Топ Преса представя! Историята на белгийския побойник от Лещен, отвратен от държавата но не и от красотата на България!
-
- юли 4, 2024
Скулс със сигурност не изглежда като човек, който се бие. С очила, наедряла от възрастта фигура и бели коси бившият корабен инженер прилича на всеки типичен западен пенсионер. Но външността крие изненади. За шестте си години в България, където се е преместил от Канарските острови, Лео е започнал бизнес, продал го е и е стартирал малка революция в село Лещен.
Окупацията на кметството
Ако сте чули за Лео Скулс, вероятно е било едно лято преди седем – осем години. Тогава белгиецът влезе в новините с „окупацията“ на кметството в Лещен, което се намира близо до Гърмен и Гоце Делчев. Настояването му тогава беше просто – да има течаща вода. Лео обяснява доста простичко ситуацията. „Собственикът на ресторанта в Лещен (този, който се намира на главния път – бел. авт.) е изградил навремето водопроводна система за къщите, които е купил и направил хотели. Ние също му платихме, когато се нанесохме, за да се включим. След това община Гърмен изкупи неговата система и сега тя е общинска, защото селото се разраства. Но той има достъп до крана и когато през лятото хотелите се напълнят, той спира част от водата към нашата част на селото, за да има за хотелите.“ Лео и съпругата му Симон установили този факт, когато за пръв път им спрели водата едно лято за шест дни. Дори установили къде минава „разграничителната линия“ през селото, от едната страна на която няма вода, а от другата – има.
Последното сбиване на Лео било именно с управляващия ресторанта, който според него бил отговорен за крановете. След това решил да мине през кмета на общината в Гърмен, която е отговорна за селото. По това време той бил Ахмед Башев. „Срещнахме се с него под големия чинар в Гърмен, където се правят всички срещи в селото. Той обеща този проблем да се разреши и явно е говорил със собственика на ресторанта.“ Следващите няколко години нямали проблеми
Вратата, зад която няма пръчка
Да говориш с Лео Скулс е като да четеш описани проблемите на малките български общини от безпристрастен поглед. Той няма желание да печели обществени поръчки или да присвоява незаконно части от други имоти, нито има амбиции към избираемо място. Иска просто водата да тече от чешмата, а нещата от всекидневието да се подчиняват на някакви правила. Но механиката на живота в малките български села и градове понякога прави доста трудно именно нормалното всекидневие. „Не сме единствените без вода. Но някои от тези хора работят за ресторанта, други имат бизнес с него или получават услуги и не могат да протестират. Като в Средновековието е. Някои ги е страх, на други сигурно не им е в природата да протестират. Българите някак си чакат нещата да се наредят от само себе си“, казва Лео. В деня след като окупирал кметството и проблемът добил национална известност, всички 30 – 40 постоянни жители на селото му вдигали палец одобрително, когато го видели на улицата. „Все едно съм някакъв Вилхелм Тел“, обяснява пенсионерът.
Той има и обяснение защо проблемът му продължава да изниква години след като е уведомил за него и местния кмет, и кмета на общината, и дори омбудсмана. „Всичко, което правят те, е официални действия. Пишат писма, изискват писмени обяснения от ВиК и т.н. А в същото време тези тук си правят каквото си знаят.“ Потърсена за коментар, преди време кметицата на Гърмен Минка Капитанова обясни, че е „имало умишлена повреда от неустановен извършител“, която е попречила на пускането на водата, но тя била отстранена. „Ако пратят полиция и му кажат, че ако го направи пак, ще иде в затвора за една седмица, това няма да се повтори. Но не се случва. Няма пръчка зад вратата“, обяснява простичко Лео. А когато няма пръчка, малките хора трябва да решават проблемите си поединично, ден след ден.
От Канарите до Лещен…
В предишния си живот (както го нарича) Скулс не е бил боксьор или правозащитник. Бил е корабен инженер и е прекарвал доста време на море. След това го преместили на пристанището в Антверпен, където работил на смени. Тъй като имал доста свободно време, решил да започне собствен бизнес. „Направи си фабрика за изолация за дограми“, обяснява жена му. Този бизнес постепенно се разраснал, но когато дошло време да се пенсионира, той го продал, вместо да го остави на двете си дъщери. „Те нямат инженерен поглед, а той е необходим, за да ръководиш такава фирма. Когато погледна нещо, аз виждам чертежа зад него“, обяснява белгиецът.
Защо Лещен? „Писна ни да живеем на морето и искахме да поживеем в планината“, обясняват двамата. Нямали претенции къде. Открили Лещен случайно и им харесала архитектурата. Когато дошли в България, обиколили доста места, включително Боровец. „Приятно е, но не е автентично“, отсича Лео.
Когато се установили, инженерът решил, че не може да стои без работа. През 2011 г. сглобил собственоръчно машина за пелети (без пресата, която купил) и искал да произвежда. По това време имало само една фирма в региона, която се занимавала с това.
Тогава бил и първият път, в който му се наложило да се сбие. Наел си работник, в чийто двор направили производството, докато в един момент той не му заявил, че всичко е негово. „Когато отидохме да се разправяме, той не искаше да ни пусне вътре. Накрая го заключихме отвън, а той излезе през една стълба. Тогава с Лео се сбиха“, обяснява Симон. Инженерът вдига рамене. В България, е неговата теза, най-глупавите винаги имат надмощие, защото правят каквото си искат.
Be the first to leave a review.
