Село Годлево- село на българи, юнаци!

Село Годлево се намира в планински район, в полите на Рила планина, на 6 км. от Разлог, на 150 км. от София, на 109 км. от ГКП Кулата и на 79 км. от ГКП Гоце Делчев. От селото се виждат Пирин, Рила И Родопите. Селото се намира на 877 м. надморска височина. Най-висока точка в кметството е Радонов гроб (2200 м).

И до днес, все още се пази и почита, паметта на четниците и техния водач Радон Тодев!

„Не този, Господи, та аз вчера го венчах!”, вдигнал  ръце към небето, изрича свещеника на опелото….

На 22. 09., когато България отново ще отпразнува своята Независимост, се навършват и 121 години от гибелта на Тодев. Преди 116 години страната ни е провъзгласена за независима от чужда власт и политика. 5 години преди това в Рила – над Бачево и Годлево, все още миришело на кръв.

Тодев е роден през 1872 година. Става член на ВМОРО. Избран е за секретар на Разложкия окръжен комитет на организацията.

На 14.09. Илинденското въстание се пренесло в Разложката котловина. За кратко въстанието било потушено и удавено в кръв. Опожарявани са селища. Населението се изтеглило през Юндола до свободната част на родината. Радон Тодев и четниците му са щитът, който предпазва цивилното население, бягащо към свободата.

На 4 октомври (22 септември стар стил) 1903 година заедно с четата си от 70 човека води сражение с османски войски, като прикрива и охранява изтеглянето на местното християнско население от подпалените разложки села. Над местността „Света Богородица“ в Годлевския балкан, четата влиза в бой с 600 души тежковъоръжен аскер (редовна войска) и над 1,000 души башибозук.

След петчасово ожесточено сражение четниците постепенно били обкръжени, нямали вода и боеприпасите привършили. Но никой не приемал предложението на турския командир, албайбаши (полковник) Мустафа Селим Хаджиоглу да се предадат, макар че той им гарантирал безопасно изтегляне, запазване на оръжията и на знамето. Когато патроните им свършили, Тодев и хората му водели ръкопашен бой до последния човек, загива цялата чета, а жертвите за аскера са  били 119 души. Практически цялото цивилно население, което охраняват,е  успяло да стигне и пресече българската граница.

Кочо Молеров, един от книжовниците в Банско, брат на Димитър Молеров, бил устатник в Илиндеско-Преображенското въстание. Кочо имал съдбата след гибелта на Радон Тодев и неговите четници да отиде и със свой други съратници да погребат телата на загиналите Радонови четници в балкана.

Там, в балкана е лобното място, на което от башибозуци са убити двадесет и трима банскалии, 1 мъж от Годлево и един неизвестен и до днес. Там днес има стабилен кръст, който означава Радонов гроб и пази паметта за един прецедент в българската история.

А прецедентът:

Тодев, водач на ВМРО в Разложко, и четниците му са знаели, пред какво се изправят. Марко Зехтенджиев е бил знаменосец на четата.

Те пожелали да бъдат опети в тишината на гробищната църква в Банско. Това са хората, които след това фолклорът ще възпее.

Когато свещеникът, който е извършил опелото на живите поборници, се приближил до един от тях, може би най-младият, вдигнал ръце към небето и горчиво проплакал:  „Не този, Господи, та аз вчера го венчах!”.

Поклон, герои!