Позицията на Топ Преса относно ужаса в Палестина

През последните месеци сме свидетели на толкова сърцераздирателни гледки, които не могат да не докоснат сърцата и да потресат всяко човешко същество, гледки на деца извадени изпод руините на техните домове, гледки на смазани от мъка родители, принудени да идентифицират своите загинали деца по части от техните тела. Това е Геноцид в 21ви век. Историята няма и не може да забрави това.

При атаките на Израел срещу ивицата Газа от 7 октомври 2023 г. насам загинаха 41 хиляди 431 палестинци, включително най-малко 16 хиляди 795 деца и 11 хиляди 378 жени, а 95 хиляди 818 души бяха ранени.

Докато се съобщава, че все още има хиляди загинали под развалините, гражданската инфраструктура също се унищожава, като се атакуват болници и учебни заведения, където хората са се приютили.

Обявявайки т.н. „Война срещу Движението Хамас“ (ИОА) Израелската окупационна армия продължава да нанася удари с хиляди ракети и бомби, взимащи на прицел цивилното население на Ивицата Газа. Етническото прочистване и хладнокръвното клане извършвано от правителството на Б. Нетаняху съпроводено от позорни и несвойствени  посещения на лидерите на САЩ, Германия, ВБ, Канада, Франция, и др., подкрепящи израелския геноцид срещу палестинския народ, ще остави вечно петно върху съвестта на Човечеството, международните институции и световната общност, която наблюдава и пасивно документира ужасите на ционизма.

От миналата година до сега, Израел е изсипала над Газа 25 хил. тона експлозиви, според данните на центъра за наблюдение на човешките права „Юро-мед монитор“. Това е два пъти повече от атомната бомба над Хирошима, на площ, която е три пъти по малка от Хирошима. Може ли в XXI век някой да чуе това и да няма позиция по него? Най-малко търсим човешка позиция, а би трябвало да има и политическа такава.

Защото от 1947-а до 2009 г. Израел е нарушила 33 резолюции на СС и на Общото събрание. Как е възможно една държава единствена в света да е над законите и правилата, които останалите са длъжни да зачитат?

Историята

Палестина е била част от Османската империя, но след края на Първата световна война минава под контрола на Великобритания.

Тогава земята, наричана „Мандатна Палестина“, е населена с арабско мнозинство, а евреите са малцинство. Напрежението между двата народа нараства, когато международната общност възлага на Великобритания да признае принципно Палестина за „национален дом на еврейския народ“. Евреите приемат тези земи за техен родов дом, но палестинските араби също предявяват претенции към земята и се противопоставят на тяхното преместване.

Между 20-те и 40-те години на ХХ в. броят на пристигащите там евреи нараства значително заради гоненията им в Европа по време на Холокоста.

Колкото повече евреи пристигат, толкова повече насилието между тях и арабите расте. Назрява и съпротива срещу британското управление на територията.

Конфликта

Израело-арабският конфликт е продължаващ конфликт между израелци и палестинци, който започва през 1947 г.  Той образува основната част на Арабско-израелския конфликт и също така се смята за един от „най-сложните конфликти“.  Още от 1920 г. съществувало е напрежение между арабите,  евреите и британските сили, и създаването на Британски мандат в Палестина предизвиква допълнителни конфликти.  Продължаващото напрежение избухва на 30 ноември 1947 г. в гражданска война между арабски и еврейски сили, в отговор на плана на ООН за разделяне на Палестина в една арабска държава, еврейска държава и специалния международен режим за град  Йерусалим.

Въпреки дългосрочния мирен процес и общото помирение между ИзраелЕгипет и Йордания, израелците и палестинците не постигат окончателно споразумение за мир. Неразрешените въпроси са: взаимно признаване, граници, сигурност, контрол над Йерусалим, израелски селища, палестинското движение за свобода и решаване на палестинските претенции за връщане обратно на бежанците. Насилието на конфликта, в регион, богат на културен и религиозен световен интерес, е бил обект на множество международни конференции, които се занимават с исторически права, и е фактор, заплашващ туризма и общия достъп до спорни райони. Палестина бива подкрепена от 5 съседни държави (Сирия, Ливан, Ирак, Египет и Йордания).

Израел дава 6373 жертви от своя народ във войната, което е около 1% от населението му по това време. 4000 от тях са войници, а останалите са цивилни. Около 2000 са оцелелите от Холокоста.

Точният брой на арабските жертви е неизвестен. Една приблизителна оценка за арабските смъртни случаи е – 7000 души: 3000 палестинци, 2000 египтяни, 1000 йорданци, 1000 сирийци.

По време на Гражданската война в Палестина през 1947 – 1948 г. и през 1948 г. в Арабско-израелската война, около 750 000 палестински араби бягат или са прогонени от домовете си. През 1951 г. Помирителната комисия на ООН за Палестина установява, че броят на палестинските бежанци, прогонени от Израел, е около 711 ​​000 души. Това число не включва разселените палестинци в израелска територия.

Повече от 400 арабски села и около десет еврейски селища и квартали са обезлюдени по време на Израело-арабския конфликт. Според оценка, основаваща се на по-ранно преброяване, общото мюсюлманско население в Палестина през 1947 г. е 1 143 336. След войната около 156 хиляди араби остават в Израел и стават израелски граждани. Разселените палестински араби, известни като палестински бежанци, се заселват в палестински бежански лагери в целия арабски свят. Статутът на бежанец се прехвърля на поколенията, на които също е отказано гражданство в арабските държави. Потомците на бежанците също са лишени от гражданство в приемащите страни. Арабската лига инструктира своите членове да отрекат „палестинското гражданство“, за да се избегне разпадане на тяхната идентичност и защита на правото им на връщане към родината си.

Равносметката

Шейсет процента от жилищния фонд на Ивицата Газа е унищожен или компрометиран, а над 70 % от жителите на Газа са принудително вътрешно разселени. Цифрите говорят, но нека не забравяме че това не са „само“ цифри, това са човешки съдби, това са хора, живеещи и работещи като нас, хора с желание за свобода и бъдеще, но и хора, които от десетилетия са лишени от това си човешко право.

Повече от 1,4 милиона палестинци все още живеят в 58 признати бежански лагери, докато повече от 5 милиона палестинци живеят извън Израел и палестинските територии.

А за сега мечтания мир си остава химера. Геноцида на един народ обаче, факт!

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Leave a Comment

Your email address will not be published.

Start typing and press Enter to search