Топ Преса репортаж от Пирин! Говедовъд от Гоце Делчев:Нарочно бавят разрешителните за паша, за да ни глобяват

„Плановете за паша са утвърдени, но ние не знаем какво ще бъде намалението в бройките животни. В момента в Сандански е 34 градуса. През лятото температурите достигат 47 градуса, животните не издържат тук на жега, болести, комари”, коментира за топ преса оведовъдът Николай Мавродиев. 

Той качва стадото си в НП „Пирин“ още от 1997 г. През последните 10 години продава телета за угояване в Гоце Делчев и в Гърция. Отглежда Лимузин, защото има най-добро търсене на телета, особено в южната ни съседка.

С всяка година обаче бройката на допустимите му за пашуване животни намалява. Прави разходи за наемане на пастири долу, в низината, и горе, в планината. Започнал е да намалява стадото, защото се бавят плащания, изискванията са сложни, програмите са недостъпни.

„Сигурно нарочно бавят плащания и издаването на разрешително за паша, за да ни глобят. Аз и мои колеги не сме склонни за паша без подпомагане. Ние облагородяваме парка. Даваме и много жертви – храним мечките и вълците горе. Плащаме по около 3000 лв. за паша. Миналата година предотвратихме и два пожара”, изрежда Мавродиев.

На същото мнение е и колегата му Атанас Влахов от община Сандански, който отглежда Българско кафяво говедо и от 8 години качва стадото в Пирин.

„От няколко години насам редуцират бройката допустими животни с определен процент. Имах разрешително за 160 животни в парка, за две години ги намалиха на 105. А за тази година въобще не знам. Сега никой не ти дава информация как и какво ще е. Преди ни събираха и ни осведомяваха. Сега е мъгла”, недоволства Влахов.

Той има 350 говеда, а синът му – 100. Част от тях качват в Пирин след 20 юни до към 20 септември – 3 месеца. Продават на албанец в Сливен, който ги товари на депо и ги изнася за угояване. Ако ситуацията продължи да се влошава обаче, е склонен не само да намали поголовието, но и да го ликвидира напълно.

„Субсидиите са ни нужни, за да компенсират загубите в Балкана заради вълците и мечките. Ако спрат мярката, броят на животните в нашия район ще падне. Борбата сега е къде да отидат субсидиите – при животновъдите или при Зелените. Освен това от Али ботуш до Кресна средният пояс е в частни ловни полета. И там имаме проблем и не ни разрешават да пашуваме”, казва Влахов. 

За съжаление, той не вижда светлина в тунела. От година на година правилата се променят и фермерите тънат в неведение.

Не трябва да се забравя също, че съгласно изменената наскоро Наредба 10 от 2023 г. пасторализмът в този си вид ще се осъществява на планинските пасища в националните паркове до 2025 г., като постепенно отпада във всички територии над 1500 м в НП „Централен Балкан“ и над 1800 м в НП „Рила“ и „Пирин“ въз основа на издадените разрешителни за паша.