Орбан поема руля на ЕС – какво означава това за Украйна и България
-
- юни 28, 2024
Будапеща очаква напредък в премахването на контрола по сухопътните граници на Шенген за София и Букурещ, пътят на Киев към Брюксел ще стане по-труден
От понеделник Унгария поема от Белгия ротационното председателство на Съвета на ЕС. Наблюдавана внимателно от мнозина, страната има за цел да „направи Европа отново велика“ и планира да се съсредоточи върху разширяването на ЕС, отбраната и конкурентоспособността.
А за Украйна може да последват от това шест по-трудни месеца в отношенията й с ЕС, пише в публикация на Европейския нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Сменяйки белгийците, Унгария ще председателства Съвета на Европейския съюз до края на 2024 г. Страната, ръководена от премиера ултранационалист Виктор Орбан, има репутацията на държава, която многократно блокира решенията на ЕС, поради което ще бъде внимателно наблюдавана по време на председателството.
Въпреки че всяка страна от ЕС се бори със зъби и нокти за собствените си интереси, когато поема председателството на Съвета на ЕС, тя трябва да остави политиката си настрана и да поеме по-неутрална роля.
По време на пресконференция на 18 юни в Будапеща унгарският министър по европейските въпроси Янош Бока подчерта, че Унгария ще бъде „честен посредник“.
Поглед назад: какво постигна белгийското председателство през последните шест месеца?
Когато една държава поема председателството в момент, когато предстоят европейски избори – какъвто беше случаят с Белгия – има ясна първостепенна цел, която е да се приключат възможно най-много законодателни досиета.
До разпускането на Европарламента в края на април, над 60 досиета получиха зелена светлина. Те включваха новия пакт за миграцията и убежището и пакета за бюджетен надзор. Струва си да се отбележи, че някои досиета вече бяха договорени успешно от предходното испанско председателство.
След изборите на 6-9 юни – и с известна неочаквана помощ от австрийската министърка на околната среда Леоноре Гевеслер – белгийското президентство успя да получи необходимото мнозинство за приемане на Закона за възстановяване на природата. Законът беше в центъра на дълги и разгорещени дебати на европейското и национални равнище.
Предстоящото унгарско председателство също така засили стремежа към приемане на нови законодателни разпоредби, предвид известните позиции на Унгария в ЕС. По време на белгийското председателство Белгия успяваше да постигне консенсус по нова финансова подкрепа, включително чрез печалбите от замразени активи в чужбина на Руската централна банка. Преговорите за членство на Украйна в ЕС също така започнаха тази седмица. В допълнение бяха приети и 13-ият, и 14-ият пакет със санкции срещу Русия. Последният от тях беше одобрен в понеделник, като той за пръв път засяга руският многомилиарден сектор на втечнения природен газ.
Унгария иска да „Направи Европа Отново Велика“
Оглавяваното от Виктор Орбан унгарско правителство поема ротационното половингодишно председателство на ЕС под спорния девиз „Да направим Европа отново велика“ – почти същия лозунг, с който бившият президент на САЩ Доналд Тръмп триумфира на изборите през 2016 г.
„Европа преминава през извънредна ситуация, с проблеми като войната в съседство или имиграцията“, заяви унгарският министър по европейските въпроси Янош Бока, като същевременно обеща, че през председателството неговата страна ще бъде „честен посредник“.
Същото подчерта и постоянният представител на Унгария в ЕС Балинт Одор, докато представяше приоритетите на председателството пред европейските медии. „Това ще бъде председателство като всяко друго. Ще бъдем честни посредници, ще се опитаме да си сътрудничим искрено със страните и институциите на ЕС“.
Политиците от ЕС, които отдавна са свикнали с блокадите от страна на Будапеща, остават оптимистично настроени по отношение на заплахата Унгария да блокира системата на ЕС и казват, че са разигравали начини да заобиколят при необходимост упоритата съпротива на Будапеща. Страната поема управлението непосредствено след изборите за ЕП, което означава, че голяма част от следващите шест месеца ще бъдат заети с установяването на нов Европейски парламент и изпълнителна власт.
Дипломатите казват, че председателството има само ограничени правомощия и ако други страни искат да обсъдят даден въпрос, те могат надделеят над председателството и да го внесат в дневния ред. „Дори ако председателството не харесва даден въпрос, вие можете да надделеете над председателството и да го включите като точка в дневния ред“, казва един от висшите дипломати. „Така че аз не се страхувам от Унгария“, допълва той.
Седем приоритета за следващите шест месеца
Унгария определи седем приоритета за своето председателство: подобряване на конкурентоспособността, обща отбрана и защита на външните граници, както и напредък в разширяването и насърчаване на политиките на сближаване, селското стопанство и борбата с демографските проблеми.
Освен това Унгария очаква напредък в премахването на контрола по сухопътните граници на Шенген за България и Румъния и в борбата срещу антисемитизма. Страната иска също така да насърчи дискусиите по теми, свързани с висшето образование и опазването на културното наследство.
Сред ключовите теми на председателството ще бъде разширяването на ЕС по отношение на Западните Балкани, а не на Украйна. „Що се отнася до Западните Балкани, бихме искали да постигнем възможно най-голям напредък. Стремим се да отворим и затворим възможно най-много преговорни глави. Трябва да ускорим този процес“, заяви Одор в разговор с кореспонденти в Брюксел.
Унгарското председателство иска да проведе среща на върха в региона между ЕС и страните от Западните Балкани – Сърбия, Косово, Албания, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Черна гора. Всички тези страни имат статут на страни кандидатки, с изключение на Косово, въпреки че е поискало това.
Понастоящем ЕС е започнал преговори за присъединяване със Сърбия, Албания, Северна Македония и Черна гора. През март 2024 г. блокът условно се съгласи да започне официални преговори за присъединяване и с Босна и Херцеговина.
Според унгарския министър на външните работи Петер Сиярто целта на Унгария през първата половина на нейното председателство е да започне преговори с Босна и Херцеговина и да проведе първите междуправителствени разговори.
Сиярто каза още, че в Европейския парламент има държави членки, които публично подкрепят разширяването, но при закрити врати говорят различно. Той също така помоли всички унгарски дипломати да лобират активно за започването на преговори за присъединяване с Босна и Херцеговина.
Очаква се пътят на Украйна към ЕС да стане още по-труден
Европейски официални лица и дипломати се опасяват, че подкрепата на ЕС за Украйна, която е във война с Русия, след като беше нападната от армията на Владимир Путин, може да пострада от шестмесечното председателство на Унгария.
Според постоянния представител на Унгария в ЕС Балинт Одор Унгария няма да насърчава преговорите за присъединяване на Украйна и Молдова. Будапеща – най-близкият съюзник на Русия в блока – неведнъж е възпирала санкциите срещу Москва заради войната. През последните години тя блокира отпускането на средства от ЕС за подпомагане на въоръжаването на Украйна.
Be the first to leave a review.
