ЛОША НОВИНА!Гроздето като стафиди заради сушата

Климатичните промени и свързаната с тях дълга суша се отразиха зле на гроздовата реколта.

Сухото и горещо време доведоха до нещо невиждано досега – гроздоберът да започне в края на юли, вместо в началото на септември.

Реколтата, за огромно съжаление, няма да бъде кой знае колко по-добра от 2023 г., която пък бе една от най-лошите години през последното десетилетие по отношение количество и качество на гроздето, обобщи ситуацията пред „Телеграф“ шефът на Агенцията по лозята и виното Красимир Коев.

Миналата година родните винарски предприятия преработиха 100 000 т грозде в 71,2 милиона литра вино. Тази година картината се очертава същата. Разбира се, винаги има място за оптимизъм преди да е приключил гроздоберът. Но равносметката досега сочи, че заради липсата на валежи гроздето е сухо, без много сок. Има захарност, но няма да налее много вино. Обем имаме, килограми няма, каза Коев.

Рандеман

В резултат на всичко това рандеманът пада. В хубави години от 1 кг грозде е можело да се изстискат 650-700 мл сок. Тази година ще може да се изцедят 500, максимум 550 милилитра.

С добър добив могат да се похвалят само лозя, където е имало редовно и хубаво поливане. Там гроздето ще бъде чудесно, с високо захарно съдържание и много сок. В лозята, където не е паднала и капка дъжд, то ще е сухо и леко, макар и запазено от болестите.

Положението не е еднакво зле навсякъде. По Черноморието реколтата е в по-добро състояние, така е и в Североизточна България, където преди петнадесетина дни паднаха по-обилни валежи – по 40-70 л на кв. м, което е предпоставка гроздето да налее сок. Много зле са нещата обаче около Пловдив, Свиленград, Странджа и особено там, където имаше пожари. Заради безводието гроздето почти заприлича на стафиди.

Винопроизводители дори се оплакват, че поради липсата на сок при преработка смачканото грозде става на гъста твърда каша и помпите се затрудняват да го изтласкат до резервоарите.

Без прецедент

Жегите доведоха и до друг феномен. Тази година реколтата стана готова за прибиране твърде рано и това изненада лозарите. В Сандански, Мелник, Хърсово влезли в лозята да берат белите сортове още на 25 юли, което е безпрецедентно. Ситуацията става още по-сложна, защото на много места бялото и червеното грозде са узрели едновременно. „В Благоевградско бялото вече е приключено и сега берат червеното. На други места тепърва почват с бялото. Някъде червеното грозде започва да зрее по-бързо от бялото, а това никога не се е случвало. Обикновено редът е такъв – първо зрее и се бере бялото, преработва се и съоръженията се освобождават за червеното. Сега червено и бяло грозде зреят едновременно и ситуацията става трудна“, посочи Коев.

Към всички тези проблеми се прибави и сложната ситуация с пожарите. 1600 декара лозови масиви са изпепелени от огъня, което е довело до загуба на 1 милион кг гроздова продукция.

Цени

По думите на Коев обаче поне изкупните цени са добри, така че производителите на грозде да получат добри пари за продукцията си. От 360 изби у нас само две нямат собствени масиви. Другите обаче също изкупуват, защото някои лозя са новосъздадени и още не са родили, други пък са изкоренени и продукцията от останалите не достига.

Внос на определени количества грозде продължава да има от Румъния, но той е много по-стриктно контролиран. Тази година там, откъдето минава румънската продукция на границата, има пункт, кантар и екип на НАП, които са затегнали фискалния контрол.

Разлюбихме червеното, минаваме на бяло и розе

Българинът вече разлюбва червеното вино. Бутилките с червено вино залежават, но за сметка на това през последните години продажбите на бяло и розе бележат огромни ръстове.

Вътрешният пазар е добре, но на международните има голяма стагнация. Тези неблагоприятни тенденции измъчват не само България, но и най-големите световни производители на вино. Във Франция, в района на Бордо, изкореняват 8000 ха лозови масиви, за да се намали добива, защото реализацията на вино спада. Френското министерство на земеделието препоръча на винарите в областта Шампан да намалят производството на шампанско, защото има 7-10% спад в търсенето. Младите все повече неглижират тази напитка за сметка на бирата, променят се и вкусовете, като все повече се търси нискоалкохолното вино.

Вътрешното търсене расте, но не и износът

България поне може да се похвали с увеличение на вътрешното търсене, но не и на износа. В последните години на българския пазар се реализираха между 110-120 милиона литра вино, сега отиваме на 140 млн. л. Същевременно, през миналата година износът е минус 20 милиона литра спрямо първата година от пандемията – 2020-а. „През 2020 г. износът бе около 47 млн. л, а през 2023-а той възлезе на малко над 27 милиона литра. Не можем обаче да правим механична съпоставка. Причината за бума на износа в пандемията е, че българските власти взеха много строги мерки срещу Ковид, докато Западна Европа много пострада от вируса. Пазарите реагираха на това и насочиха покупките си към България. Наши производители утроиха износа си, само заради вълната от Ковид, заляла Стара Европа“, посочи Красимир Коев.