Един млад мъж от Банско право в десетката! За тормоза в училище и агресията сред децата!
-
- юли 21, 2024
Миналата седмца Топ Преса публикува меко казано скандален видео клип на който деца от град Гоце Делчев се биха агресиввно. Виедото роди много емоции и медията както винаги беше поставена в положение от „осанна“ до „разпни го“. В крайна сметка видеото беше свалено след като родители на децата предевика претенции за права над него и дори социалната мрежа фейсбук ни санкционира. Темата обаче роди дебат. И тя е как да се справим с агресията в училище и сред децата като цяло. Търсейки решение за децата, най добре е да започнем да питаме тях. И медията ни реши да го направи. Представяме ви един млад мъж от Банско и неговото мнение за проблема:
– Представи се.
– Казвам се Георги Рупкин, през юли ще стана на 17. Роден съм в Пловдив, откъдето е майка ми, но цял живот живея в Банско, откъдето е баща ми. Семейството ми има магазин за бонбони, затова през лятото съм живял на различни места – най-вече в Приморско. Уча в средно училище „Неофит Рилски“ в Банско. В Х клас съм.
– Водиш подкаст (радиопредаване, излъчвано по интернет) и една от темите в него беше за училищното насилие по повод Световния ден против тормоза в училище.
– Историята на Деня на розовата фланелка започва в Канада през 2007 г. Двама ученици Дейвид Шепърд и Травис Прайс се обличат в розово, за да изразят своето отношение към тормоза и насилието в училище, на които са станали свидетели. Предния ден по-големи ученици се подигравали и тормозили деветокласник, облечен с розово поло. На другия ден Дейвид и Травис купили и раздали на съучениците си 50 розови фланелки, за да изразят подкрепата си за тормозения ученик. В България денят за пръв път е отбелязан през 2012 г.
– Какъв е проблемът с розовия цвят при момчетата?
– Клишето е, че момче не може да носи розово, приема се, че това е женствено.
За този Ден на розовата фланелка, който се чества всяка последна сряда на февруари, ни говорят в училище от I клас насам. Който има нещо розово, го облича, а който няма – му дават изрязана розова тениска с надпис. Като малки в такъв ден ни обясняваха, че трябва да се подкрепяме, да сме приятели – да не се караме и обиждаме заради това, че някой е различен.
– Преподавателите, които беше поканил на разговор, твърдяха, че са свидетели на училищен тормоз всеки ден.
– Всеки ден е силно казано. Има граница между тормоз и закачки, но това е трудно за разбиране и от по-малките, които вземат пример от по-големите. Прави впечатление, че децата от V клас нагоре в последно време са по-склонни към агресия. Затова е по-приемливо учениците от горните класове да говорим с по-малките по темата насилие. Учителите не са приемани насериозно – те това работят.
– По какъв повод най-често виждаш тормоз?
– Тормозът може да е за всичко. Ако си решил да тормозиш някого, не ти трябва много. Достатъчно е да се хванеш за нещо – носиш очила, имаш брекети, криви зъби, голям нос, кофти прическа… За интересите на някого например – ако гледаш анимета (японски анимационни филмчета). Нападките за това, че си дебел са най-чести. За това е най-лесно да те тормозят. Може да те тормозят и за сексуалността ти.
– Усещат ли децата различната сексуалност на връстниците?
– По-малките се подиграват на различната сексуалност, но от VIII клас нагоре това вече не ни прави впечатление – всеки решава какъв да е, това не те интересува, имаш си свой живот. Има изключения при хора, които нямат свой живот. В повечето случаи решават да те пребият, че си обратен, „за да се оправиш“, което е голяма простотия. Проблемът е при по-малките, в V-VII клас, които още растат, по-агресивни са и по-лошо настроени към всичко различно.
Въобще хората много често искат да решат проблема с бой.
Но тормозът над някого може да е опит на агресора да се впише към другите заради неща, в които той не е сигурен (той заеква, но за да не е обект на присмех, е агресивен).
