МЕГА ЕСКЛУЗИВНО!Любчо Джолев, началник на планински спасителен отряд – Разлог :Мълния мина през човек в Елешница и на него нищо му нямаше

Пожарникарят и планинар не брои спешните акции, в които е участвал

КОЙ Е ТОЙ Любчо Джолев е началник на Планинския спасителен отряд в Разлог. Той е на 43 години и по професия е пожарникар. Пред „България Днес“ Джолев говори за акциите и трудностите, с които той и екипът му всекидневно се срещат по пътя на благородната кауза за спасяването на човешки животи. Любчо Джолев.  

Г-н Джолев, преди няколко седмици мъж и дете загинаха, ударени от мълния в Стара планина. Често ли се случват такива инциденти?

– Със самия случай съм запознат единствено от информацията, която излезе по медиите. При нас преди две-три години също имаше такава ситуация в района на Гоце Делчев. Трябва да се внимава много, когато се излиза във високата част на планината. Голяма е вероятността да има променливо време – сега е слънчево, след 3 минути може да завали сняг, да удари градушка и след 15 минути да изгрее слънце отново. Затова има препоръки при такива ситуации с гръмотевици – ако има пещера, да се влезе в нея, да се остане на сухо, да не опираме ръце в земята. Мобилните телефони трябва да бъдат изключени. При инцидент зависи и точно с каква сила те е ударила мълнията. В село Елешница, близо до Разлог, преди време имаше случай, в който мълния минава през човек и на него нищо му няма – нито изгаряния, нито сериозни травми и последствия. Много е относително, но ето – за съжаление, бащата и момичето не са имали този късмет да се разминат леко. При нас преди две-три години също имаше такава ситуация в района на Гоце Делчев. Трябва да се внимава много, когато се излиза във високата част на планината. Голяма е вероятността да има променливо време – сега е слънчево, след 3 минути може да завали сняг, да удари градушка и след 15 минути да изгрее слънце отново. Затова има препоръки при такива ситуации с гръмотевици – ако има пещера, да се влезе в нея, да се остане на сухо, да не опираме ръце в земята. Мобилните телефони трябва да бъдат изключени. При инцидент зависи и точно с каква сила те е ударила мълнията. В село Елешница, близо до Разлог, преди време имаше случай, в който мълния минава през човек и на него нищо му няма – нито изгаряния, нито сериозни травми и последствия. Много е относително, но ето – за съжаление, бащата и момичето не са имали този късмет да се разминат леко.

– Една от последните ви мисии е под Вапските езера, където спасявате жена със счупен глезен. Какво стана?

– Около 14:50 ч. получихме обаждане от Централния денонощен пост на Планинската спасителна служба, че в района на хижа „Семково“, посока Вапски езера, има пострадала туристка със съмнение за травма в глезена. След което, както обикновено процедираме, съобщихме в нашата обща група, че има пострадал турист и се нуждаем от хора, с които да отидем да свалим жената. Събрахме се, организирахме се и тръгнахме. Хубавото в този случай беше, че излязохме с джиповете и беше проходим пътят. Туристката се намираше в по-ниската част на планината, което ни помогна да приключим много по-бързо от обикновено. Бяхме готови за 4 часа, а подобна акция, ако се случи във високата част на някой връх, щеше да се удължи процесът минимум с още 4-5 часа. Свалихме я до джипа. Те бяха отседнали малко по-долу – в курорта Семково, и имаха собствена кола. Прехвърлихме я в автомобила, защото този вид травма позволява такъв транспорт и жената можеше да седне. Ние сме много хора в джиповете и там нямаше да е удобно за пострадалата.

– Коя е най-трудната ви мисия?

– Всяка акция сама по себе си е различна и има много разнообразни отклонения. От последните най-тежката и с най-много жертви беше, когато отидохме на земетресението в Турция. По професия съм пожарникар, като доброволец съм планински спасител и водач на спасително куче. Конкретно в тази мисия бяхме аз и още 12 колеги с 5 кучета в Турция. Там помогнахме за намирането на живи хора под развалините. Нашите български екипи бяха първи при бедствието – на пожарната и на доброволците. – Много ли хора спасихте? – Официално имаме информация за извадени седем живи човека от развалините. На доста други места сме маркирали, че има оцелели, но не изчакахме и нямаше обратна връзка, за да разберем дали са извадени живи. Буквално не се знаеше на колко метра са, през какви препятствия трябва да се премине, за да се достигне до там, и колко време ще отнеме. – Страхувате ли се понякога? – Винаги трябва да им страх, защото това те прави по-предпазлив. Ако не се страхуваш, може да допуснеш фатална грешка. С времето и с годините просто опитът учи. Затова казвам, че всяка една акция сама по себе си е много различна. Няма две еднакви, за да знаем, че при следващата всичко ще бъде от А до Я, или математика 2+2. Зависи от ситуацията, от района. Относително е всичко.

