Нов археологически удар, променя историята на Кокалянски Урвич

Снимка Тодор Димитров, НИМ

Чака се днес подробна информация за уникалната находка от НИМ

Силно лято за българските археолози. След като екипът на проф. Вагалински откри статуята Хермес край Петрич, с нов удар се похвалиха и хората на ръководителят на проекта Виолина Кирякова и археологът от НАИМ-БАН д-р Филип Петрунов.

Новото, уникално откритие променя историята на Кокалянски Урвич. Невероятният средновековен манастир разкри масивен сребърен пръстен със златен обков и ниело – черна смес, обикновено от сяра, мед, сребро и олово, използвана като инкрустация върху гравиран метал.

Пръстенът тежи почти 14 грама и бе намерен вчера в гроб 9 в нартекса (притвора) на църква № 2 в цитаделата на Кокалянски Урвич, съобщиха Виолина Кирякова и д-р Филип Петрунов.

Очаква се по-късно днес НИМ ще излезе с подробна информация за откритието, което променя историята на Кокалянски Урвич.

Това е поредната уникална находка в Желязната крепост, както в древността на наричали Кокалянски Урвич. Причината е, че една от най-важните дейности, с които са се занимавали хората в крепостта Урвич, освен, че са охранявали пътя на софийското поле, е добивът на желязо – още от античността.

По цялото Искърско дефиле се е добивало желязо, а на Урвич вече има няколко документирани производствени пещи за добив на желязо от черен пясък. Има и доказателства за обработка на накити от късносредновековния манастир в подножието на цитаделата, в който е открит златният пръстен.

Една от най-интересните находки в Кокалянски Урвич през годините бе прекрасен пръстен-печат от XVI-XVII век, доказващ правото на търговия на манастира, както и производството на накити и продажбата им на пазарите в Средец и по-късно в София.

Сред уникалните открития, направени досега, е още индийска монета от династията на Тоглуците, отсечена от името на Мохаммед бин Тоглук (1325-1351) през втората половина на XIV век. По какъв начин тя е попаднала на Урвич вече е ясно.

В Урвич са открити и венециански монети. Принципно тези златни монети се движат по Пътя на коприната  – през Златната орда и достигат до Крим. Най-ценното е, че това е най-западната точка, на която е откривана подобна златна монета. Тя е била използвана за разплащане на някакъв ценен товар, който е произведен на Кокалянски Урвич, добавя археологът д-р Филип Петрунов, пише Стандарт.

Петър Бойчев

dnes.bg