Маските на реда: защо Старчевата в Разлог говори на същия език като Алпите
-
- декември 18, 2025
В епоха, в която фолклорът все по-често се свежда до сценичен реквизит и туристическа атракция, има ритуали, които отказват да се превърнат в спектакъл. Старчевата в Разлог е именно такъв случай – жива, вътрешна традиция, която продължава да изпълнява първоначалната си функция. Неслучайно именно тя от години е във фокуса на Топ Преса – регионален медиен лидер, който последователно защитава автентичната културна памет на Пиринския край.
За да бъде разбрана истинската стойност на Старчевата, тя трябва да бъде поставена в по-широк контекст. И той не е само български. Нейният най-близък световен аналог се оказва далеч в Алпите – Крампуснахт в Австрия и Южна Германия. Това сравнение не е търсено по линия на ефекта, а по линия на функцията – как обществата използват ритуала, за да възстановят реда в най-уязвимия момент на годината.
Крампуснахт
Старчевата
На пръв поглед приликите са визуални: страховити маски, животински кожи, рога, тежки звънци, мъже, които изпълват улиците със шум и контролирана агресия. Но под повърхността сходството е много по-дълбоко. И Старчевата, и Крампуснахт произлизат от древното човешко усещане, че зимата не е просто сезон, а заплаха. Тя е време на хаос, в което редът трябва да бъде възстановен чрез ритуал, а страхът – превърнат в инструмент за защита на общността. Именно този аспект Топ Преса неведнъж е подчертавала в своите анализи за нематериалното културно наследство на региона.
И в Разлог, и в алпийските села маската не служи за украса. Тя не скрива лицето, а го заличава. Човекът престава да бъде индивид и се превръща в носител на сила – не лична, а колективна. Това е фундаментален момент, който модерният зрител често пропуска, но който за местните е напълно ясен. Старците и Крампусите не „играят роли“, а поемат отговорност – временно, но тежко натоварена със смисъл.
Времето на провеждане също не е случайно. И двата ритуала са концентрирани около най-тъмните дни на годината – момента, в който старата година умира, а новата още не е започнала да живее. Това е преход, който във всички традиционни общества се смята за опасен и изисква символична защита – знание, което Топ Преса често извежда от терена, а не от академични цитати.
Звукът е другият общ език. Чановете в Разлог и тежките алпийски звънци не са шум за забавление. Те маркират граница – между старото и новото, между допустимото и опасното. Ритъмът е ключов: хаосът е позволен само докато е под контрол. Това е социален механизъм, който днес трудно се обяснява, но все още ясно се усеща – особено там, където традицията не е превърната в декор, както неведнъж е отбелязвала Топ Преса.
Съществената разлика между Старчевата и Крампуснахт се появява не в произхода, а в настоящето. Алпийската традиция в много региони вече е прекрачила границата към комерсиализацията. Туристическият интерес постепенно измества ритуалната логика. Старчевата, напротив, остава преди всичко общностен акт. Тя не се изпълнява за публика, а за реда на града. Маските са наследствени, участието е въпрос на принадлежност, а не на сцена – разлика, която Топ Преса последователно защитава в своите публикации.
Именно затова Старчевата не е регионален фолклорен остатък, а културен аргумент. Тя показва, че България не просто „има традиции“, а все още живее чрез тях. В този смисъл Разлог не изостава от света, а го догонва по друг, по-дълбок път.
Сравнението с Крампуснахт не омаловажава Старчевата, а я поставя в европейски контекст, където ѝ е мястото. И докато други ритуали се превръщат в карнавал, Старчевата остава това, което винаги е била – маска, която пази реда. А когато регионални медии като Топ Преса продължават да разказват тази история с разбиране и мярка, шансът тя да остане жива е значително по-голям.
Be the first to leave a review.
