Той е светинята на България! Какво се е случило през годините? СНИМКИ
-
- юли 12, 2024
Най-големият манастир и един от символите на България е Рилският манастир, включен в Списъка на ЮНЕСКО като част от световното културно наследство
Най-големият манастир и един от символите на България е Рилският манастир, включен в Списъка на ЮНЕСКО като част от световното културно наследство.
Историята на рилската обител е свързана с първия български светец – Свети Иван Рилски – живял няколко години в пещера, разположена близо до днешния манастирски комплекс, пише „Фокус“.
Рилският манастир се намира на 1147 м надморска височина, в сърцето на Рила, Югозападна България, община Рила. Простира се на 5 етажа, от които видими са само четири.
Кога е построен Рилският манастир?
Най-големият манастир е основан в средата на 30-те години на X в. от отшелника Иван Рилски и учениците му. Самият Иван Рилски е един от първите известни български монаси – отшелници, провъзгласен за светец от Българската православна църква. Живее по времето на българските царе – Борис I, Симеон и Петър I, като с последния дори се среща.
Монахът Иван Рилски избира отшелничеството като път към постигане на сливане с Бога. Неговото заселване в горите на Рила се смята за начало на основаването на Рилския манастир. Постепенно това място се превръща в духовен и културен център на цялата страна.
Комплексът претърпява многократни преустройства, за да достигне до величествения вид, който познаваме днес.
Рилският манастир през годините
През Византийско робство манастирът се превръща в опора на българското народностно съзнание. През 1333-34 г. с дарителската помощ на протосеваст Хрельо Драговол манастирът се превръща в солидна сграда с изящна вътрешна архитектура и декорация. Тогава са построени каменна църква, отбранителна кула и някои други сгради.
По-късно голяма част от приноса на дарителя е загубена заради многобройните разрушения в резултат на османски нападения. Днес от щедрото дарение на Хрельо е останала само кулата, известна като Хрельовата кула. Следват няколко века на постоянно разрушаване и престрояване.
В средата на XV в. Рилският манастир е плячкосан за пореден път и временно преустановява своята духовна дейност. Малко по-късно благодарение на братята Йоасаф, Давид и Теофан възстановява дейността си.
През 1466 г. е подписан договор за взаимопомощ с руския манастир “Св.Пантелеймон“ от Атон, който и до днес се съхранява в оригиналния си вид. През 1469 г. рилските монаси получават разрешение от Мурад II да пренесат мощите на Иван Рилски от Търново в манастира.
През XVI-XVII в. манастирът е обложен с тежки данъци, преживява няколко пожара и често е ограбван. Въпреки това, неговата духовна дейност не се преустановява. Продължават да се събират и преписват книги и реликви. Манастирът установява контакти с манастири от Румъния, Сърбия, Русия и с тези от Света гора. Получава много дарения и грамоти от руски владетели, молдовски войводи и чуждестранни духовници.
В Рилския манастир работят книжовници и просветители, сред които Йосиф Брадати, Спиридон, Неофит Рилски, който открива тук килийно училище и много други.
Най-плодотворният период за Рилския манастир е Възраждането, когато се формира днешният му облик. През 1778 г. комплексът претърпява стихиен пожар.
Възстановен е през 1784 г. от майстор Алекси, който през 1816-1819 г. построява източното, северното и западното крило. Голяма част от манастира е опожарена отново през 1833 г., а възстановяването му отново е дело на майстор Алекси. В периода 1833-1837 г. е построена и основната църква “Рождество Богородично“ от майстор Павел Иванович. През 1847 г. майстор Миленко издига южното крило на манастира.
От 1961 г. Рилският манастир е превърнат в национален музей а районът около него – в природен парк. Включен е в Стоте национални туристически обекта и е със статут на отделно селище с население от 65 жители.
blitz.bg
Be the first to leave a review.