– От I клас има насилие – сбивания, наранявания, отнемане на вещи, насмешки и издевателство…
– Реално е до децата. В момента водим разговори за насилието при I клас. В единия клас не знаят какво е тормоз, просто си играят. Това ги кара да се чувстват добре психически и да растат нормално. В другия I клас имаше прояви на тормоз. Децата разбират, че това е нещо лошо, насилника го е срам да си признае, а жертвата я е страх да сподели.
– Как трябва да реагира тормозеният ученик?
– Най-баналният, но и най-правилният отговор е да не му пука. Когато не даваш реакция на тези, които те тормозят, им става скучно и те ще си намерят друга жертва. При повече реакция те са доволни и се активират, защото го правят, за да привличат внимание.
– Добро решение ли е родителите да се намесят, или децата трябва сами да се справят?
– Зависи. Ако ситуацията не налага това, а родителят се намеси, тормозът може да ескалира заради родителската намеса. Затова много деца не споделят. Поне така е при момчетата, при момичетата е различно. От друга страна, намесата на възрастни може да респектира тормозещия – знае, че нещата не вървят на добре, има един образ вкъщи (там е душичка). Дори може да се моли конфликтът да не стигне до родителите.
– Едно дете никога не би се обърнало към психолог – може би към учител и най-вече към своите приятели. Но ако родителите видят, че детето е тормозено от малко – защото това почва в малките класове и отшумява към IX клас, добра е идеята да се потърси психолог. Така се заздравява и връзката „родител – дете“. Защото, дори в един момент тормозът да спре, детето остава с много вътрешни проблеми – самообвинява се, търси лошото в себе си и така му минава детството. Тормозеното дете може никога да не покаже какво се случва, но в него остава страхът. Добре е да му се помогне за тази травма от рано – имам познати, които са така, а не да се ходи на психолог в по-късни години. Затова не е лошо родителите да говорят с децата си.
Много лошо е, когато бащата даде съвет: „Отвърни му, бий му два шамара!“ Никога не трябва да казваш на детето си, че трябва да се оправя с бой. Защото не знаеш последиците. Обяснявам в един V клас: добре, отвръщаш на насилника с насилие, той пада, пука си главата, умира, на теб животът ти заминава заради тъпия спор и за това, че си решил да се правиш на герой. Бъдещето ти е провалено. Да, едно време проблемите може да са се решавали с бой, но сега нещата са много по-обтегнати. Мен са ме пускали в I клас да играя сам на снега в училище, сега не ги пускат – много по-опасно е: бият се в снега, удрят се с лед, заравят те в снега… Родителите си дават сметка, че трябва да пазят децата си. Затова в междучасието се излиза само с учител.
– На какво се дължи тази промяна?
– Сега ги държат много по-строго от нас, но има много повече агресия навсякъде. Ние сме израснали повече с телевизия. Агресията идва от интернет. Известно време там се изявяваше популярният сред учениците Андрю Тейт, който твърдеше, че характерът на човек се изгражда, докато е тормозен. Видяха, че влияе зле и го блокираха.
– Това е бил и аргументът на съучениците ти да не участват в разговора за училищното насилие.
– От всички чух това: тормозът калява хората. Да, има и такава страна – да си кажеш: „Аз трябва да се променя!“ Ако си с по-здрава психика, може да се погрижиш за себе си – това не трябва да те обижда. Но ако си слаб, това те съсипва.
– Наличието на здравословен проблем ожесточава ли тормоза?
– Забелязал съм, че дори малките деца приемат проблема, не смеят да се подиграват, биха се чувствали гузни.
– Казваш: трябва да има здрава психика. Кое я калява?
– То си е до човек. Добро решение е да се занимаваш със спорт. Повечето хора се самозатварят и не искат да общуват с други – избират книгите, ученето, социалните мрежи и компютърните игри. Това е място за бягство. Но някои развиват пристрастяване – не може цял живот да бягаш, защото някой ти е казал нещо. След една определена възраст, дори да нямаш този стрес около себе си, щастието ти остава в някои от тези неща, в които си бягал. И такъв човек излиза с хора, но е забил поглед в телефона.
Ема ИВАНОВА
Според министерството на образованието тормозът в училище или в детската градина е налице, когато се осъществява злонамерена проява с цел да нарани или унижи дете. Типично за тормоза е, че той се повтаря многократно във времето. Снимката е илюстративна
Be the first to leave a review.
