си работник дори и в началото на 1991 г. за да ги информира как се развиват нещата в Рибново. Последното му донесение е от юни 1991 г., регистрирано вече в служба Защита на конституцията, наследник на Второ главно управление на ДС
В него „МАНОЛ“ поделя впечатленията си от свое посещение в Турция. Поставена му е задача да следи за „изказвания на националистическа основа, за изява на екстремисти и за изяви по време на курбан-байрама“. Така Ахмед Башев остава верен на ДС до края й.
Близо четири десетилетия след срамната акция за насилствената смяна на имената на българските турци, организирана и проведена от тоталитарното управление на БКП начело с Тодор Живков, кошмарът от преживяното не може да бъде забравен от хилядите жертви.
Нека припомним събитията от 24 декември 1984 година.
В кметствата освен кметът на селото се намирал партийният секретар на селищната система, представител на ръководството на местното милиционерско управление, една машинописка, няколко милиционери или въоръжени от МВР цивилни.
Милиционерите започнали да влизат в къщите и да извеждат хората под дулата на автоматите. Първи са били семействата с най-голям авторитет в селото. В кметството или друга административна сграда им взимали паспорта, показвало се списък с български имена и ги карат да си изберат едно от тях.
Ако не приемат или се бавят, ги бият с палки. Машинописката напечатва трите нови имена на една бланка, на която преименуваният трябва да се подпише.
Ако се съпротивлява, подписът е получаван с бой. Неграмотните оставят отпечатък от палец. Бланката става единственото удостоверение за самоличност на привикания. В този ден са пребити първите десетки турци, непожелали да се откажат от името си.
За съжаление 37 години по-късно, насилниците взимат пенсии от държавата а жертвите се борят с ужаса от преживяното!
Be the first to leave a review.