– Кое е основното предизвикателство, с което се сблъсквате в планини

Трябва да стигнем по най-бързия начин до пострадалия. След това възможно най-бързо и щадящо да го свалим до мястото, където може да стигне моторно превозно средство, за да бъде придвижен до лечебно заведение.

– За колко време се случва целият процес? 

Ако с пострадалия има някой друг, технологиите са вече много напреднали, може да даде и точна локация. Като я получим, ясно ни се показва маршрутът за туристическо време. Ако е за 4 часа и някой от екипите се организира по-бързо, се стига и за три. Има и втора група, когато е по-дълъг пътят, за да може да се сменяме с носенето. Всичко досега се случваше на ръце. Благодарение на това, че вече имаме и хеликоптер, започват да се осъществяват спасителни акции и с негова помощ, което е страхотно – спестява много време и човешки ресурс. Можем само да сме благодарни, Можем само да сме благодарни, че това нещо се случва и в България.

– Има ли много смъртни случаи?

– За съжаление, не са малко. Невинаги зависи толкова от това дали ще стигнем навреме, колкото до това, че ако човекът е паднал от надморска височина над 2000-2500 метра или е излетял от скала 50, 100 или 200 м, той получава травми, несъвместими с живота, и както се казва, загива на място. Колкото и бързо да сме там, дори и след 2 минути, ако пострадалият е починал още при първия удар, ние не можем да направим нищо. Също така при затрупване от лавина – това са тонове тежест, която въргаля едно човешко тяло. Срещу природата сме безсилни. – Какви съвети бихте дали на туристите в планината, за да се предпазят от инциденти? – Съветите са ясни по принцип. Първо трябва да имаме уважение към планината и най-вече към себе си и останалите хора. Да разучим много добре маршрута, по който сме решили да тръгнем, и дали физическата ни подготовка е подходяща, да сме подготвени за времето, също така за терена и да имаме нужната екипировка. Разходката в парка с два часа продължителност и преходът в планината за същото време нямат нищо общо. Трябва да си преценяваме възможностите, да не се надценяваме и да следваме маркирани маршрути – и през зимата, и през лятото. В противен случай се стига до фатални моменти, в които някой е решил да се отклони, защото преценява, че ще мине по-бързо. Всеки риск трябва да бъде умерен.

– Кое е най-хубавото нещо в професията на спасител?

– Да помогнеш! Дали си планински спасител, пожарникар, полицай, лекар или шофьор на линейка, без значение каква професия работиш, това да можеш да помогнеш на някого, който има нужда от помощ, е безценно! Да помогнеш на някого да живее – това е несравнимо. Ние не го правим нито за слава, нито за благодарност, просто това е нашето призвание. Не всеки се ражда спасител. Правим го от сърце.

– От кога се занимавате с тази дейност?

– Вече 20 години. Отрядът е доброволчески и имаме и млади попълнения, но стават все по-малко.

– Какво обучение преминават?

– Обучението е в период от две години, като първата година през зимата се провежда курс за стажанти. Той продължава една седмица. След това в същия период, но през лятото, се провежда още един обучителен курс. Успешно издържалите го отиват следващата година пак горе-долу по същото време за още два курса за затвърждаване и получаване на званието планински спасител. – Защо се занимавате с това? – В началото бяхме още неосъзнати. Когато ходехме да караме ски по планините, виждахме хората с червените полари и ги питахме каква дейност извършват и те ни обясняваха. По този начин решихме и ние – една група от трима човека, да се запишем и да изкараме курсовете за планински спасители. В момента, в който ги завършихме, започнахме сезонна работа като спасители в Банско, допадна ни и аз разбрах, че това е моето нещо.